Първо искам да уточня, че нямам никакво дърводелско образование. Успях да прочета набързо дентрология за 2-3 дена и това беше. Но през последните 5-6 години са ми минали през ръцете толкова различни български дървесини (над 40бр), че едва ли има някой друг в България, който да е работил всичките тия видове накуп и да ги оцени като материал. Наслушал съм се и на всякакви глупости от хора, които претендират да имат познания по дендрология и дървообработка, а практиката показва, че са далеч от истината. За мен най-важния въпрос относно изследването на дървесините беше твърдостта и след нея еластичността, защото именно тези 2 качества търсех в кльонковете.
За измерването на твърдостта учените са го казали какви мерни единици са. Има скала на Janka, който иска да търси. За мен това е само ориентировъчно.
Специфичното плътност (тегло) на дървесината показва само колко е тежка, но не колко е твърда, въпреки че тези 2 качества обикновено вървят заедно. Ако едно дърво е богато на смоли, може да е много плътно и тежно, но не е задължително да е също толкова твърдо.
Най-лесния начин ако трябва да проверя твърдостта на едно дърво е с нокътя - натискате на ръбче и после на гладкото някъде. По това грубо можете да сравните твърдостите на различните дървета. Другият начин е като ги срещнете ръбче в ръбче. Така поне ще знаете кое е по-твърдо спрямо другото. Третия начин е като отрежете кльонче с ножчето и направите напречен разрез. Твърда дървесина направо пращи при рязане и разреза остава гладък и бляскав.
Сега конкретно за дряна, люляка и чимшира.
Дряна е много смолист, така е, особено с черното отвъре. Ако специфичната плътност му е над 1000, това означава че потъва. Факт е че не потъва в повечето случаи. Чимширът пък винаги потъва. Аз лично съм намирал числа за чимшира от 960 примерно до над 1030 (по памет). Излиза, че на горните числа от дендрологията изобщо не можем да имаме вяра. Особено след като пишат "След дряна чимширът притежава най-тежката и най-твърда дървесина". Е какво общо има тежината и твърдостта, че да ги водят заедно. От това изречение излиза че дряна е по-твърд от чимшира.

Пълни глупости. За който и тъпак от улицата като му покажеш чимшир и дрян един до друг ще е ясно. Да не говорим че могат поне 3-4 вида други да ви покажа, които са много по-твърди от дряна, докато се стигне до чимшира. Да не говорим, че дори чимширите са няколко по твърдост.
Другата глупост за люляка. Ако вярваме на цифрите габъра е 0,75 а люляка 0,71, излиза че габъра ще смачка ръбчето на люляка. Ехеее, как ще сравняваме дърво на почва с храст на скала. Нещо не ми се връзва само по тая проста логика. Ето ви един вид люляк от един кльонк. Кръгчето е Ф38мм, направете си изводите за годишните пръстени. Искам да ви кажа, че този люляк с онзи култивирания по дворовете, дето разсте на 20см в диаметър нямат нищо общо.
Борка, ясена няма как да стане по-твърд от дряна по никакъв начин. По-еластичен да, защото е и по-мек. Всеки ден работя основно ясен и дрян, включително и тази вечер.
ko4o, крушата не е толкова твърда колкото си мислиш. Наскоро пак работих един кльонк от нея. За пример една дюля е много до твърда от крушата.
Както ви казах наслушал съм се на много митове. За мен практиката е най-добрия учебник. Никого обаче не искам да задължавам с моето мнение и не искам с никого да споря.