ковани ножове

[kalinux]

А бе, Мишо, как не те мързея да пасваш.

[woody]

Като ме хванат нервите, пасването ми идва като балсам. Или ти може би предпочиташ да си беседвате с жена ти?

[evgeni]

Поредно евалла woody,
Не зная дали са практични пискюлчетата и връвчицата, но адски отварят и завършват специално този нож
Нещо с канията не си паснахме- уверен съм- този нож заслужава нещо по-елегантно.

[woody]

Доста дълбоко влиза и с кнапчето по-удобно се вади. Пробвах. Иначе да, струва си да му се спретне по-добра дрешка, ама точно за тая част наистина "неам нерви".

[Traper]

Мишо за ножа няма какво да коментирам,в тази област си Цар,струва ми се канийката да беше я направил малко по плитка,да изпъква малко по голяма част от дръжката,някаде един пръст над средата ,от далече да може да се набива на око,да дразни,да загатва , да те кара непремено да извадиш ножа и да видиш шаринийката как завършва и там вече се подава и острието което вече ти взима акъла

[дядоБлаго]

Артиса малко У13А и нали не обичам да хвърлям...

124 -1.jpg

Дръжката (както строго, но справедливо отбеляза Дедето малко по-нагоре) отново е в стил клечки за зъби, бамбукови сламки, крилце от муха месарка и лява кълка от комар, стабилизирани по лична рецепта с екстракт от дамски буби.
И понеже това не ми стигна, хакнах още рог от елен, туморче от ясен, парченца черница, гнил бук и някакво африканско мерембе.
И това не ми стигна.
За венец му вързах панделка с маниста и пискюли.
Сега вече наистина прилича на циганско конче по Тодоров ден и аз струва ми се съм удовлетворен.
А вие?
А, да. Острието е 120 х 32 х 4 мм.

силуета на ножлето ми аресва.дръжчицата е много приятна,втпреки клечките за зъби - ша си крадна формата и ша я пречупвам през моя поглед
у13а за острие - гледам си направил доста,общото мнение(включително и мойто) е,че тая стомана за ножове не става,но ти си имаш собствено мнение ,та как работи тва нещо?

[PREDATOR]

Мишо за ножа няма какво да коментирам,в тази област си Цар,струва ми се канийката да беше я направил малко по плитка,да изпъква малко по голяма част от дръжката,някаде един пръст над средата ,от далече да може да се набива на око,да дразни,да загатва , да те кара непремено да извадиш ножа и да видиш шаринийката как завършва и там вече се подава и острието което вече ти взима акъла

Вие пък набарахте една слаба страна на маистора .. и започнахте да ръбате...

[evgeni]

... Иначе да, струва си да му се спретне по-добра дрешка, ама точно за тая част наистина "неам нерви"...

Ножа наистина ми хареса. Ти си автора, ти си знаеш най-добре самата ситуация, защото всичко може по принцип да се направи, но както в перифразираната известна мисъл :
"Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е някой да ти го плАти"...

[woody]

Ей ме на върнах се. Да карам подред.
Дълбочината на канията - ми исках да е по-сигурна, щото си няма закопчаване. Ако не му хареса на тоя, който си го купи, ще си поръча нова. Аз съм го правил за кеф, не е поръчка.
За стоманата - това не съм го пробвал, ама преди време направих пак едно такова дребно с ламинат от същата стомана. Него си го ползвам и съм изключително доволен. Малко по-тъничко острие съм му сторил и в режещата част е като бръснарско ножче, ама противно на опасенията ми до момента нищо не се е откъртило от него. Че и да се тъпи не ще, въпреки че одялквам разни кални дръвчета.
Колкото до силуета, както не веднъж е ставало дума, под небето нищо ново. На който му харесва, да ползва. Предполагам, че и аз самия все някъде съм видял нещо подобно. То си се зарежда в харддиска, чака си реда и като му дойде времето, само си изскача.

[дядоБлаго]

при ламината woody е друго.не те знам в коя част на ламъка нагряваш,но като ти гледам производителността явно в най-горещата.общото световно правило в тоя случай е :при първата ковашка заварка си заминават 0.3%С, с вяска следваща шп 0.1%С(последното за дамаска).та както казваш ако средната част е достатъчно тънка излязла(1 - 2мм),то по въглеродно съдържание вече не е у13а,както иначалния материал,а с по-малко.като правя рафинирана стомана от у13а първата заварка я правя в най-горещата и наситена с кислород част от пламъка за да избегна проблемните 1.3%С.

[woody]

Да, това за мен определено е интересна тема.
В началото, като почвах има предвид, се изпарих един, два пъти с най-горещата част от огнището. Прегрявах и материала започваше да искри. Тъй като доста почетох в интернет преди да започна, такива заготовки направо ги бракувах. Това беше още докато си играех с въжетата. От тогава си имам едно на ум по този въпрос и работя само в другия край. По принцип кова, а и заварките правя на температура под 1000 гр. Понякога и под 900. Подозирам, че от това ми идват и непроварите. Сигурно помниш как реагирах когато бях при теб?
Производителността ми идва от многото слоеве с които започвам пакета. Обикновено между 80 и 100. Това на практика означава 2, 3 ковашки заварки. Ламината слагам на последната. Тогава и най-много внимавам с температурата.
От друга страна, когато кова въглеродна - У13А примерно, циклите на нагряване са доста и въпреки че не прегрявам, мога да си позволя известно редуциране на въглеродното съдържание. Като се замисля сега, явно съм стигнал до това решение повече по усет, без много много да назнайвам теорията. Когато четях по сайтовете, бях концентриран главно на дамаска и другото и да е попивало, било е подсъзнателно.
Изобщо, каквото и да съм захващал, все е било по трудния начин. Без да има някой до ен да ми покаже, да даде съвет. За кой ли път откривам топлата вода?
Това е причината да съм толкова доволен от този форум. Толкова много неща научих тук... И ти си един от главните преподаватели... ама ти си знаеш.

[woody]

.

[дядоБлаго]

да наложим нова мода - дръжки от бамбук




дължина на острието там някъде,дължина на дръжката нема и толкоз,ширина и дебелина - има.
и едно друго по-големо:

[dido]

За дръжките разбрахме,ама за жилезото нищо не чухме.

[дядоБлаго]

малкото е от у10а,големото от ats34.