Един мой провал. Опит за зонова закалка с глина по рецептата на Гадния Пух с шамот, въглища и водно стъкло. Стомана 1.2842 ( неподходяща за зонова закалка, заради високата си прокаляемост).
В резултат на моя разсеяност прегрях детайла. Пещта на 820С в горната посочена граница за аустенизация ( голяма грешка ) и лека моментна инерция на пещта и глината светна в малко по-топъл цвят. След две отвръщания на 185С х 1 час ножа не издържа на теста. Обикновено млатя дървата за огрев в двора и батонирам някой по-груб нож. Ножа почна да се щърби ( фино сведен конвекс ) и после видях, че е и леко крив. При опит за изправяне стана на 3 парчета. Едрината на лома беше като сол. Почнах да напъвам остатъка от ножа в менгемето и видях, че се троши като вафла. Никакво усилие при чупенето.
Прилагам снимки с лом от парче от същата стомана, закалено на 800С и отвърнато по същия начин със замерена твърдост 59.5HRC Едвам го счупих, като за целта стърчене около 4-5см над менгемето и с помощта на клещи чираци доста го борих за да отчупя въпросното парче. Разликата в усилието беше неимоверна.
Изрезката от тестовото парче беше около 15см дълга и около 12мм широка и когато захванах само крайчеца в негемето, лентата се огъваше почти до 45 градуса, като след това се връщаше като пружина. Отгоре е парче от злополучния нож, отдолу е парчето тестова изрезка. Не е много добра снимка, но се вижда и с просто око как горния лом е с вид като сол, а отдолу детайла видимо е с мазен и фин лом на който не може да се види зърнеста структура.
Не мога да нарека това тест, дори и сравнителен, но се надявам да съм бил полезен на някой тук.
)
