В малката английска книжка пише - рогата са два вида по състав, накратко - еленовидни, и кравовидни, всички знаем разликата. Еленовидните се ползват както са, защото съставът им е много близък но съставът на костта, т.е. има много твърда съставка и малко желатин. Кравовидните рога - обратното. затова рогата се слагат половин час да врят във вода, после се слагат над огън докато стигнат температурана на стопеното олово/б.а. къде 350 С/ - това става и в пещ с прецизно регулипране
. Когато се презени, че целият рог се е загрял в дълбочина, той се вади, с нож се прави срез от тънката част до върха, и с клещи или щипци се разгъва - това става лесно, защото рогът е мек. След това се притиска между предварително нагряти и намезнени метални или дървени плоскости, желателно клиновидни, щото рогут е с конусовидна формааааа. теорията казва, че добре загрятият и чист пог може да се дели на слоеве, отделните слоеве ако са чисти и загряти се долепват, пресоват и се срастват в едно, защото желатинът служи като естествено лепило. Това последното не съм го правил, но останалите неща - да, преди .. години
Тогава проблемът ми беше, че реотаните са открити и рогът отвън започваже да се пали, поради близостта с реотаните - но съм чувал, че хора ги греят с въздушни пистолети, на газови котлони и пр. важен е пренципът, да се загрее равномерно до къде 350 градуса. Помня, че биволските тънки плочки станаха идеални, кравешките също, пробвах с няколко цели кравешки рогчета, дето бяха къси и малко дебела част на края, сплесках ги на двутонната ми пресичка за проба и дебелата час от външната страна, където беше загрята достатъчно - буквално се размаза и приплъзна встрани.
Мара подробната бях аз, дано съм ви полезен - специално на Дзверо да кажа, че като си помислиш малко с какво точно и как да нагрееш изрезките, и с какво да ги сплескаш - ще си имаш едни чудесни рогови плочки, дето слагаш сепаратори по твоите дръжки.
П.П.Така че, споменитеза циганите са абсолютно верни, по-дъртите като мене помнят селски гребени за женски коси, доста големи и плоски, дет се вика такива роги нема и сега.
П.П.1 А за любознателните като мене да кажа, че в книжката пише, че по абсолютно същия начин се обработват черупките от костенурки
Такова за съжаление нямам
, но гледах преди време по телевизията, един пич правече рогови рамки за очила, хенд мейд, и работният му материел бяха купени плочки от костенурки, ама от ония от галапагос - плочките бяха с размер примерно 18х18 см и с приказни цветове
Искаааааамм
И последно, Камене, тези рога и черупки се придобиват само от твари, които дядо Боже по свое желание е прибрал душите има, а тленните им останки е оставил за нас
Туткал бе дедовци и момци 
