KraliMarko написа:sa4mo написа:За мен основната разлика е друга: кулаклията вместо паразван(който е границата между острието и дръжката при ятагана), има т.нар."ядка" - цилиндрично удебеление, обикновено с диаметъра на изходния прът, от който е бил кован.Освен това забелязвам, че при ятагана стремежа е бил мах олекотяване(изтъняване на острието,и уякчаването му чрез придаване на Т-образен напречен профил), докато при кулаклиите към срещал остриета с над 10 мм дебелина при основата - т.е. там се е търсел ефекта на брадвата - колкото е по-тежък, толкова по яко сече. Другото - украси,кулаци,инкрустации - е "хавА-газЪ"
работа, то е вторично, та така..със здраве!
Те и критските кулаклии имат тоя паразван ама не съм чувал да ги наричат ятагани ,а може и да има такива екземпляри. Кво имаш в предвид с тоя Т образен профил ,аз немога да зацепа за кво говориш,пусни некво фото да го разгледаме.
Иначе дядо ти Сачмо има вече бая опит с колаци.
Ето един ятаган, който беше мой-
http://knivesbg.com/forum/viewtopic.php ... =30#p15070
С "Т" профил и с характерният на охлювчета- "турецкий дамаск"
"Т" профила е удебеление по гърба на ятагана под формата на буква "Т". Това позволява дори и на много тънко острие да бъда устойчиво на странични усуквания, нещо като винкелното желязо- при еднаква маса и размери- много по- усойчиво на огъване сравнено с плоска шина. Обикновенно ятаганите са с "Т" профил, но съм виждал и каракулаци с такъв.
Както се вижда от снимките, ятагана е с ядка, така че Сачмо е прав само до някъде. Да, обикновенно кулаците са с ядка, ятаганите- не, но се срещат и изключения. Вярно е, че и ятагана е по- прецизно и с повече украса оръжие от кулака, но простите войнишки ятагани са без никаква украса, а има каракулаци доста богато украсени- така че и това не е мерило. Дължината също не е мерило- има много дълги кулаци и съвсем къси ятагани. Има и отличителни белези, които не могат да се пренебрегнат- примерно, няма кулаци с чирени от моржови бивни, също и няма такива със злато, сребро и камъни украсени, както и няма такива дамаскови(тоест истински дамаск, като на снимката, а не няква мешаница от парчета желязо произволно попаднали у майстора, тва ако го чете Армагедона да си прави изводите за "оня" нож)
През ръцете ми са минали няколко десетки каракулаци, така че съм виждал какви ли не...
Това, което разбрах и трябва да се има впредвид, че двете оръжия- каракулак и ятаган, произлизат едно от друго, така че логично е- рязка граница да няма. Всичко е във възможностите на майстора, както и желанията и възможностите(финансови) на поръчителя. Ми, тва е.
