Нов проект с участието на К390 - да видим и какво може
Публикувано на: 25 Мар 2015, 23:17
Здравейте, колеги!
Като един от най-новите членове на този форум, ще се опитам да дам своя, макар и съвсем скромен дан за обогатяването му.
В случая ще се възползвам да ви представя последния нож, с който се сдобих съвсем наскоро и впоследствие да ви запозная с това, как той ще се представи на изпитанията, които предстои да го подложа.
Ето и малко предистория, преди да продължа по същество.
От една година, благодарение на Тинко и със съдействието на Светлозар от Дуло-найф, притежавам нож от стомана К390 на Бьолер-Удехолм.
Тази прахова стомана отдавна привлича вниманието ми, заради високата износоустойчивост, която предлага, а едно от най-големите ми желания винаги е било, да имам нож, с възможно най-голяма износоустойчивост.
Ето какво представлява тя.
Няма какво да го крия, гъдела си е гъдел и след като през ръцете ми са минали ножове от всевъзможни, знайни и незнайни стомани, дощя ми се и аз да се сдобия с нож от някой яко назобан, супер хай-тек чилик, пък да видя аджаба, колко му е моженката, в сравнение с всичко онова, което съм имал и пробвал до момента.
И те така, със съдействието на Светлозар (да е жив и здрав), желаната шина от К390 бе осигурена и на Тинко (благодарности и за него, че все още ме търпи и ми уйдисва на акъла) се падна честта да ми направи нож от нея. Всъщност, имах само две изисквания към него – да копира ножа, който му дадох за модел и да вложи в ТО всичко, което знае и може, за да се постигне възможно, най-голяма износоустойчивост. Какво е правил и струвал не съм го питал, защото не е моя работа, но той беше съвсем наясно какво очаква ножа.
Всичко последващо е подробно описано в тема в Блейдфорума, но няма да давам линк, защото някои хора получават симптоми на базедова болест, като чуят за него.
Та, с две думи – стоманата ме впечатли много с две неща.
Първото е, че износоустойчивостта на ножа се оказа в пъти по-добра, в сравнение с други отлични ножове, както маркови, така и от наши майстори, изработени от много добри стомани.
Второто е, че независимо от измерената много висока твърдост от 65 HRC, здравината и устойчивостта на режещият ръб се оказаха на такова ниво, че позволяват с умерени удари да се секат бедрени кости и подбедрици от голямо прасе, без това да доведе до каквито и да е поражения, а след тези процедури острието запазва достатъчно острота, че да е в състояние да обръсне, макар и с по-силен натиск, косми от предмишницата ми.
Тези факти, както и някои други неща ме наведоха на мисълта, че за момента съм открил това, което искам и неминуемо последва желанието да реализирам нов проект с малко по-различна концепция от тази стомана.
Ето така се стигна до създаването на този нож.
Както сами се досещате, стоманата отново е К390 и отново я предостави Светлозар – не знам вече как да благодаря за това. Формата и скосяването на острието са инспирирани от модел, който изработва Дачо „Т” – на него също дължа благодарности за безвъзмездно предоставения чертеж. Не мога да не спомена и да благодаря на Димчо/Дзверо, за чудесното парче гнил бук, който ми осигури за дръжката. Изпълнител на проекта отново е Тинко и той отново бе наясно, какво го очаква ножа, като изпитания – по-нататък в темата вие сами ще прецените дали се е справил със задачата.
Понеже първият ми нож от тази стомана е с леко тактикъл излъчване и конструкция (не мога да избягам от командосерията и това си е, явно е до гроб), та реших все пак да прибягна до малко по-цивилен облик. Първоначалната идея беше да се получи идеален резак рекордьор, с по-фино свеждане на острието, но просто не мога да избягам от себе си, а и самият факт, че финото скосяване ще ограничи използваемостта на самия нож, ме накара да променя решението си и да прибегна до изпитаното плоско скосяване, започващо отвисоко и завършващо на 0,9-1 мм преди началото на вторичния скос. Определено ми се налага сравнително често, да не се съобразявам с костите, при работа по средни и едри животни, та прецених, че изпитаният вариант с повдигнат и леко конвексиран, вторичен скос е за предпочитане, а и винаги мога да отнема материал, когато реша, но не мога да сложа.
