Теоретична информация за мобилното диодно осветление

[Orlov]

Ето тук има важна информация защо субективно не може да сравним два различни дидодни фенера.
http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=114878

Понеже не мога да го-кажа по-добре ще цитирам мнението на един от учасниците в обсъждането и неговия отговор на твърдението че субективното възприятие е най-важно.

"Субективното усещане за яркост не винаги дава точна представа кога виждаш повече. Добър пример за това са ксеноновите фарове от най-евтиния 6000К вид - всеки казва "пред мене е ден", но както пред него е ден, така вижда пешеходците от тройно по-малко разстояние, отколкото с халогенните фарове и със сигурност не както през деня. Това е, защото приносът на различните съставки на светлината към субективната оценка за яркост съвсем не е този, който същите съставки имат към цветното зрение или пък разпознаването на контури в очите."

Само бих доуточнил че халогенните фарове имат цветова температура разположена между топлата и неуралната светлина.

[BorisPetrov]

Съжалявам, че колегата е имал такъв случай. Дано на никого не се случва.
Гледах някакъв американец ги обезопасяваше с допълнителна термошлауфка.

[Orlov]

Различни цветови температури при различните версии на Olight S1.

От ляво на дясно
Brass coated, …Brass raw,… Rose Gold,… Copper raw silver, .. Copper raw blue,.. Titan polished,.. Titan matt, ..Alu


Тегло
Br 64,5 gr,….. Br 61,5 gr, …Cu R.G.65,0 gr, …. Cu 64,9 gr, … Cu 64,9 gr, … Ti 37,0 gr, …… Ti 36,4 gr, ……. Al 25,5 gr.


Различен цвят на светлината

[Orlov]

Как да разпознаем ползва ли нискочестотен ШИМ (PWM) фенера.

[Orlov]

Нагледна информация за различната честота на ШИМ (PWM).

[Orlov]

Малко практична информация предоставена от руски ентусиасти.
Реален полеви тест и сравнение между фенер с 980 лумена студена светлина (EagleTac М25С2 XM-L2 U2) и 911 лумена неутрална светлина (EagleTac М25С2 XM-L2 T6). На пръво четене при един същ рефлектор студения диод има по-голяма сила на светне и съответно трябва да се справи по-добре.
В действителност обаче поради мъглата образувана от водните изпарения се вижда как неутралния диод пробива по-добре. Като добавим факта че неутралната светлина показва по-реалистично цветовете, то правилния избор е повече от ясен.
Ако обаче си взимате фенер който ще ползвате само в къщи и офиса и просто искате да впечатлите някого колко силно свети, то тогава този със студената светлина е вашия "човек".
Повече инфо тук:
http://forum.fonarevka.ru/showthread.php?t=26031

Студена светлина:


Неутрална светлина:

[Orlov]

Обяснеие на това което се вижда на пръвата картина - дроселиране на студената светлина около водните пари се обяснява с така наречената Дифракця:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0 ... 0%B8%D1%8F
Цитат:
"Дифракцията е отклонението на вълни от праволинейното им разпространение в пространството, проявявяващо се най-силно при дължина на вълната, близка до размера на някаква нееднородност на средата."
В нашия случай: студената светлиина е със спектър който има малка дължина на вълната която става съизмерима с размера на препятствието (водните пари). От там се получава и това "умотаване" на светлината.
Допълнително утежнение на ситуацуията от първата снимка е факта че студената светлината е с по-висока честота (по-ниска дължина на вълната) и съответно тя носи по-голяма енергия. При съприкосновение с препятствия (въздух, водни пари и т.н.) светлината въздейства на частиците което допълнително увеличава загубите.

[Orlov]

Много често се споменава как цветовата темература на студената светлина отговаря на тази на температурата на слънцето.
Всъщност това наистина е така. Ето какво пише в енциклопедията:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0 ... 1%86%D0%B5
"Слънцето се класифицира по своя спектрален клас като G2V. В сигнатурата на спектралния клас G2 показва, че повърхностната му температура е около 5778 K (5505 °C), а V – че Слънцето, както повечето звезди, е част от главната последователност и освобождава енергията си чрез ядрен синтез на водородни ядра в хелий."
Тоест би трябвало студената светлина да бъде тази която ни трябва. Защо обаче това не е така?
Ето какво пише по въпроса тук:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0 ... 1%8A%D1%80
"Земната атмосфера има характерен спектър на пропускане и поглъщане на електромагнитното излъчване. Видимите с човешко око вълни преминават през т.нар. „видима пролука“ в атмосферата, която представлява област от електромагнитния спектър, преминаващ през земната атмосфера без да се поглъща от нея. Тъй като синята светлина е с по-къса дължина на вълната и съответно с по-висока честота, тя се разсейва повече от червената, жълтата и зелената. Това е и причината, поради която небето е синьо."
Тоест до нас синята слънчева светлина достига с по-нисък интензитет. Но при диодите със студена светлина това не е така. Там синия цват е доста по-ярък, за сметка на цветовете с по-ниска честота.
Спектър на видимата светлина:


При условие че температурата на слънцето 5800К защо тогава то е жълто?
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0 ... 1%86%D0%B5
"Слънцето се класифицира по своя спектрален клас като G2V, като често се описва неформално като жълто джудже, защото видимото му излъчване е най-силно в жълто-зелената част на спектъра и защото, макар че цветът му е бял, от повърхността на Земята то обикновено изглежда жълто, заради разсейването на синята светлина в атмосферата."

