След няколко седмично умуване за дизайна и след няколко десетки чертежи, най-накрая стигнах до някакво решение за формата на дръжката.
После почна голямото умуване за избора на материалите и тяхното комбиниране. Още няколко седмици мислене.
Междувременно успях да направя само гарда от 4 мм дамаск. Не ме питайте как се търка такова желязо с дъга и при условие че гониш десети от милиметъра за пасване. 
От десетина оцветени и стабилизирани трупчета и рога се спрях на този вариант.
До тук беше лесната част. После се почна едно търкане на криви. Още няколко дена в губене на време за правене на разни сгоди за пасване на кривите.
Тук вече успях да вкарам всичко в дръжката.
Много се чудех за избора на разделителите. Голяма грешка беше, че избрах неръждавейка 1мм, на всяко място по 2 бр. Изяде ми 2 лентови шкурки, докато го доведа до това положение.
Видя се, че работата така няма да стане и сложих временно картон със същата дебелина, докато оформя дръжката.
Тук виждате отделните етапи от оформянето на дръжката. Първо страничен разрез, после разрез отгоре.
Това вече е грубо оформената дръжка с картонените разделители.
Докато върна после неръждавейката, останах без ръце. То не бе рязане с ножиците, търкане на шлайфовете, пилене с пиличките, а бе ужас. Повече от половината време по работа по дръжката ми отиде да търкам неръждавейките. А тепърва има да се занимавам с тях.
Това е междинния етап с металните разделители.
За сега мисля, че съм на една трета от работата. Ще има продължение.
... Евала!
,поздрави за прецизната работа!С неръждавейката и аз съм брал ядове,и гледам да я избягвам,но понякога няма начин 
голямо умуване е паднало.аз по принцип работя с неръждавейкови разделители.общо взето работата върви бързо като търкаш на мокро,пущината бавно се яде и загрява за секунда и прецавка съседните материали.номера е едно тръкване на шкурката и бум във вода...и така докато се оформи.на всичкото отгоре си ги направил и под дъга - шашава работа 
Ей с тея дъги - много си си играл 
за положения труд...
