Разни смешни неща
Модератори: Djigit, Rigor Mortis
Re: Разни смешни/ интересни неща
Готино парче от братски Казахстан,на мен ми дърпа директно прабългарската струна!
Чукча - не читатель, Чукча - писатель 
-
BorisPetrov
- Мнения: 4759
- Регистриран на: 07 Окт 2009, 14:46
Re: Разни смешни/ интересни неща
Кефи!
Ама липсва някъв мощен пейгънски вокал...
"Как вървиш пътя към целта е по-важно и от пътя и от целта!"
Re: Разни смешни/ интересни неща
Ето ти го вокала директно от Тувинската Република
С гърленото му пеене и всички му степни табиети,парчето направо праща при Тангра ха ха
С гърленото му пеене и всички му степни табиети,парчето направо праща при Тангра ха ха
Чукча - не читатель, Чукча - писатель 
-
BorisPetrov
- Мнения: 4759
- Регистриран на: 07 Окт 2009, 14:46
Re: Разни смешни/ интересни неща
Тува, Тува, Втора монголска майко
Много ме радва гърленото пеене
Даже се оказа, че и ние си имаме подобно - Трънско гърлено пеене
Ама предимно жените го пеят.
И пак не е така интересно като Монголо-Туванското
Много ме радва гърленото пеене
Даже се оказа, че и ние си имаме подобно - Трънско гърлено пеене
Ама предимно жените го пеят.
И пак не е така интересно като Монголо-Туванското
"Как вървиш пътя към целта е по-важно и от пътя и от целта!"
Re: Разни смешни/ интересни неща
"Събуждам се с варненски чайки, в бургаския ми хотел; закусвам карнобатска гроздова с македонско мезе; шефът ми - павликенец - ни отпуска "габровски" премии; а колежката ми от Хаскюю ми жужи на главата като русенски комар. А в края на деня жадувам за нещо ПЕРНИШКО!!!! Винкел!"StillOpossum написа:Пернишко суши?
Сърми с цаца

Напоследък ме преследват умни мисли, но аз съм по-бръз... 
- RAZORBLADE
- Мнения: 5295
- Регистриран на: 06 Юни 2007, 20:01
- Местоположение: BG
- Обратна връзка:
Re: Разни смешни/ интересни неща

Акълът в главата идва бавно и болезнено. Много е вероятно въобще да не се появи. Тогава ти остава само болката..........
http://nikovknives.com/

http://nikovknives.com/

Re: Разни смешни/ интересни неща
преди употреба май е трябвало да се прочете съдържанието на саламаRAZORBLADE написа:
КОЙТО ПИЕ ВОДКА НЯМА ГЛИСТИ
КОЙ НЕ ПИЕ ВОДКА Е ГОВЕДО
КОЙ НЕ ПИЕ ВОДКА Е ГОВЕДО
Re: Разни смешни/ интересни неща
Салама е със необичайно съдържание ... гъби Silvermanjojomix написа: преди употреба май е трябвало да се прочете съдържанието на салама![]()
![]()
Къв шанс да има китайската чикия
И едно клипче
http://www.youtube.com/watch?v=TF-d31ErdOI&NR=1
Re: Разни смешни/ интересни неща
Един от бушкрафт ю-кей форума се базика с половинката