Друг интересен момент е връзката между енергията и честотата. Колкото по-висока е честотата на светлината, толкова повече енергия има в нея. При диодите бялата светлина се получава от диод който излъчва синя светлина и нанесен върху него луминофор. От количеството фосфор в него зависи какво количество ще се превърне в друг цвят и какво ще се пропусне като синя светлина. Естествено поропускането на повече синя (студена) светлина намалява загубите (повече лумени). Синята светлина обаче е много близка до виолетовата.
Ето нещо интересно по въпроса: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0 ... 1%8A%D1%80
"Следващото лъчение след видимата светлина по честота е ултравиолетовото (англ. UV). Това е излъчване, чиято дължина на вълната е по-къса от дължината на вълната на виолетовия край на видимия спектър.
Бидейки високоенергийно, УВ излъчването е в състояние да разкъсва химичните връзки и така да прави молекулите необичайно реактивни (йонизация), като най-общо променя взаимното им поведение. Изгарянето на човешката кожа на слънце например се причинява от разрушителните ефекти на УВ лъчение върху клетките на кожата, което може да причини дори и рак в случай, че лъчението повреди сложните ДНК молекули в клетките (УВ радиацията е доказан мутаген). Слънцето излъчва голямо количество УВ лъчение, което бързо би могло да превърне Земята в безплодна пустиня, ако по-голямата част от това излъчване не се поглъщаше от атмосферния озонов слой преди да достигне Земята."
И една полезна графика:

[Orlov]

Визуални сравнения:

Студена светлина, диод Cree, ниска вярност на цветопредаване.


Студена светлина, диод Nichia, висока вярност на цветопредаване.


За направата на снимки студена светлина с висока вярност на цветопредаване е идеална, но за нашето нощно зрение неутралната (при висока яркост)


и топлата (при ниска яркост) светлина е по-комфортна.


Линк към инфото:
http://budgetlightforum.com/node/50845

[Orlov]

Сравнение на излъчваната светлина между:

Cree XHP70 Neutral White Light ( Olight X7 NW)


и
Nichia 219B Neutral White Light (Astrolux S41S 219b)


OlightX7 NW high mode - Cree 3 x XHP70 Neutral White Light


Astrolux S41S 219b turbo mode - Nichia 4 x 219B Neutral White Light


Линк:
http://budgetlightforum.com/node/1663?page=290

[Orlov]

Цветовата температура която виждаме е малко по-ниска от тази която се излъчва.
Причината е поглъщането на високите честоти от атмосферата.
Аналогията с това което трябва да търсим от изкуственото осветление е повече от ясна.

[marcinkov]

Чудесно инфо за всеки ножоман. Обогатих се!

[Orlov]

Защо студената светлина се губи по лесно при преминаване през препятствия (прах, дим, пари и т.н.) ?
Лесно може да се направят някой сметки.
Енергията на фотона се определя от формулата:
E=h.v, където h е Константа на Планк, а v e честотата на съответния цвят.
Червения цвят е с честота: 400 THz. По формулата определяме че енергията е 2640y Джаула.
Виолетовия цвят е с честота: 700 THz. По формулата определяме че енергията е 4620y Джаула.
Тоест разликата в енергията е почти двойна (линейна зависимост).
Извод:
Направените сметки показват защо при избора на фенер с голям обхват на осветяване и проникваща способност светлината трябва да е топла (жълта).
Линкове:
Константа на Планк: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0 ... 0%BD%D0%BA
Видим спектър: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0 ... 1%8A%D1%80
Представки SI: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1 ... A%D0%B8_SI

Ето и конкретен пример:


http://maxtoch.com/sniper-m24-dedomed-p00013p1.html
https://www.aliexpress.com/store/produc ... 0.0.MV8cEN

[Orlov]

Новият диод XP-L2 V5.
2200 лумена, 10А, 40W.
Много добри резултати имайки в предвид малкия размер на диода. Това означава голям интензитет и съответно далекобойност.



Link: http://budgetlightforum.com/node/51481

[Orlov]

Сравнение между диоди с висок индекс на цветопредаване (HIGH CRI) и нисък индекс на цветопредаване (LOW CRI).




Според информацията от линка към темата със снимките: http://budgetlightforum.com/comment/105 ... nt-1054172 диодите на NICHIA дори при излъчване на студена светлина (5700К) нямат UV съставка в спектъра си. Според мнението на колегата това било много добре за направа на осветителни тела за музеите. Дали ниския интензитет на ултравиолетовата светлина е добре и за човешкото зрение?
Според информацията тук: https://en.wikipedia.org/wiki/High-energy_visible_light и тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Ultraviolet отговора е да.
В общи линии три неща имат значение: енергията на светлината (пряка зависимост от честотата), силата на излъчване на източника (интензитета, не лумените) и разстоянието до източника на светлина.

Линк към снимките: http://budgetlightforum.com/node/50845