V.K. ножове от Васил Кацаров

[V.K.]

240мм обща дължина (110мм острие-130мм дръжка), широчина на острието 25мм, дебелина 6мм в участъка при гарда.

[V.K.]

Острието е изковано то съчма...
Дължина 175мм.
Широчина в най-широката част 32мм.
Дебелина 4мм.
Дръжката е с дължина 130мм-бронз, еленов рог, кожа, джанка и орехов корен...

[woody]

Голямо забавление е било.

[V.K.]

В Сопот бях приготвил същата съчма,но тогава ти изгоря електрожена ...

[ilio dimitrov]

[kalinux]

Острието е изковано то съчма...

То май всички ковачи имате по една съчма в главата.

Острието е много добре станало.

[danaec]

Острието е изковано то съчма...

То май всички ковачи имате по една съчма в главата.

Острието е много добре станало.

Абе по добре съчма отколкото некой дървояд

[V.K.]

Благодаря за коментарите!
Кала,имам още няколко съчми едната ще ти я запазя.
Аз имам още доста съчми да смачкам,за да си заслужа прозвището Ковач...пък и това не е гаранция!

[kr.bonev]

Много ми харесва! Хубав нож

[V.K.]

Ще Ви разкажа една кратка история...история за един "Якут"
Минусовите температури и снега са чудесен фон за художествения ми разказ.
Познавам един "дядо", които няма никаква прилика с якутите, но пък знаеше доста от тяхната история и бит. Този същия има сръчни ръце ,къдрави руси коси и много обича да си играе с чукове. Заговорихме се един ден пред горящите въглища,които пукаха и се извисяваха в тъмния черен комин. По едно време,дядото бръкна в торбата и извади нещо-подарими го. Беше едно парче стомана с форма на "лъжица" както казват някой,ама те не разбират си мисля аз. Та именно този подарък...много ме зарадва и почти не спах от радост.



Намерих подходящи камъни, понакиснах ги във водица и си запретнах ръкавите,...та като се почна едно търкане,така няколко дена. Разхождах се из гората ,пък се подпрях на една брезичка да отдъхна...видях едно интересно образувание на стеблото и. Реших че ще е интересно да направя дръжка от това нещо. На всичко отгоре в корените на брезата видях трюфел,но синееше...



Една студена и мъглива сутрин,обединих "якутчето" подарък от Дядото,с нещото от Брезата...а синия трюфел натроших на парченца и попълних дупките на брезичката-така пък съм виждал да прави един друг Дядо (той дано не се сърди,че копирах неговия метод)...
Приказката върви към с своя край,но радоста при мен е още по-голяма и с нетърпение очаквам нови истории...за брези,якути,трюфели и Дядовци, пък надявам се да ви е било интересно

[emilkg]

Много хубав якут Васко, поздравления.

[bahur47]

Хубава история и хубава ножка.

А това синьото сигурен ли си , че не е изплюта дъвка

[woody]

[biolander]

Чудно е Васко. Браво!

[kalinux]

Една от най-точните реплики на якут. Много добре.