ще сложа тук нещо, което писах на лично на друг потребител, но нямам право да кача неговото съобщение до мен тъй като би било некоректно - нека да се схваща като въпрос:
"дали превишението на максималната твърдост няма да доведе до непълно превръщане на аустенита и като следствие по лошо рязане - това което каза Асен. Няма как да знаем дали при тази стомана, при този нож ако е както казах на 63 да има почти същата износоустойчивост, подобрени режещи качества поради пълното фазово превръщане и с да речем 40 процента по-висока якост, както е в примера на ригора. Тоест в пъти по-добро представяне"
Аз много бих искал и сигурно ще стане рано или късно, да поръчам на майстор Тинко нож от същата стомана с абсолютно същата геометрия като сейковия нож, но закален на 62-63 и да сравним тогава при същия тест как би се представил.
Дядо Благо имаше един много интересен пост за механичните и режещите свойства обаче убих се не мога да го намеря.
Дотук има две противостоящи си тези, ако правилно съм разбрал:
1. Теза - като детайл ножът е подложен на много по малки работни натоварвания в сравнение с тези, при които работят детайлите в индустрията, за които дадената стомана е създадена и следователно при неговата термообработка може да се върви към по-висока твърдост, без якостта на ножа да бъде компрометирана до степен на непригодност тоест да се счупи или да има чипинг по режещия ръб.
2. Теза - да се търси този зададен от производителя на стоманата режим, при който се постига баланс на механичните качества, като това позволява да се постигне по-фина геометрия при запазване на якостта и ножа пак да реже дълго с естествено в рамките на възможностите на дадената стомана, заради карбидите и там прочие кво беше
При високи твърдости е възможно ножа да не реже като хората заради наличието на остатъчен аустенит или да се наложи влошаване на геометрията за да се запази необходимата механична якост и като следствие отново по-лошо рязане.
Туй разбрах аз дотук от спора. Нека се води този спор цивилизовано и без излишни емоции.
к 390 е стомана, която е известна с изключителната си износоустойчивост в сравнение с други от този клас. Та моя въпрос беше - необходимо ли е, оправдано ли е да се повиши още износоустойчивостта вдигайки твърдостта, което качество и без това имаме в излищък, за сметка на - якостта /в неизвестен процент/ и на геометрията на режещия ръб, въпреки че Сейко това което каза на мен ми прилича на малък ъгъл на заточка.
И обратно - като как сме компрометирали якостта на ножа на Сейко, щом човека е бухал с него по дъбовата цепеница и разни кокаляци и нищо му няма? Аз съм правил подобни неща с нож от 1, 2379 на по-ниска твърдост и също бръснеше макар и трудно, но не съм му изследвал режешия ръб с лупа след оправянето на едно цяло диво прасе от до.
Именно затова тази тема е като змията, захапала опашката си. Високата твърдост за повечето стомани е определена като критерий за трудно точене и висока износоустойчивост. Пак се попетвам или пошествам да се дават конкретни примери за конкретни стомани, а не да се говори по принцип. Само се отплеснах с примера за връзката клиент-майстор или клиент-фирма. Фирмите производителки и майсторите, използващи високи твърдости на стоманите просто дават по-стабилна геометрия. Конкретен пример се даде - Рокстед. Рокстед обаче безплатно ще ти презаточат острието, ако се повреди. ( отношение майстор-клиент) Нека следващите постове са с конкретни ножове. 
Започнах да пиша обещания пост