Друго нещо, което промених в проекта е стик-танг конструкцията. Определено съм привърженик на фул-танга, но с цел малко икономия на средства, се наложи да прибегна до този вариант.
Това е в общи линии моят проект, от острието, до дръжката и канията. Тинко се справи чудесно с всичките ми изисквания и нямам никакви забележки към работата му.
Ето някои мерки и теглилки за протокола:
-дължина на острието -130 мм
-ширина на острието в средната част – 30 мм
-дебелина на острието – 4,3 мм
-скосяване – плоско, започващо отвисоко – 0,9-1 мм в началото на вторичния скос, вторичен скос около 3 мм, с лек конвекс
-стомана – К390 на Бьолер-Удехолм, с криогенна ТО
-твърдост – 65 HRC
-дължина на дръжката – 126 мм
-дебелина на дръжката – 22 мм в средната част
-ширина на дръжката – 35 мм в средната част
-конструкция – стик-танг
-материал на дръжката – стабилизиран, гнил бук с гард и пета от неръждавейка 40х13
-кания – естествена кожа с дебелина 3,5 мм, траперски тип, с усилена долна част против прегъване и двойна подвеска
Независимо от високата твърдост, стоманата позволява без проблеми да се заточи до много висока степен на острота,
а впечатленията от ползването и експериментите, които съм си правил с първия нож са, че я запазва значително по-дълго от другите стомани, които съм имал на разположение.
Предстоят проби и изпитания, на които възнамерявам да подложа този нож и от които ще стане ясно какви са реалните възможности на стоманата.
Като един от най-новите членове на този форум, ще се опитам да дам своя, макар и съвсем скромен дан за обогатяването му.
В случая ще се възползвам да ви представя последния нож, с който се сдобих съвсем наскоро и впоследствие да ви запозная с това, как той ще се представи на изпитанията, които предстои да го подложа.
Ето и малко предистория, преди да продължа по същество.
От една година, благодарение на Тинко и със съдействието на Светлозар от Дуло-найф, притежавам нож от стомана К390 на Бьолер-Удехолм.
Тази прахова стомана отдавна привлича вниманието ми, заради високата износоустойчивост, която предлага, а едно от най-големите ми желания винаги е било, да имам нож, с възможно най-голяма износоустойчивост.
Ето какво представлява тя.
Няма какво да го крия, гъдела си е гъдел и след като през ръцете ми са минали ножове от всевъзможни, знайни и незнайни стомани, дощя ми се и аз да се сдобия с нож от някой яко назобан, супер хай-тек чилик, пък да видя аджаба, колко му е моженката, в сравнение с всичко онова, което съм имал и пробвал до момента.
И те така, със съдействието на Светлозар (да е жив и здрав), желаната шина от К390 бе осигурена и на Тинко (благодарности и за него, че все още ме търпи и ми уйдисва на акъла) се падна честта да ми направи нож от нея. Всъщност, имах само две изисквания към него – да копира ножа, който му дадох за модел и да вложи в ТО всичко, което знае и може, за да се постигне възможно, най-голяма износоустойчивост. Какво е правил и струвал не съм го питал, защото не е моя работа, но той беше съвсем наясно какво очаква ножа.
Всичко последващо е подробно описано в тема в Блейдфорума, но няма да давам линк, защото някои хора получават симптоми на базедова болест, като чуят за него.
Та, с две думи – стоманата ме впечатли много с две неща.
Първото е, че износоустойчивостта на ножа се оказа в пъти по-добра, в сравнение с други отлични ножове, както маркови, така и от наши майстори, изработени от много добри стомани.
