KraliMarko написа:Някой по-нагоре беше написал ,че няма нужда да навилзаме много навътре в заточването и достатъчно остър нож бил нож дето може да отреже това и онова ала нека да не се залъгваме ние не се намираме в форума "Мама иска да накълца зеле- как да си наточи сътъра що годе добре"
,а във форум където всеки е попаднал най-малко заради бляна да се обръсне със своя нож.
Та ако некой може да поразгледа по-надлъжко и по -наширочко темата с ъглите на заточване съм сигурен ,че и други хора освен мен ще са много благодарни.
Хм... Много сложна задача поставяш. Тука в едно уравнение се намесват повече от 2 неизвестни.
Ще се опитам да обясня, без да претендирам за каквато и да е компетентност в заточването и в ъглите.
Основно при избора на ъгъл се оценяват две неща:
1. За какво ще го ползваш - кухненски нож, джобен нож, за батонинг (това горещо не го препоръчвам) или за бръснене ( всъщност аз за бръснене ползвам Жилет с 5 ножчета - горещо го препоръчвам )
Ето ти нещо ориентировъчно, пак повтарям - не претендирам, че съм "последна инстанция":
- Кухненски ножове - 20 градуса (на една страна, т.е. сечението ще има ъгъл 40 градуса)
Джобен нож - 15 градуса
Ловен нож - 10 градуса (за рязане на мезе и обезкостяване на дивеч)
Ножове за дране - 20 градуса и затължително леко тъпи, иначе вместо да дереш ше режеш кожата и ше се нервиш.
Походен нож (щуротията с батонинга) - 25 градуса и препоръчително конвекс.
Сега като се замисля, вместо "походен нож" по-добре да си вземеш туристическа брадвичка.
До тука всичко изглежда идеално, ама както казват старите хора "Обаче тука има едно НО"
2. Дето и Борко е казал по-горе - вида на стоманата и термичната обработка.
Аз и по-рано съм казвал "От всяко дърво, свирка не става". Същото е и при стоманите.
Джобен нож Victorinox под 15 градуса съм заточвал, ама при най-малкия ряз острието се огъва. Джобен нож от прахова стомана съм заточвал и на 10 градуса и държи ряз като "стой, па гледай".
Трика е в структура на стоманата.
Колкото по-дребнозърнеста е структурата на една стомана, толкова по-малък ъгъл на заточка можеш да постигнеш.
Именно затова препоръчвам кухненските ножове да се точат на възможно по-голям ъгъл. Щото са направени не от стомана, а едва ли-не от "ламаринта". Говоря за кухненски ножове в ценовия клас 1,2 до 10 лева.
Как ще прецениш доколко е качествена стоманата? По "мустака", който се образува при началния стадий на заточване. Взимаш един едър брус ( грит 150 или 200 ) и почваш да жулиш докато не се образува "мустак" от другата страна на острието. Мустака при тая едрина на бруса можеш да го усетиш на пръста си. После обръщаш ножа от другата страна и жулиш докато "мустака" не се обърне!
Това условие е задължително при началния стадий на заточка, иначе по-нататък няма смисъл да се мъчиш на по-финните камъни(шкурки, диаманти). При това "мустака" трябва да го има по цялата дължина на острието. Най-често се пропускат местата до дръжката, на "корема" на ножа и на самия му връх.
След като си направил "мустак" и си го обърнал от другата страна, с плавни и
последователни "стропинг" движения и маааалко по-остър ъгъл се опитваш да го изчистиш. Без да натискаш! Дето викат ингилизите: "Take your time!".
След като го изчистиш тоя мустак минаваш на по-ситен брус, примерно на 800 или може директно на 1000. Там действаш по същия начин - правиш мустак и после го обръщаш.
Сега от моя опит мога да кажа, че до брус с едрина 3000 процеса се нарича "заточване". От 4000 някъде до 8000 вече се нарича шлифоване. От 8000 нагоре е полиране.
Та (малко се увлякох) - да се върнем на въпроса "Как ще познаеш структурата на стоманата?"
Колкото е по-голям мустака при най-грубия брус - толкова е по-калпава стоманата. За да можеш да правиш разлика не е достатъчно да си точил много пъти. Трябва и много видове стомани да са ти минали през ръцете. За съжаление и аз не мога да се похваля с това. Точил съм 12С27, 4х13, 1095, 1.4116, ШХ15, 55Г, RWL-34, ATS-34, VG10, У10 и май е това. А, да - и разни кухненски ножове от ламаринта с неизвестна марка стомана и едно ножле от рапидна ножовка.
Та за сравнение - оня ден наточих една Мора 2000 (12C27) - пусна толкова голям мустак, че можеш направо да се порежеш на него докато го проверяваш! От друга страна при праховите стомани жулиш като идиот и мустака е толкова малък, че се вижда едва ли-не с лупа.
Сега не си мисли, че не можеш да си наточиш кухненския нож на Трамонтина под ъгъл 10 градуса и дето вика gogotatoo "Да го направиш като меча на Дарт Вейдър". Можеш, ама ше резнеш само един път с него.
Въпроса е - не само да постигнеш малък ъгъл на заточка, ами после тоя нож да държи ряз задоволително дълго време.
Ножа, който имам от Woody е с режещ ръб от стомана У10 и е презаточен на ъгъл 10-12 градуса (не съм го мерил). Тоя ловен сезон издържа без нито едно повторно заточване/шлайфане/полиране. Верно е, че не реже както в началото, ама още бръсне косми от ръката. Реших да го наточа на толкова малък ъгъл, защото знам, че Woody калява и отвръща ножовете си в пещ с електронно регулиране на температурата и там грешки не стават. То неговата термична обработка си е направо "лабаратория".
3. На каква твърдост е отпусната стоманата.
Много хора правят грешка, мислейки си, че твърдостта на стоманата е основен параметър на остротата. Тука неизвестното се нарича "компромиса на твърдостта" - стоманата става крехка и губи жилавост. За да е продължително време остър, един нож не трябва да е само твърд. Трябва да е и жилав. Преди месеци се бях заприказвал с един мой познат термист. Той ми разказа как си е направил нож от пила, стомана У7, отпуснал го е на 52HRC, но му е направил електро-химична зонова закалка на острието. Острие та дрънка.
Ще се опитам да го обясня тоя феномен "твърдост - жилавост" като за хора, които въобще не разбират от термична обработка.
Представете си лист за ръчна ножовка. Сигурно сте държали в ръцете си такъв и сигурно сте забелязали, че зъбите на листа са в един такъв суросинкяв цвят. Това се дължи на зоновата закалка. Само зъбите са закалени. Тоя лист се огъва много лесно на ръка. Като пружина е. Когато режете с ръчна ножовка със сигурност не можете да държите строго права линия на рязане. От време на време ножовката кривва ха на ляво, ха на дясно. Ако целия лист беше закален колкото зъбите - при най-малкото кривване настрани - някой от зъбите ще се отчупи.
Може би, това ще отговори на въпросите ви, що аджаба Fallkniven правят ламинирани остриета.
И накрая, уважаеми колега KraliMarko, какво да ти кажа - рутина му е майката! Рутина и яко жулене.
и успех!
