В търсенето на "Българския нож"
Модератори: Hof, Djigit, Rigor Mortis
Re: В търсенето на "Българския нож"
номер 148 като какво е определено и от кой век
-
BorisPetrov
- Мнения: 4759
- Регистриран на: 07 Окт 2009, 14:46
Re: В търсенето на "Българския нож"
Номера 147 и 148 имах предвид... Тях не можех да намеря. Мерси!
Мисля, че бяха първо или второ българско царство.
Мисля, че бяха първо или второ българско царство.
"Как вървиш пътя към целта е по-важно и от пътя и от целта!"
- StillOpossum
- Мнения: 379
- Регистриран на: 27 Юни 2007, 22:56
- Местоположение: Пловдив
- Обратна връзка:
Re: В търсенето на "Българския нож"
И двата са от Плиска.
147 - Нож южната крепостна стена IX-XIв, 16см, острие 9см.
148 - Голяма базилика-южен сектор Хв, бронзов болстер, бронзова капковидна тапа, 3 бронзови нита.
147 - Нож южната крепостна стена IX-XIв, 16см, острие 9см.
148 - Голяма базилика-южен сектор Хв, бронзов болстер, бронзова капковидна тапа, 3 бронзови нита.
Re: В търсенето на "Българския нож"
Явно от край време са ни грозни ножките, 'що се чудим, че и сегашните традиционни не са стока.
Re: В търсенето на "Българския нож"
тоя от музея в каварна е много хубав
дано някой от майсторите направи такъв
а тези от плиска май са византийски
дано някой от майсторите направи такъв
а тези от плиска май са византийски
Re: В търсенето на "Българския нож"
Чета и препрочитам темата ама едно не ми става ясно и се надявам някой да има правдоподобен отоговор: защо намерените ножове в земите на древните българи (кутригури и утигури) не са като тракийските, скитските, а за славянски нищо не се говори (освен в учебниците)? Кулаците, които се показват тук са на не повече от 200-300 години. Някои от ергенските ножове имат белезите на средновековните (ПБЦ) ножове. Защо при положение, че кулака и някои видове ергенски ножове се определят за тракийски, скитиски тази форма изчезва архиологически за дълъг период от време и се появява в периода на Османското владичество? Едните ножове персийски тип, другите ирански, третите тракийски, четвъртите византийски, а само онова племе (спойката) завръщащо се (или не) по родните земи, дало името на държавата и народността си нямат някакъв техен стил, а само копи-пейст 
"Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество."
Хр. Ботев
Хр. Ботев
Re: В търсенето на "Българския нож"
само да не ме биете пак


