Разни интересни неща
Модератори: Djigit, Rigor Mortis
Re: Разни интересни неща
Просто не се се стърпях таз вечер, докат небрежно боцках сръбската наденица и пушеното филе от чинийката, ровичках в трушията и стопявах запаса си на кайсиева ракия (до преди да се заселя в тоз край не знах че и от кайсия става ракия), ние си пием от джанка (из тоз край му викат слива, пък на сливата - синя слива) и от грозде, както и да е. Доде ми една идея и ме трясна в главата като 100-годишен кован топор. А бе ако имаше календар на форума какво щеше да има на него и опа... Реших размислите дето ги нахвърлях из главата си да и илюстрирам. Пък с илюстрацията се роди и туй дет’ сега ще го разкажа из тез страници.
Та тъй малко като приказка ще стане, с неочакван край. Имало едно време едно младото девойче. Из околноста се носело мълва, че е” неродена мома”. Израснало девойчето, станало за чудо и приказ. Пък била и работна, не оставяла работа недовършена. Дали ще сготви, дали двора ще помете, дали яслата ще изрине, всичко вършела из къщата. (Тук историята мълчи за хората при които израстнала, щот нали "неродена мома", я някой заплеснат принц, който разрязал ябълката я изтървал, я някоя триглава ламя я откраднала. Па докато тримата братя се биели с нея за златната ябълка, момата запалила цървулките) та не знам как се стигнало да този ден за който се разказва. Пък тя "неродената мома" била за чудо и приказ, от цялото царство се стичали знатни мъже да видят девойчето, да оставят подаръци и да и поискат ръката. А тя даже не и поглеждал, не че била надменна, просто не харесвала велможите. Надменни, влиятелни, мазни, всеки си с неговата партия, един на друг си подливали вода. А бе грозни и осъкатени хора, не гледали благополучието на народа ами все се навирали да отчупят от комата хляб дето с лишения и несгоди е успял човечеца да сложи на трапезата. Строяли грандиозни проекти, за язовири и водоскоци, пътища без начало и край, тунели дето след време няма кой да ги ползва, а земята стои бедна и пуста и няма кой да се хване да и обязди, изоре и несее.
Да продължим по нашата си приказка, че много се отклонихме пък да не вземат ми искат някакъв данък, я на ред, я на буква, в туй никаквото време не знае как може да се очаква.
Един ден „неродената мома”, копаела градинака, мотичката и се счупила та отишла при ковача да му поправи инструмента, да си прекопае градинката. Пък момъка бил левент (не можела ей тъй от нищото да станеш ковач). Искало се години чиракуване и усет към занаята и материала, и пак не от всеки ножкар става ковач. Колкото и да бил як и жилав в мищчите, нашия човек, толкова бил благ и отзивчив в приказките си, обичал веселието и приятелите, но държал на семейството и на традицийте, които поколения след поколения изковавали предците му. Знаел, че стоманата има двоен живот, колкото и студена, безчувствена и безмилистна е към плътта, толкова бързо се усмирявала, имало един начин да я покориш - с огън. Само отбрана шепа хора знаели тази и тайна.
Та "неродената мома" залюбила момъка, нищо че не бил богат с жълтици, сърцето му бликало от любов към живота и към хората. За това занаятчийте са душа човек, в един момент остри и резливи като намусена тъща, в другия меки и топли кат' самун хляб.
Нашите герои заживели дълго и щастливо до дълбоки старини, пъл таз снимка е от едно друго време когат момата се снимала за "онез списания" да и завиди човек, че и на ковача и него.
Много успешни проекти, скъпи ми майстори, да ви е жива и здрава челядта, зимника ви да прелива, да прелива. Харни клиенти да ви се падат и още по-харни "моми". Айде живи и здрави.
http://vlastelin1983.snimka.bg/humor/ka ... 276696.big
Та тъй малко като приказка ще стане, с неочакван край. Имало едно време едно младото девойче. Из околноста се носело мълва, че е” неродена мома”. Израснало девойчето, станало за чудо и приказ. Пък била и работна, не оставяла работа недовършена. Дали ще сготви, дали двора ще помете, дали яслата ще изрине, всичко вършела из къщата. (Тук историята мълчи за хората при които израстнала, щот нали "неродена мома", я някой заплеснат принц, който разрязал ябълката я изтървал, я някоя триглава ламя я откраднала. Па докато тримата братя се биели с нея за златната ябълка, момата запалила цървулките) та не знам как се стигнало да този ден за който се разказва. Пък тя "неродената мома" била за чудо и приказ, от цялото царство се стичали знатни мъже да видят девойчето, да оставят подаръци и да и поискат ръката. А тя даже не и поглеждал, не че била надменна, просто не харесвала велможите. Надменни, влиятелни, мазни, всеки си с неговата партия, един на друг си подливали вода. А бе грозни и осъкатени хора, не гледали благополучието на народа ами все се навирали да отчупят от комата хляб дето с лишения и несгоди е успял човечеца да сложи на трапезата. Строяли грандиозни проекти, за язовири и водоскоци, пътища без начало и край, тунели дето след време няма кой да ги ползва, а земята стои бедна и пуста и няма кой да се хване да и обязди, изоре и несее.