Един конкурент на българския майстор с 35 килограмовите мечове

И един ентусиаст


Един конкурент на българския майстор с 35 килограмовите мечове

И един ентусиаст

НЯМА ВЛАСТ НАД ОНАЯ ГЛАВА ЩО Е ГОТОВА ДА СЕ ОТДЕЛИ ОТ РАМЕНЕТЕ СИ. Хр.Ботев
"Knívleysur maður er lívleysur maður" - Ферьорска мъдрост
Превод: Човек без нож, е човек без душа
Няма "фили" и "фоби", има хора и боклуци.
"Knívleysur maður er lívleysur maður" - Ферьорска мъдрост
Превод: Човек без нож, е човек без душа
Няма "фили" и "фоби", има хора и боклуци.
Re: Разни смешни/ интересни неща
Между впрочем, алпът Вълк пазел българите. Българската легенда, разказана от Гали, гласи, че веднъж убирите напълно изтребили иделския род богатири – елбирите, които били главните защитници на всички останали по-слаби иделски родове. Единствения оцелял елбир – младия син на вожда на иделците – победителите–людоеди решили да изядат и го хвърлили в газан (казан, котел). Но алпът Бури не допуснал гибелта на момчето. Той дал сила на смъртно ранената му майка и тя със сетно движение бутнала котела със сина си в реката. Реката, по волята на духа на речната вода Су-Анасъ отнесла котела в голямо и непроходимо блато. Тук Су-Анасъ се превърнала в лебед (гъска, патица) и повикала на помощ своя мъж – алпа Бури. Вълкът не успял сам да се добере до котела с детето и затова подгонил в блатото един елен (лос) и му заповядал да докара младенеца. Еленът донесъл момчето, а една вълчица, по волята на Бури, откърмила принца, когото започнали да наричат и Газан, и Магули, Магулъ – “Син на Маг, на Вълка”, и Бурджан – “Вълча Душа”, и Чингиз (Тингиз, Магис) – “Подобен на Вълка”. . .
Газан станал могъщ богатир и възобновил иделския род на елбирите, когото вече започнали да наричат и Бурджан, и Наубури – (“неври”) – “нови вълци”. Тъй като от този род произхождали царете на българите, носещи особени царски шапки дуло, то него го наричали и Дуло (отначало шапката дуло – с полусферична форма и кожена обшивка – била жреческа, но след като станала български царски венец, жреците започнали да носят висока, конусовидна шапка тудуло – “висока дуло”.
Благодарение на алпа Вълк българите първи на Земята овладели майсторството на печенето на глината и леенето на металите. За това българският мит разказва следното. Когато българският юнак Боян – Аудан с другарите си убил в една дълбока пещера злия див Тама (Тиме)– Тархан, удряйки с палицата (боздугана) си (ташбаш) по най-слабото място железнотелесния йорег – глинените му колене, то огромното тяло на този йорег затулило изхода от Подземния свят. Тогава алпът Бури изгорил и разтопил с огнения си поглед туловището на злия див. Така Вълкът научил българите да пекат глината и да леят метали. В памет на това те започнали да наричат бронза (и изобщо всички метали) айбар ~ абар ~ ибер (от “Айбури”), медта – бакър (от “Бу-Кара” – “Господин Вълк”), а желязото – тимер (от “Тиме”). Пещта за изпичане на кирпич и съдове от глина нарекли курпес – “вълча (кур), пещ (пес)”. А от наименованието на тази пещ произлязла и думата “кирпич”.
В знак на почит и принадлежност към рода на алпа Вълк иделците давали на децата си името Чингиз (Тангиз), правели му изображения – Могун, носели “вълчи шапки” – бурек и изобразявали вълча глава на знамето си, заради което това знаме наричали булгар (балкар) – “черна или вълча (булг ~ балк) глава (ар)”. Когато иделците, придвижвайки се от Урал на запад, достигнали до една голяма река, то и на нея дали названието Булга, което по-късно започнали да осмислят само като “Черна, Тъмна”. От Булга произлязло съвременното название на тази река – Волга (както от арийското булг произлязло руското волк).