Re: В търсенето на "Българския нож"
Re: В търсенето на "Българския нож"
по-лесно ми е да вляза неканен в ГДБОП, отколкото в тая милитария. 
Re: В търсенето на "Българския нож"
" ... В гроба на кан Аспарух отгоре са били открити забити три железни палаша (меч-сабя или т.нар. “права сабя”), които Шаповалов определя като “печенежки саби”. На друго място той казва, че “цялата могила била пълна с печенежки саби”. Тук имаме явно противоречие ако, както твърдят Шаповалов и Милер, там са погребани “славяни” и княз Светослав, защо в могилата не е тяхното оръжие (както е прието обикновено), а са поставени “печенежки саби”? А и откъде са взети, след като е ясно, че в тази битка побеждават печенегите, а не русите?
Самото определяне на българските палаши като “саби”, показва явната некомпетентност на Шаповалов относно старинното въоръжение. Палашът е типично оръжие на конните народи и представлява междинна форма между меча и сабята. Това оръжие се появява в първото столетие пр.Хр. И сабята и палаша се обособяват предимно в Средна Азия и около Кавказ, като се счита, че българите са едни от първите, които пренасят тези оръжия в Европа. Дотогава те не са били познати нито на Рим, нито на Византия (7).Най-старите палаши и саби са откривани именно в български некрополи от V-VII век в Северното Причерноморие и на други места (1, 9, 10) и откритите във Вознасенка образци са именно такива. Това се потвърждава както от формата на клина на острието, така и от начина на изработка. Два подобни палаша са открити и в погребението на кан Кубрат в Малая Перешчепина и те са идентични с тези от Вознесенка (2).
Палашите, открити във Вознесенка, не могат да бъдат нито печенежки, нито славянски. По времето, когато са действали печенегите (IХ-ХI в.), сред конните народи, в това число и при печенегите, основно оръжие е била вече сабята, а не палашът. Това се потвърждава както от хрониките и архиелогическите находки, така и от редица автори като Ана Комнина, В. Тараторин, Попенко, Герчинко и др. Още по-невероятно е тези оръжия да са славянски, тъй като основни къси оръжия при тях били мечовете и бойните секири. Според Попенко палашът и сабята навлизат доста по-късно на въоръжение в Русия. Най-древният такъв палаш е открит в Киев и е датиран от Х в. Сабята става известна на руснаците в IХ в., а едва към ХIV в. става господстващо оръжие (в Европа, чак през ХVI в.) (6). ... "
" .... Друг маркер в находката са откритите четири железни български ножа с характерна конструкция, инкрустирани със злато. Подобни ножове са представяни от автора (7), Багаутдинов и Рашев (9). Особеност на тяхната конструкция е, че имат дължина от 25 до 35 см, със сравнително тясно триъгълно (клинообразно) острие, с прав връх като кама, едностранно заточено, без обособен предпазител (гард) за ръката. Вероятно от този тип ножове по-късно произлизат и двуострите кавказки книжали тип “кама”, които са били популярни и в България. Любопитна подробност са инкрустираните със злато по острието знаци на Тангра слънчевият знак, обозначен като кръг с точка в средата. Той се среща често и в други български находки (4, 9, 11). ... "
http://doktora757.blog.bg/history/2009/ ... ruh.459302
http://e-psylon.net/dot/index.php?item= ... le_id=1065
Самото определяне на българските палаши като “саби”, показва явната некомпетентност на Шаповалов относно старинното въоръжение. Палашът е типично оръжие на конните народи и представлява междинна форма между меча и сабята. Това оръжие се появява в първото столетие пр.Хр. И сабята и палаша се обособяват предимно в Средна Азия и около Кавказ, като се счита, че българите са едни от първите, които пренасят тези оръжия в Европа. Дотогава те не са били познати нито на Рим, нито на Византия (7).Най-старите палаши и саби са откривани именно в български некрополи от V-VII век в Северното Причерноморие и на други места (1, 9, 10) и откритите във Вознасенка образци са именно такива. Това се потвърждава както от формата на клина на острието, така и от начина на изработка. Два подобни палаша са открити и в погребението на кан Кубрат в Малая Перешчепина и те са идентични с тези от Вознесенка (2).
Палашите, открити във Вознесенка, не могат да бъдат нито печенежки, нито славянски. По времето, когато са действали печенегите (IХ-ХI в.), сред конните народи, в това число и при печенегите, основно оръжие е била вече сабята, а не палашът. Това се потвърждава както от хрониките и архиелогическите находки, така и от редица автори като Ана Комнина, В. Тараторин, Попенко, Герчинко и др. Още по-невероятно е тези оръжия да са славянски, тъй като основни къси оръжия при тях били мечовете и бойните секири. Според Попенко палашът и сабята навлизат доста по-късно на въоръжение в Русия. Най-древният такъв палаш е открит в Киев и е датиран от Х в. Сабята става известна на руснаците в IХ в., а едва към ХIV в. става господстващо оръжие (в Европа, чак през ХVI в.) (6). ... "
" .... Друг маркер в находката са откритите четири железни български ножа с характерна конструкция, инкрустирани със злато. Подобни ножове са представяни от автора (7), Багаутдинов и Рашев (9). Особеност на тяхната конструкция е, че имат дължина от 25 до 35 см, със сравнително тясно триъгълно (клинообразно) острие, с прав връх като кама, едностранно заточено, без обособен предпазител (гард) за ръката. Вероятно от този тип ножове по-късно произлизат и двуострите кавказки книжали тип “кама”, които са били популярни и в България. Любопитна подробност са инкрустираните със злато по острието знаци на Тангра слънчевият знак, обозначен като кръг с точка в средата. Той се среща често и в други български находки (4, 9, 11). ... "
http://doktora757.blog.bg/history/2009/ ... ruh.459302
http://e-psylon.net/dot/index.php?item= ... le_id=1065
Насила можеш да вземеш,насила не можеш да дадеш!
Re: В търсенето на "Българския нож"

Да дам още една възможна насока. Преди време бях направил подобен дизайн но съм затрил картинката някаде. Затова драснах нова на бързо.
Един вид идея . Дамско ножле в чепик в традиционен народен стил . В думата ножле също има заигравка. Идеята това да е малко ножле . Имам само проблеми с шарката как да не ефтинее и да не лъска . Разглеждал съм разни варианти но не съм се спрял на един как това може да бъде постигнато. Хубаво е ако някой даде идея , може и на някой друг да ме свърши работа.
"Древние знали намного меньше нас, но гораздо больше понимали"


Re: В търсенето на "Българския нож"
Хофе, аз сега си играя да правя изкуствен кехлибар, та в тая връзка - защо не пробваш с тонирана епоксидка? И вместо до блясък, я докарваш до матово...
"-Да помниш, че езикът на мъжа е като ножа – трябва да излиза от канията само да върши работа, а не за играчка. Щото е остър и може да се порежеш."
- anmarinov
- Мнения: 746
- Регистриран на: 25 Фев 2012, 12:30
- Местоположение: Велико Търново
- Обратна връзка:
Re: В търсенето на "Българския нож"
Направо стара черга и епоксидна смола, мисля ще стане?
-
BorisPetrov
- Мнения: 4759
- Регистриран на: 07 Окт 2009, 14:46
Re: В търсенето на "Българския нож"
По-добре нова черга, за да не се съсипва старата! А защо не и някоя талантлива млада българка да не изплете дръжката? Друг вариант е комбинация от боядисана вълна и епоксидна смола... Както се прави плъст, но вместо сапунена вода - епоксид.
"Как вървиш пътя към целта е по-важно и от пътя и от целта!"
