KnivesBG.com

Всичко започна от тук. Едно прекрасно остриенце от Дядо Благо. Големи благодарности.

След няколко седмично умуване за дизайна и след няколко десетки чертежи, най-накрая стигнах до някакво решение за формата на дръжката.

После почна голямото умуване за избора на материалите и тяхното комбиниране. Още няколко седмици мислене. Междувременно успях да направя само гарда от 4 мм дамаск. Не ме питайте как се търка такова желязо с дъга и при условие че гониш десети от милиметъра за пасване.

От десетина оцветени и стабилизирани трупчета и рога се спрях на този вариант.


До тук беше лесната част. После се почна едно търкане на криви. Още няколко дена в губене на време за правене на разни сгоди за пасване на кривите.

Тук вече успях да вкарам всичко в дръжката.

Много се чудех за избора на разделителите. Голяма грешка беше, че избрах неръждавейка 1мм, на всяко място по 2 бр. Изяде ми 2 лентови шкурки, докато го доведа до това положение.

Видя се, че работата така няма да стане и сложих временно картон със същата дебелина, докато оформя дръжката.

Тук виждате отделните етапи от оформянето на дръжката. Първо страничен разрез, после разрез отгоре.

Това вече е грубо оформената дръжка с картонените разделители.

Докато върна после неръждавейката, останах без ръце. То не бе рязане с ножиците, търкане на шлайфовете, пилене с пиличките, а бе ужас. Повече от половината време по работа по дръжката ми отиде да търкам неръждавейките. А тепърва има да се занимавам с тях.
Това е междинния етап с металните разделители.


За сега мисля, че съм на една трета от работата. Ще има продължение.

Би ли споделил тайната какво е синьото дръвце, как е боядисано и стабилизирано.
Относно съчетанието на цветовете ... ... Евала!

kalinux написа:...За сега мисля, че съм на една трета от работата. Ще има продължение.

До болка познато...а ножката се очертава фантастична! Чакам да я видя

sa4mo написа:...а ножката се очертава фантастична! Чакам да я видя

Аз също

въх бре боже мн красиво!

Калинукс,маниак си ,поздрави за прецизната работа!С неръждавейката и аз съм брал ядове,и гледам да я избягвам,но понякога няма начин .И аз съм го правил този номер с временни разделители от друг материал,на мястото на метала,и наистина помага(само в случай,че има резба).И на мен ми е интересно,какви са дръвцата,при теб обикновено са уникални!Чакаме готовата финка с нетърпение!И последен въпрос,забелязах че напоследък се кръщават ножовете с разни имена,та въпроса ми е каква е идеята!Чувал съм за някои ловни ножове,че имат имена,но като цяло ми е пълен мрак тази работа с кръстените ножове .

Ето защо си се спотайвал напоследък...
Както бай Сачмо вече каза :

sa4mo написа:ножката се очертава фантастична! Чакам да я видя

kalinux,тая финка вече я бях забравил,а ти още не си я направил голямо умуване е паднало.аз по принцип работя с неръждавейкови разделители.общо взето работата върви бързо като търкаш на мокро,пущината бавно се яде и загрява за секунда и прецавка съседните материали.номера е едно тръкване на шкурката и бум във вода...и така докато се оформи.на всичкото отгоре си ги направил и под дъга - шашава работа
иветц,обикновено се кръщават ножове уникати.калинукса да ти каже колко време бременост ща стане преди да се роди тая финка - как да не и даде име другите кръстени ножове са някви ттрадициони,национални наложили се с времето - каракулак,пуко,аикучи,крис...в света примери много.

Всичко е много добре, ама синьо с кафяво май не върви много.

Ей с тея дъги - много си си играл за положения труд...

Както бях споменял преди време идеята за цветовата комбинация дойде от червения залез. Зенита е черен, после синьо небе преминаващо към циан и хоризонта оранжево червен. Ще видя като полирам всичко дали съм уцелил цветовете. Първоначално мислех разделителите да са сиви, защото облаците са сиви и острието също. Не знам дали неръждавейката ще я докарам по-тъмна с киселина. Ако ли не, остава лъскава.

Трупчетата са обикновени гнили Елши. Стабилизацията трябваше да бъде за сефте направена професионално с акрил, но уви. Пак не се получи както ми се искаше. Нито смолата я полимеризирах като хората, нито пигмента на боята е достатъчно малък да влиза равномерно в дълбочина. Има още много да уча. Самия процес съм го казвал много пъти - първо вакуум, после налягане и накрая чакаш да се полимеризира. Всякакви разредители, които се опитвате да набутате в дървото заедно с импрегнанта не са удачни.

Страхотна тема с обяснение като комиксче.Само че нищо смещшно а страхотно ножче.много ми радва окото още от сега.Калинукс ще трябва да му направиш и финка изгрев.. да си пасват кат семейство дет вика Сачмо ..

kalinux написа:Както бях споменял преди време идеята за цветовата комбинация дойде от червения залез. Зенита е черен, после синьо небе преминаващо към циан и хоризонта оранжево червен. Ще видя като полирам всичко дали съм уцелил цветовете. Първоначално мислех разделителите да са сиви, защото облаците са сиви и острието също. Не знам дали неръждавейката ще я докарам по-тъмна с киселина. Ако ли не, остава лъскава.

Трупчетата са обикновени гнили Елши. Стабилизацията трябваше да бъде за сефте направена професионално с акрил, но уви. Пак не се получи както ми се искаше. Нито смолата я полимеризирах като хората, нито пигмента на боята е достатъчно малък да влиза равномерно в дълбочина. Има още много да уча. Самия процес съм го казвал много пъти - първо вакуум, после налягане и накрая чакаш да се полимеризира. Всякакви разредители, които се опитвате да набутате в дървото заедно с импрегнанта не са удачни.

неръждавейката скиселина тъмна няма да стане.със солна става сивкава.ако искаш тъмна - с горелката и нагряваш до желания цвят .

Много добра идея е да покажеш така подобно етапите. Мъчи те неръждавейката гледам. Нека споделя моя опит с нея. Гардове от 2 мм. неръждавейка доста съм наспорил и имах сходни проблеми. Предлагам ти следното за другия път. Вързваш всичко заедно и обработваш на шмиргела само неръждавейката. Вкарваш на 1 мм. дълбочина и след това на шкурката изравняваш с нея дървото. И така етап по етап. За целта най-добър е сиво-зеленикавия, най-мек камък за шмиргел. Той лесно се рони и не се запълва от неръждавейката. Също и не загрява толкова. Ако не са залепени още се работи съвсем спокойно, без да потъмнява дървото. Когато доближиш окончателните размери, минаваш на мека гумена шайба с шкурка 40. Стараеш се да е все нова шкурката, за да работи бързо. 2, 3 кръгчета ще ти стигнат.

Това е положението от което започнах днес.


Първата ми работа беше да смъкна с няколко десети неръждавейките под нивото на дръжката, че да мога да работя с шкурките на ръка. Тук вече дръжката е оформена до шкурка 320.


После трябваше да се достабилизира оранжевото парче дърво и да се запълнят порите на рога. Каноконлит, акрил и боя - технология woody.


Ето и две снимки близък план.


... и любимото ми коралче (рогче в напречен разрез)


После се захванах с ей тия уреди на мъчението. Слепените двойки неръждавейка.

Трябваше да се свалят на еднакво разстояние от ръба на дръжката и да се оформят каналите. Нищо работа не свърших на пръв поглед а ми отне цял следобед да стигна до това положение. Останах без палци от стискане на неръжвейката и пиличката.


Следва най-сложната част от цялото упражнение - декоративното оформяне на разделителите.