оръжия от индонезия

Съобщение

http://www.valiantco.com/antique.html

Тука има и карамбити:
http://www.quick-stick.de/quickstickneu ... ndex2.html

За тези които са по добре с малайския от мене:
тука има и карамбит и кериси -> http://malaysiana.pnm.my/

дядоБлаго

ето посветеното на филипинските оръжия:
http://www.vikingsword.com/rila/krieger.html
http://www.vikingsword.com/ethsword/ifugao/index.html
http://home.earthlink.net/~federicomalibago/
май основното е баронг,но никъде и в 3-те сайта , които са за страо оръжие няма и спомената пакал

да не се окаже,че пакал означава нож

а дръжката е от особенно значение.тя ти определя хвата,а от там има ограничения в работата с това оръжие

не е без значение дали на европейски меч ще сложиш дръжка на катана и ще правиш европейска фехтовка,нали?въпреки,че тези пищовлииски дръжки предполагат повече мушкащи удари,но зависи от много неща.

"Барав" е нож на филипински

дядоБлаго

тогава много ми се иска да видя един стар пакал.явно щом се води основен нож би трябвало да е разпространено.досега видях само съвременни такива

Абе и аз търся, но до тук открих само, че ponqtieto пaкaл се използва за ice pick knife

и ето това
http://www.bladeforums.com/forums/showp ... stcount=10

Dragony · #22 Мнение от **Dragony** » 16 Авг 2007, 22:35

Pakal всъщност значи "обратен хват". Честно казано, никъде в нета не намерих оригинален стар филипински нож. Това, което съм виждал да използват на филипините са комерсиални ножове или майсторски, с единствени по-характерни белези положителен ъгъл на клина, s-образна извивка на острието и голям корем.

Rigor Mortis, известно ми е положението във филипинските бойни изкуства. Просто огромната част от тях са се изродили и са се отдалечили твърде много от старите изкуства, практикувани с калис (оттам и Кали). Дори масата нещата, които се преподават в провинцията са само бегъл спомен за "изкуството-майка"

В момента известните филипински системи са или със спортна насоченост, или са силно повлияни от други бойни изкуства и са загубили самобитността си или просто са загубили парадигмата, по която са били създадени. Затова поставям Търша много над останалите мм.. стилове- защото тя е най-близкото до онова, което са правели филипинците векове наред за да оцеляват. И нямам предвид само като техника (техниката така или иначе се променя и развива), а главно като философия, начин на преподаване, и най-вече майндсет. Търша все още е система за оцеляване, даже не мисля за нея като за "бойно изкуство"
Аз самият съм се насочил към една по-висока гледна точка, опитвам се да покрия всичко, което предлага кали, във всичките му разновидности. Интересувам се от връзките му със силат, с муай-тай, с виетнамските и южнокитайски стилове, с европейската фехтовка, но най-вече принципите, на които се построява движението на тялото и работат с оръжие.
В тази връзка, като гледам на едно оръжие, например на талибонг, аз не виждам стоманата, ръкохватката и т.н., а виждам възможностите които дава за мушкане, сечене, рязане, беккът, възможностите за контрол на клина, ограниченията му. Затова ми е трудно да следвам темата заедно с майсторите и колекционерите

Да ти кажа, аз във всяко т.нар. бойно изкуство до което съм се докоснал виждам(стремя се да виждам) система за оцеляване. Ама безсмъртно към никоя с/ма не се привързвам... отворен съм за всичко. Иначе знам какво имаш предвид естествено.

дядоБлаго

Dragony написа:В тази връзка, като гледам на едно оръжие, например на талибонг, аз не виждам стоманата, ръкохватката и т.н., а виждам възможностите които дава за мушкане, сечене, рязане, беккът, възможностите за контрол на клина, ограниченията му. Затова ми е трудно да следвам темата заедно с майсторите и колекционерите

е аз освен дръжки и стомани гледам и това.формата на осрието е много важна.тя определя за какво може да се използва това острие.още по интересно става когато на острието се сложи дръжка

дръжката може да подържа всички възможности на острието,но може и да ги ограничи

дръжката определя захвата на оръжието,а захвата дава различни степени на свобода,от там и форми на движение на тялото.получава се в крайна смета много интересна картинка

примерно криса не можеш да го държиш като нож,няма да стане.късичка му е дръжчицата.освен това на пръв поглед е изместена под някакъв невероятен ъгал спрямо острието.като се хване по правилния начин обаче заспива в ръката

не може да правиш цигулки,ако не може да свириш на тях

не е нужно да си виртуоз,но трябва да си имаш представа от това.така е и при оръжията.за да направя някое,трябва да знам как се използва.при колекционерите не знам как е - може да виждат само красотата на оръжието,или като някои мои познати - печалбата която ще изкарат от него

TVV · #25 Мнение от **TVV** » 17 Авг 2007, 20:48

Тук сме се събрали интересна компания - колекционери, майстори и любители на бойните изкуства. Аз за спорт и поддържане на форма предпочитам футбола, а интересът ми към хладните оръжия е исторически и до известна степен чисто естетически. На Валиант съвременните фентъзи измишльотини съответно не ме интересуват и не ми допадат - първо, защото противно на претенциите им, тяхните неща имат много малко общо с автентичните оръжия от едно време и второ, защото са грозни. Второто е субективно мнение, но поне за мен са кичозни и пропорциите са сбъркани.

