Доста време мина докато облека финката. Докато свикна с кожата (миризляка) едната стана тясна, другата хлабава, третата се скъса.
На четвъртия опит се получи както исках. Влиза първоначално с усилие и след това прищраква лекичко.
Големият проблем не беше всъщност канията а подвеса. Исках да измисля окачаване, което да позволява едновременно хоризонтално и вертикално носене на ножа, като в същото време да изглежда просто и компактно. Решението е следното и мисля, че досега не е правено нещо подобно:

Отделният елемент за колана се нанизва върху канията и се заклинва стабилно. За да няма въртене между двете части е предвиден канал на подвеса, който влиза в шева на канията. В случай, че трябва да се свали ножа, не е нужно да се разкопчва целия колан.

Още няколко снимки за онагледяване.
Хоризноталното и вертикалното окачване в едно е отдавна измислено, но тук всичко е направено много компактно с минимално количество кожа и конци.
Канията отвътре.
Боядисването е под всякаква критика, но вече нямам нерви. Цветът на канията е точно същия синьо-зелен цвят на дръжката, но на бял лист.

Върху кожата нещата се получиха съвсем по друг начин, а след импрегнацията с восъка съвсем се затъмни. Подвесът е небесно синьо като еленовия рог, но почти не се различава от канията, освен на конците.
Това беше последно работа по ножа.