Второто е, че независимо от измерената много висока твърдост от 65 HRC, здравината и устойчивостта на режещият ръб се оказаха на такова ниво, че позволяват с умерени удари да се секат бедрени кости и подбедрици от голямо прасе, без това да доведе до каквито и да е поражения, а след тези процедури острието запазва достатъчно острота, че да е в състояние да обръсне, макар и с по-силен натиск, косми от предмишницата ми.
Тези факти, както и някои други неща ме наведоха на мисълта, че за момента съм открил това, което искам и неминуемо последва желанието да реализирам нов проект с малко по-различна концепция от тази стомана.
Ето така се стигна до създаването на този нож.
Както сами се досещате, стоманата отново е К390 и отново я предостави Светлозар – не знам вече как да благодаря за това. Формата и скосяването на острието са инспирирани от модел, който изработва Дачо „Т” – на него също дължа благодарности за безвъзмездно предоставения чертеж. Не мога да не спомена и да благодаря на Димчо/Дзверо, за чудесното парче гнил бук, който ми осигури за дръжката. Изпълнител на проекта отново е Тинко и той отново бе наясно, какво го очаква ножа, като изпитания – по-нататък в темата вие сами ще прецените дали се е справил със задачата.
Понеже първият ми нож от тази стомана е с леко тактикъл излъчване и конструкция (не мога да избягам от командосерията и това си е, явно е до гроб), та реших все пак да прибягна до малко по-цивилен облик. Първоначалната идея беше да се получи идеален резак рекордьор, с по-фино свеждане на острието, но просто не мога да избягам от себе си, а и самият факт, че финото скосяване ще ограничи използваемостта на самия нож, ме накара да променя решението си и да прибегна до изпитаното плоско скосяване, започващо отвисоко и завършващо на 0,9-1 мм преди началото на вторичния скос. Определено ми се налага сравнително често, да не се съобразявам с костите, при работа по средни и едри животни, та прецених, че изпитаният вариант с повдигнат и леко конвексиран, вторичен скос е за предпочитане, а и винаги мога да отнема материал, когато реша, но не мога да сложа.
Друго нещо, което промених в проекта е стик-танг конструкцията. Определено съм привърженик на фул-танга, но с цел малко икономия на средства, се наложи да прибегна до този вариант.
Това е в общи линии моят проект, от острието, до дръжката и канията. Тинко се справи чудесно с всичките ми изисквания и нямам никакви забележки към работата му.
Ето някои мерки и теглилки за протокола:
-дължина на острието -130 мм
-ширина на острието в средната част – 30 мм
-дебелина на острието – 4,3 мм
-скосяване – плоско, започващо отвисоко – 0,9-1 мм в началото на вторичния скос, вторичен скос около 3 мм, с лек конвекс
-стомана – К390 на Бьолер-Удехолм, с криогенна ТО
-твърдост – 65 HRC
-дължина на дръжката – 126 мм
-дебелина на дръжката – 22 мм в средната част
-ширина на дръжката – 35 мм в средната част
-конструкция – стик-танг
-материал на дръжката – стабилизиран, гнил бук с гард и пета от неръждавейка 40х13
-кания – естествена кожа с дебелина 3,5 мм, траперски тип, с усилена долна част против прегъване и двойна подвеска
Независимо от високата твърдост, стоманата позволява без проблеми да се заточи до много висока степен на острота,
а впечатленията от ползването и експериментите, които съм си правил с първия нож са, че я запазва значително по-дълго от другите стомани, които съм имал на разположение.
Предстоят проби и изпитания, на които възнамерявам да подложа този нож и от които ще стане ясно какви са реалните възможности на стоманата.
Очаквам резултати на тестове. 
В случая няма нищо фатално, защото винаги имам вариант за промяна на скоса, ако го намеря за необходимо. Що се отнася до твърдостта, искам да видя сам, как ще се държи на максимума, пък ако някой друг колега си направи нож от същата стомана, на по-малка твърдост, ще можем да направим и някакво сравнение. Освен това този нож няма да се използва за батонинг и други подобни упражнения, а предимно за рязане, работа по животни и само при нужда, да се отсече някой не особено дебел клон с него.