И така да видим какво е скрито под тези красиви дръвчета. Първо изрязвам на банцига грубо излишния материал, като се старая да ми останат възможно по-едри парчета. Всичко това после може да влезе в употреба в канията например или в някоя друга дръжка.
Оглеждам дръжката и се радвам на резултата.
Оглеждам сходимостта на дъгите отгоре и отдолу. Бива.
Този път обърнах доста внимание на предварителното подравняване на страниците и усилието даде резултат.
Очертавам осевата линия на ножа. Тук е много важно да сме прецизни, защото и 1 мм отклонение встрани може да се забележи и разваля цялото удоволствие. Обикновено закрепвам ножчето на менгемето и налагам линийка върху осевата линия на острието и очертавам. Този път режих да ползвам метода с конеца.
Поглед отдалече и от ниско дава най-точна представя за линиите.
Начертавам с маркера позицията на конеца и продължавам с шублера да отбелязвам контролни точки по профила, които са симетрични спрямо централната линия. Нещо такова в случая.
Готов съм да изрязвам острани. Но преди това имам малко работа с оранжевия елемент. Докато още имам база трябва да изрежа последната дъгичка, където ще ляга помела от останалото мокуме. Изрязвам на банцига, после на сгодата оформям външната дъга.
Запазвам малкото парченце, от тук нататък ще работим постоянно с него, за да предпазим от заобляне ръбовете на по-голямото. Сглобявам отново дръжката да видя резултата.
От тук нататък яко търкане.
Кой с какво има. Аз ползвам няколко вида шлайфа, защото си нямам гриндер.
Внимавайте докато работите на електрическите машини да не го прекарате през майстория. Следим да не подминем линиите, гоним симетрията и пазим острието от шкурката. След грубото сваляне оглеждам резултата. Отворила се е пролука в кората. Сега е момента да го запълня с лепило, преди да продължа. Ето от тази комбинация съм много доволен:
С катализатора спестявам доста време в ненужно чакане. Самото лепило е малко по-тънко от българския Каноконлит и малко по-бързо съхне от него дори и на дебела капка. Иначе ако нямате такова и с обикновения Каноконлит Е става, просто трябва да чакате по-дълго да съхне. За катализатор можете да ползвате този на АкваФикс комплектите - цианакрилат 50 гр + спрей катализатор. Също върши работа, но понякога много бързо втвърдява лепилото и побелява от температурата. Докато с американското никога съм нямал подобни проблеми.
Накрая довършам на ръка с пили и шкурки. Япончестото ми тезгяхче се спрява отлично. Само трябва да си прекарам аспирацията под него.
Още едно малко отклонение. Ако не сте си купили каучук за чистене на шкурки, непременно го направете. Освен че ги поддържа шкурките по-дълго време работоспособни, чисти чудесно и всякакви пили - от едри до дребни. И не се харчи. Това го имам от миналата година.
Наборът ми от инструменти е доста разнообразен и всеки път импровизирам според случая. Всякакви трупчета, тръби, гъбички и т.н. с шкурки и различни пили. Ще ги виждате от тук нататък доста често по масата.
Готово, двете страни за оформени:
Сега пускам водещи линии за скосяване на ръбовете. Тук малко недоизпипах нещата, защото снощи вече беше късно и имах мерак да видя колкото се може по-бързо дръжката. Ще го довършвам на око, както често се случва.
И така пак на машините и на този етап приключвам. Ножчето вече се оформя.
Днес имаше по-малко за снимане, но пък за сметка на това търкането е колкото искаш. На този етап забравям за всякакви машини (освен в много редки случаи) и започвам прецизно оформяне на дръжката на ръка.
Сега трябва най-много да се внимава и да не се бърза. Равнини, симетрии, вадене на драскотини - всичко това от вас зависи да го постигнете. По възможност работете винаги с твърда основа - пила или шкурка на трупче. Избягвайте търкане с пръсти, освен ако не е хомогенна повърхността. При разнородни материали - метал, дърво, рог и т.н. винаги се окопва по-мекия а твърдия остава да настърча, както е в случая с еленовия рог и гарда. За да получите прави линии по повърхността работете с възможно по-широки трупчета или движете пилата надлъжно на дръжката:
Този пример е особено полезен именно когато оформяте гарда и частите зад него. Избягвайте да движите пилата напречно, освен ако нямате достатъчно опит.
За получаване на перфектни закръгления и плавни повърхнини методата с шкурка на лента вече го знаете:
На определен етап от обработката отново малко фугиране на рога. Този път технологията е на woody - пигмент, пълнител и лепило. В случая пигментът е същото мастило, ползвано при първоначалната стабилизация на рога. За пълнител може да се ползва или самото мастило ако е достатъчно гъсто или гранулки от зъботехническите пластмаси - дуракрил, суперакрил и т.н. - няма значение, важното е да са финни и да влизат по дупките.
Това е ножчето на този етап. Един от любимите ми инструменти вече се вижда на фона - гъбичката. Още съм на шкурка 80.
Сега е хубаво да се огледа добре ножчето под всякакви ъгли, светлини и т.н., за да се видят евентуални несъответствия и проблеми, преди да продължим със следващите шкурки.
Това беше снощи писано, но нямаше форум да го пусна.
)
След втори опит мисля, че е добре. И към woody специални благодарности. 
Супер тема си пуснал ,човек може доста да взаимства от идеите ти ! Браво за изработката на тази дръжка!