Да продължим по нашата си приказка, че много се отклонихме пък да не вземат ми искат някакъв данък, я на ред, я на буква, в туй никаквото време не знае как може да се очаква.
Един ден „неродената мома”, копаела градинака, мотичката и се счупила та отишла при ковача да му поправи инструмента, да си прекопае градинката. Пък момъка бил левент (не можела ей тъй от нищото да станеш ковач). Искало се години чиракуване и усет към занаята и материала, и пак не от всеки ножкар става ковач. Колкото и да бил як и жилав в мищчите, нашия човек, толкова бил благ и отзивчив в приказките си, обичал веселието и приятелите, но държал на семейството и на традицийте, които поколения след поколения изковавали предците му. Знаел, че стоманата има двоен живот, колкото и студена, безчувствена и безмилистна е към плътта, толкова бързо се усмирявала, имало един начин да я покориш - с огън. Само отбрана шепа хора знаели тази и тайна.
Та "неродената мома" залюбила момъка, нищо че не бил богат с жълтици, сърцето му бликало от любов към живота и към хората. За това занаятчийте са душа човек, в един момент остри и резливи като намусена тъща, в другия меки и топли кат' самун хляб.
Нашите герои заживели дълго и щастливо до дълбоки старини, пъл таз снимка е от едно друго време когат момата се снимала за "онез списания" да и завиди човек, че и на ковача и него.
Много успешни проекти, скъпи ми майстори, да ви е жива и здрава челядта, зимника ви да прелива, да прелива. Харни клиенти да ви се падат и още по-харни "моми". Айде живи и здрави.
http://vlastelin1983.snimka.bg/humor/ka ... 276696.big
Faber est quisque suae fortunae
Re: Разни интересни неща
Без да го гледам, сигурно е блондинка. То бива тъпа офсъ... барем със шлайфаджия да се беше уредила, ин некс левъл дет' се вика.
Последно промяна от magnus на 19 Дек 2012, 09:52, променено общо 3 пъти.
Re: Разни интересни неща
Пусни и един за възрастни, с некнaйф, Евгени по два варианта ги прави обиконовено.
Re: Разни интересни неща
хахахmagnus написа:Пусни и един за възрастни, с некнaйф
Обратното е по разпространеноvlastelin написа: не от всеки ножкар става ковач
Re: Разни интересни неща
Да не пускам отделна тема:
Re: Разни интересни неща
Не може не съм платил правата за гола снимка. Ще ме изритат от форума, пък току-що ме пуснаха.magnus написа:Пусни и един за възрастни, с некнaйф, Евгени по два варианта ги прави обиконовено.
Faber est quisque suae fortunae
Re: Разни интересни неща
Нищо де, догодина по това време ще ти издействам амнистия... зер пак календар ще трябва да се прави.
Re: Разни интересни неща
То до тогаз ще съм напреднал и във фотографията може и аз да направя една частна фотосесея и да я постна тук.magnus написа:Нищо де, догодина по това време ще ти издействам амнистия... зер пак календар ще трябва да се прави.
Faber est quisque suae fortunae
Re: Разни интересни неща
Bradly, ма как наряза касовата бележка и аз искам ей тъй да им нарежа бележките на енергото ма преди да ги платя. Кръвопийци недни.
Faber est quisque suae fortunae
-
BorisPetrov
- Мнения: 4759
- Регистриран на: 07 Окт 2009, 14:46
Re: Разни интересни неща
Да можех да снимам добре и моделка щяхме да си намерим...
Нищо... За след края на света...
Който е с мене доло в казаните ще помага да мислим варианти.
"Как вървиш пътя към целта е по-важно и от пътя и от целта!"
Re: Разни интересни неща
Поне теоретици ще има.
-
BorisPetrov
- Мнения: 4759
- Регистриран на: 07 Окт 2009, 14:46
Re: Разни интересни неща
Пък аз все твърди ги вадя...
"Как вървиш пътя към целта е по-важно и от пътя и от целта!"
Re: Разни интересни неща
тая мома...нещо много съмнителна ми се вижда с тая мотика
Стоманата не бива, скоса е коджа..не съм съгласен. 
Re: Разни интересни неща
И ти да си нероден, щеше да си съмнителен.
Бе при тоя и потенциал, като нищо залепва богаташки надарен гравьор, скромен и красив. Още и се чудя на простия кортекс и това под него... макар че ми минава едно идейче за причина, тъй между другите... много дяца въдят тия бе, они пищят, искат да ядат...
Бе при тоя и потенциал, като нищо залепва богаташки надарен гравьор, скромен и красив. Още и се чудя на простия кортекс и това под него... макар че ми минава едно идейче за причина, тъй между другите... много дяца въдят тия бе, они пищят, искат да ядат...