И поуката е,че на ножа му трябват и други качества освен да е шарен и писан щото след всичко това,шарки,стомана,форма и т.н. просто нямаха значение.
Чудех се дали да пиша, щото не мог да отговоря кратко, но искам да кажа следното - правя уговорката, че заключението ми е на база 70% от проверката, нямам време, но ще я довърша! Та твърдението ми е, че ако 50 % е качеството на стоманата, другите 50% е заточването. Преди месеци си играх с една моя постановка за точене, по подобие на Лански, дето острието е фиксирано, а по него ходи камъкът. Та си правих експериментите с кухненските ножове, които и без туй само аз ползвам и съм ги точил регулярно на същите камъни, НО на ръка. Та говорим за големия кухненски нож на Терна, от 4х13 или следваща, дето беше с малко по-добри качества. Та при теста, скрупульозно мажех острието със синия маркер, за да се види къде се шлайфа. Първото впечатление беше, че се видя колко се радминава - уж съвестното - търкане на ръка, от новия казус, където угулут на заточване е АБСОЛЮТНО ФИКСИРАН и няма субективен фактор. Та си играх, кактого си играх по тоя начин и с други ножки, че и джобни и тоя съм го метнал при другите, както си е с маркера. Преди време почна едно по-интензивно готвене и месорязане и бях изумен, кошмарен хаплив ряз, казвам кошмарен, закото режейки месата, по усещането на острието си представях как реже живо месо и то е кошмарното. Та зключението ми беше, че при избягване на субективното движение на ръката, колкото и съвестно да е , разликата е голяма - на ръка, СПОРЕД МЕН, никога няма да направиш прав скос на острието, поне няма да е еднакво в цялата му дължина. Тоци нож продължава дейност само с масат и е все така отличен, а това за което казвам, че експериментите ми са на 70% е, че го правих с един камък - или240 или 320, не ми се проверява, не съм пробвал с още по-фините.
Та ти Дидо, на прасета с бръснещо острие си тръгнал погрешно, щото нема да ги бръснеш, а да ги разфасоваш - това е шега, но впечатлението от този кошмарен хаплив ряз е страхотно.
Та едно е да вадиш джобна скъпа ножка пред съмишленици и да гледаш как бръсне, а друго е да вършиш работа с ножа по предназначение.
Само да поясня, че когато започнах стъргане по синия маркер, първо се видя къде точенето на ръка е било фантазия, а накрая сведох скоса на 3 мм плоско от върха на режещия ръб - това заточване хваля до момента.
Допускам, че такова заточване на по-висококачествена стомана ще коства доста повече усилия, но сигурно и трайността на заточката ще е по-дълготрайна.
Благодаря за вниманието