Названието “булгар” завинаги се закрепило към потомците на “седмородците”, поради което започнали да обясняват този етноним по-просто: “черни или вълчи хора” (“бургари”). Даже в ХII век главният корпус на българската войска се е казвал курсъбай – “вълчи”, а черниговско–киевският княз и поет Владимир Святославович в поемата си “Слово о полку Игореве” (ХIII в.) е сравнил българските войни с вълци:
Сами препускат в полето,
Като сиви вълци,
Завоювайки за себе си чест,
а за княза – слава.
Газан станал могъщ богатир и възобновил иделския род на елбирите, когото вече започнали да наричат и Бурджан, и Наубури – (“неври”) – “нови вълци”. Тъй като от този род произхождали царете на българите, носещи особени царски шапки дуло, то него го наричали и Дуло (отначало шапката дуло – с полусферична форма и кожена обшивка – била жреческа, но след като станала български царски венец, жреците започнали да носят висока, конусовидна шапка тудуло – “висока дуло”.
Благодарение на алпа Вълк българите първи на Земята овладели майсторството на печенето на глината и леенето на металите. За това българският мит разказва следното. Когато българският юнак Боян – Аудан с другарите си убил в една дълбока пещера злия див Тама (Тиме)– Тархан, удряйки с палицата (боздугана) си (ташбаш) по най-слабото място железнотелесния йорег – глинените му колене, то огромното тяло на този йорег затулило изхода от Подземния свят. Тогава алпът Бури изгорил и разтопил с огнения си поглед туловището на злия див. Така Вълкът научил българите да пекат глината и да леят метали. В памет на това те започнали да наричат бронза (и изобщо всички метали) айбар ~ абар ~ ибер (от “Айбури”), медта – бакър (от “Бу-Кара” – “Господин Вълк”), а желязото – тимер (от “Тиме”). Пещта за изпичане на кирпич и съдове от глина нарекли курпес – “вълча (кур), пещ (пес)”. А от наименованието на тази пещ произлязла и думата “кирпич”.
В знак на почит и принадлежност към рода на алпа Вълк иделците давали на децата си името Чингиз (Тангиз), правели му изображения – Могун, носели “вълчи шапки” – бурек и изобразявали вълча глава на знамето си, заради което това знаме наричали булгар (балкар) – “черна или вълча (булг ~ балк) глава (ар)”. Когато иделците, придвижвайки се от Урал на запад, достигнали до една голяма река, то и на нея дали названието Булга, което по-късно започнали да осмислят само като “Черна, Тъмна”. От Булга произлязло съвременното название на тази река – Волга (както от арийското булг произлязло руското волк).
Названието “булгар” завинаги се закрепило към потомците на “седмородците”, поради което започнали да обясняват този етноним по-просто: “черни или вълчи хора” (“бургари”). Даже в ХII век главният корпус на българската войска се е казвал курсъбай – “вълчи”, а черниговско–киевският княз и поет Владимир Святославович в поемата си “Слово о полку Игореве” (ХIII в.) е сравнил българските войни с вълци:
Сами препускат в полето,
Като сиви вълци,
Завоювайки за себе си чест,
а за княза – слава.
Насила можеш да вземеш,насила не можеш да дадеш!
-
BorisPetrov
- Мнения: 4759
- Регистриран на: 07 Окт 2009, 14:46
Re: Разни смешни/ интересни неща
Жоро, кой е автор на това интересно съчинение?
Казвам го без ирония... Хубаво е да има източник на информацията...
Казвам го без ирония... Хубаво е да има източник на информацията...
"Как вървиш пътя към целта е по-важно и от пътя и от целта!"
Re: Разни смешни/ интересни неща
Да ... не че нещо ама има доста пресилени разкази , книги и твърдения за историята ни.
От едно време назад никой народ исторически погледнато не знае корените си.
Да не споменавам че при цялата слава , гениалнозамисленост и извисеност която си приписваме и нашите войски са изнасилвали масово ... нещо от което някак си не се чуствам по-горд зааа ... щоли
От едно време назад никой народ исторически погледнато не знае корените си.
Да не споменавам че при цялата слава , гениалнозамисленост и извисеност която си приписваме и нашите войски са изнасилвали масово ... нещо от което някак си не се чуствам по-горд зааа ... щоли