Тук е вече закален, не се сетих да снимам преди това
Лъснат и готов за правене на дръжка от дънки и епоксидна смола (home made micarta
Дебелината на дръжката излезе точно 12 пласта дънки от всяка страна.
Ето толкова смола ми трябваше, за да напоя плата (всъщност се наложи да капна още малко накрая за довършване, но пренебрежимо малко).
Платът е напоен и готов стягане. Отдолу не слагам нищо, найлонът си е достатъчен. Отгоре на първата част слагам парче от торбичките, в които се теглят зеленчуците в супера - тънки са и става идеално. След това идва ред на ножа, още една торбичка и другата половина от микартата, пак с торбичка отгоре. Пилата на заден план се оказа много идейно решение за накатка на дръжката - става страхотна шарка и ако имах още една за другата страна щеше да е супер.
И готовите половинки от дръжката. Когато смолата спре да лепне, но преди да се е втвърдила съвсем, я разтварям и изрязвам с нож част от излишното за да се спести търкане после. Вижда се как добре се е отпечатал ножът, сигурен съм, че ако само го залепя ще си кара и без нитове.
Следва пробиване на двете парчета и голямото дялкане на излишния материал. Тук е мястото да направя реклама на братята китайци за ножката, с която дялках - Ганцо 727. Смолата вече беше като камък, а след час сваляне на стружки от нужните места, ножчето беше все още достатъчно остро, че да бръсне (трудно, но сваляше косми от ръката)
След това шкурки различен вид и лепене на двете парчета. Всъщност първо беше лепенето, после шкурките за финал.
После нитове, още търкане и хоп - почти готово
И тъкмо си го гледах и леко, леко му свалях разни забележки (около седмица - две) и изведнъж рязко се оказа, че един приятел има повод и трябва да му измисля хубав подарък... Та пръснах едни бързи три слоя мат лак на дръжката и се метнах да правя кания. Идеята беше да се носи без да се мандахерца ножа насам-натам. А и първоначалната му идея беше за ЕДЦ, та спретнах набързо някаква измишльотина. Не съм снимал работата, защото имах 2 часа от намирането на кожата, до подаряването, а шиенето на ръка си е врътня...
Преди да стигна до канията имах време даже да го заточа и гравирам малко, че да заприлича на подарък
Знам, че е доста първобитно, но наистина го довърших много бързо. Даже канията беше мокра като му я дадох да си съхне у тях
А и бланкът беше 3,5 - 4 мм, което дойде множко за такъв мъничък нож. Та това е историята.[/size][/size]
Има доста кусури, които не можах да дооправя, но за другия път ще знам да не оставям никакви деруги за след закаляването. Убих се от търкане три дни и пак не можах да ги извадя... 
Наздраве на всички и се крийте по работилниците да не ви хваща вирусът! 
