Катеренето е доста садо-мазо като цяло. На краката си носиш специални обувки - еспадрили с 3 номера по-малки от това, което носиш като обувка с прави кантове, за да можеш да стъпиш на много малки релефи в скалата. На ръцете слагаш магнезий (магнезиев карбонат) на прах в торбичка на кръста за да има триене и разбира се винаги се ползва осигурителна седалка и въже. Отдолу винаги другарчето държи другия край на въжето, което се закрепва по маршрута с примки (два карабинера с лента между тях) върху набити в скалата клинове. Това те пази жив докато се мъчиш да стигнеш по-нагоре. Въобще голям кеф. Ако си мислите, че не може да се ходи по тавана - дълбоко се лъжете:
Та ако някой си чака спешно ножовете - моля да ми извини, че тоя уикенд го посветих на Интер Експото и катеренето.
Това е страхотно сигурно усещането за живот се избистря много сериозно . Малко завиждам даже , но и аз съм на едни кила с dido и за мен този спорт е фикция 