Снощи щях да пусна снимка на моите филипински оръжия, но нямах връзка с форума.

дядоБлаго

да,това го забелязах и аз въпреки , че думичката antique ме зарадва първоначално

TVV · #27 Мнение от **TVV** » 18 Авг 2007, 03:55

Ето я и снимката. Един крис с повредено острие, един баронг, един гунонг и един мини-баронг.

h.d. · #28 Мнение от **h.d.** » 18 Авг 2007, 16:23

За "пакал", и аз съм го срещал само като име на хват (обратен).
Ще си позволя обаче да не се съглался с мнението на Дрегъни, за другите филипински стилове, освен Търша и тяхното "изродяване".
За Търша съм абсолютно съгласен, че е един от най-добрите стилове за работа с хладно оръжие, които се преподава в България. Но нещата, отнасящи се до ефективно използване на практикуваното от нас БИ, опират и до много други фактори:
- Ниво на подготвеност на инструкторите, т.е доколко "дълбоко" са обучени самите те в това, което преподават.
- Желание да де предаде тази информация на учениците.
- Продължителност на заниманията на ученика, т.е. от колко време тренира.
- Заинтересованост или"сериозност" на учениците, при тренировките или не дай боже практикуването на това БИ. В смисъл че, ако аз десет години съм си скъсвал г..а да тренирам усърдно, удар с тухла

, (колкото и неефективен да е той в сравнение с други БИ ) и почти всеки ден ми се налага да блъксам хора с тухли по главите, ще имам по-добри шансове от някой, който си е "драпал .... ите" един месец, докато тренира най-доброто БИ на света. Мое мнение.
Има и сума ти други фактори.
Та в този ред на мисли, класификацията на другите филипински стилове, като "изродени", "отдалечени" и "бегъл спомен" предполага отговор на няколко въпроса:
При колко филипински майстори си транирал?
Кои?
Какви стилове?
Колко време си тренирал изкуството майка?
Колко другите стилове?
И причината за тази оценка? - Двубои, практика.... и т.н.
Не ме разбирайте погрешно, и идея за заяждане нямам. Мнението на Дрегъни е лично и аз дълбоко го уважавам. Просто и аз имам такова и затова пиша. И съм далече от идеята, че задължително съм прав.

Поздрави

Dragony · #29 Мнение от **Dragony** » 18 Авг 2007, 16:54

В ерата на информацията не е никак трудно да се проследят процесите кооито протичат в света на БИ.
Не казвам, че филипинските изкуства, освен Търша са неефективни. Дори напротив. Те са толкова ефективни, колкото са мотивирани обучаващите и обучаваните. Дори са много по-жизнени от Търша, самият факт, че има толкова от тях и са тренирани от толкова хора, говори за това. Въпросът е, че тяхната парадигма, методи на обучение и философия са вече далеч от филипинските корени, далеч от онова, заради което е съществувало и съществува Кали (приемете тази абстракция, в интерес на леснотата на общуване

) В този смисъл те са "изродени" и далеч от "изкуството майка" (корена, това, от което идват всички те)
Както е ясно на всички нас (надявам се), няма добри и лоши БИ. Има РАЗЛИЧНИ БИ, с различна насоченост. Единственият критерий, който ми хрумва за адекватност на дадено БИ е дали изпълнява целите си. Но целите са толкова много и различни..

h.d. · #30 Мнение от **h.d.** » 18 Авг 2007, 21:06

В ерата на информацията не е никак трудно да се проследят процесите кооито протичат в света на БИ.
Не казвам, че филипинските изкуства, освен Търша са неефективни. Дори напротив. Те са толкова ефективни, колкото са мотивирани обучаващите и обучаваните. Дори са много по-жизнени от Търша, самият факт, че има толкова от тях и са тренирани от толкова хора, говори за това. Въпросът е, че тяхната парадигма, методи на обучение и философия са вече далеч от филипинските корени, далеч от онова, заради което е съществувало и съществува Кали (приемете тази абстракция, в интерес на леснотата на общуване ) В този смисъл те са "изродени" и далеч от "изкуството майка" (корена, това, от което идват всички те)
Както е ясно на всички нас (надявам се), няма добри и лоши БИ. Има РАЗЛИЧНИ БИ, с различна насоченост. Единственият критерий, който ми хрумва за адекватност на дадено БИ е дали изпълнява целите си. Но целите са толкова много и различни..

За ерата на информацията си абсолютно прав. Въпросът е в качеството на информацията и полезността, която носи тя.
Според мен и всички клипчета в Ютюба на тема Търша да изгледам, и 1000 пъти да прочета всички статии за това БИ, няма да се равнява и една милионна, от поезността на 10 минути прекарани в тренировка с Тухон Гахе например. (Извинявай че използвам Търша за сравнение, същото важи и за Дионалдо, и за Канетте и за Сайок и за всички филипински майстори, част от които сигурно не знаят, какво е интернет.)
Идеята ми е, че за да си съставиш мнение за даден стил, трябва да си го докоснал, и то на място възможно най-близо до корените (ако може). Иначе ще е предпочитание.
На 100% подкрепям мнението ти, че няма лоши стилове.
Извинете за офф-а.