Хубаво-лошо, този път за по-направо, ще взема, да започна някъде от края, както се казва
, а представянето ще оставя за по-нататък.Миналия четвъртък си получих ножа от Тинко, опакован, както се полага, в кутия, със сертификат и всички останали пинизи, дето всеки уважаващ себе си производител предлага на клиентите си. Не изтраях и още същия ден го метнах на шкурките, та му направих една хубава заточка, по мой тертип - повдигнат и конвексиран вторичен скос с острота на РР да дяла късъм. В събота обаче, пак ме засърбяха ръцете, та още доизфиних конвекса на вторичния скос така, че непосредствено зад него, на 1 мм (не в началото на вторичния скос, който целия е около 2 мм) измерих дебелина 0,6 мм. Това ме удовлетвори напълно, но пък ме засърбя главата, ама отвътре. Лоша работа е, да знаете и се не трае. :noo: Хубавото е, че бързо намирам лек за това и веднага избръмчах до един месарски магазин, където нарамих една торба свински кокали - за кучетата бе, да си хапнат животинките. Собственикът ми е приятел и му казах, че искам да ми сложи бедрени кости и подбедрици, по-големички, ако има. Е, даде ми човекът, каквото искам и набегом се прибрах вкъщи - с колата.
Сигурен съм, че вече сте се досетили, какво следва - реших да хвърля ножа направо в дълбокото.
Ето тези две бедрени кости избрах за първото изпитание
и без много да му мисля (то няма и с какво де), с умерени удари ги подпуках. Нанесох много удари, като най-вече наблягах на цилиндричната част, която е и най-здрава. След десетина минути, може и малко повече да са, тези два големи какала станаха на 12 парчета.
Иии, последва моментът на истината... Не зная защо, но този път въобще не се притеснявах по време на теста и съвсем спокойно изчаках да приключи. Забърсах и разгледах режещият ръб - ами нищо. В смисъл, нямаше разлика от вида, в който беше, преди да започна бухането по костите. С прокарване на нокът също не се усетих и най-малък признак за проблем. Тогава "запретнах ръкава" и прекерех леко острието като бръснач, по предмишницата и ето какво остана по него.
Още веднъж пробвах с този участък от острието, който отнесе най-много бой и пак същата работа. Впечатляващо, защото и К390 го може този номер, но тук като че ли имаше по-добра бръснеща острота, тоест стоманата не само не е понесла абсолютно никакви поражения, но се е запазила и доста добрае бръснещата острота на РР.
За протокола пробвах ножа, как ще реже стар поизмачкан вестник и отново се справи много добре.
Ами, който може, си го може. За мен изпитът за здравина и устойчивост на РР е взет с 6 и 1/2. Ако трябва да направя сравнения само от този тест, то REX 121 e на едно или може би, две нива над К390 в тази дисциплина.
Все пак ще оставя генералните изводи, след като протече цялостното изпитание на ножа.
Ето още малко снимки, от които се вижда състоянието на острието, след края на теста. Само е забърсано, без да е заточвано.
За сега толкова, от мястото на събитията, по-нататък ще направя по-подробно представяне на ножа.
. Ще кажа на жена ми, че вие сте виновни. Сега и аз искам нож от такава стомана, а като съдя по качествата й това ще нанесе удър с тъп предмет по семейния бюджет 
Абе, ще поизчакам, какво да се прави.
