Аз не обичам миризмата на терентин - връща ме на фронта през Първата война

, с дървениците и терпентина.
Та от магазините за художници купувам Уайт спирит - дето навремето Гаден Пухчо ме наруга, че немало ли си българско име, а на етиката пише с кирилица Уайт Спирит, та това е една изчистена фракция терпентин без никаква миризма, иначе е същатата гадна жидкост, дето мигом ти се разлива по кожата на ръцете. То си е чист терпентин, но не мирише - та с него и с восъка и със смолите и с шеллака и прочие, бееме писали много, еле я! И с вакуума си играх - с две думи рецепти много, и с всички става, даже наскоро един сарач ми каза, че понеше Спиртовата чернилка винаги пуска, той слагал в нея шеллак на люспи, и след като се разтвори - една две седмици поне, фиксира чернилката и не пуска. Също така, когато се ползва стар лак, който се напуква, се добавя няколко милилитра рициново масло.