Обикновено кова доста големи тукмаци.Правя дамаската на шина и след това обрязвам крайчетата, защото обикновено там са заложени разни клопки. Остават едни ей такива неща. Доста.
- .jpg (70.23 KiB) Преглеждано 3041 пъти
Та преди някое време реших да пробвам, ще може ли да се оползотвори някак тоя боклук в който е вложен толкова труд.
Събрах една шепа и започнах да им се чудя. Да ги усуче човек... късички са. Да ги подреждаш в пакет... ами то едно с едно не си пасват ни по размери, ни по дебелина. Накрая им парнах по една точка тук-таме с електрожена, колкото да не се разбягат и хайде във фурната.
Разбягаха се. Ама и аз инат. От тук с чуклето, от там... Замонолитих ги накрая и кво... То не се знае къде е мекото, къде е твърдото. Мешавица. Туй и Жоро Хондата да го калява, не може се кали. Нахаках му тогава в средата един клин от У13А (че нали бях на панаира в Пловдив и внимателно гледах какви ги върши Дедето) и така. Две нещица се пръкнаха.
- 1.jpg (99.36 KiB) Преглеждано 3041 пъти
Тоя първия боздуган особено ме радва. Нали всяка изрезка си е била със свое мнение, едни осуканици са се получили, едни жили се гънат насам и натам, досущ като чворест бор е станал. Нещо се е паднало напряко, нещо надлъжно... Колкото по-голямо увеличение му давам в компютъра, толкова повече се връщам във времето, когато поне дясното око добре хвърляше.
- 2.jpg (87.05 KiB) Преглеждано 3041 пъти
И второто е по същия начин. Гадни непровари се явиха по него и аха, аха да го зафича в ъгъла, ама нали си имам вече гриндер... Я викам си да потренирам малко с различни заточки. Е, потренирах, че и го ецвах накрая. Стана тъничко, точно както Калинукса ги харесва. Реже като змей и не ще да се тъпи, затова ще си спретна една работна ножка от него, че да има с какво да си остря моливите.
Еми това е. Дай ми на мен да оползотворявам боклуците и ми гледай сеира само.
Страшно са красиви 
