Барбекюта, скари, грилове, рецепти.....

[Rigor Mortis]

И аз припалих барбекюто тая вечер с едно португалско вино и свински врат.

Много зверски си го маркирал ножа, да го беше дал да го надпишат с лазер. И аз имам такива самонакъдрени с ротиращи инструменти



http://fs5.directupload.net/images/160207/76l2tfyc.jpg
http://fs5.directupload.net/images/160207/zof7jwzp.jpg

[минчо]

Аз ползвам тази. Верно, само за 4 души е, но за сметка на това е икономична. Едно зареждане е с 300гр. кюмюр. 3 кила ми стигат за 10 паления.

[radula]

Колеги, да споделя един мой експеримент, който се оказа сполучлив. И много подходащ за зимните месеци в комбинация с червено вино, ракийка или уиски.
Ето снимки и после моята рецепта:



- купувам две-три рибици/ конрафиле, режа ги на две, така,че да се съберат в подготвените съдове.
- Взимам едра сол-два-три пакета и обвивам с нея месото, като гледам внимателно да е обхванато изцяло и парчетат да не се докосват. С две думи- мощно сол.
- така стоят 24 часа
- вадиш, почистваш от солта, миеш и два часа се кисне във вода и червено вино 3/1 пропорция.
- Вадиш, подсушаваш внимателно.
За подправките:
- 2-3 скилидки чесън, мляна чубрица, ронена чубрица, черен пипер, червен пипер, машерка, млян риган,куркума и някаква пикантна подправка за месо- има ги по хипермаркетите- по вкус.
1. Втриваш по малко от смачкания чесън/ ако не ти харесва- пропускаш/
2. малко куркума
3. И започваш- черен пипер, стрита ронена чубрица и подправката за месо.
4. на края всичко овалваш приоритетно в мляната чубрица и червения пипер, като търсиш червено-зеления ефект и плътна покривка. Целта е навсякъде да има набита подправка! Купувайте качествен пипер-аз взех един тъмен и леко сладък- много е готин!
5. Увиваш едно по едно парчетата в стречфолио, нареждаш ги на един вестник на пода, отгоре слагаш няколко големи книги/ томовете на другаря Ленин-примерно / и няколко диска от щанга или дъмбели. Целта на това движение е парчетата да станат по-плоски, а също така да може подправките да навлязат в месото. Така стоят един ден.
После ги пробиваш с шило в единия край, прокарваш канап или паракорд и подготвяш някаква кука. Всяко парче увиваш в тензух, марля, чорапогащник на съпругата и пр., за да го предпазиш от прахоляк и мухи, евентуално.
Закачаш на проветриво място- тераса примерно, като гледаш по възможност да не ги грее много слънцето. След 10 дни максимум са готови!
Направих опит и с бонфиле, врат и бут- получава се без проблем! Но с контрафиле е класика. Целият номер е парчетата да са по-тънки, за да стане почти еднакво сухо навсякъде. При по-дебелите парчета вътрешността се запазва розова и по-мека, което за някой може да е по-приятно! Аз съм се заредил с горе-долу с 5-6 кила сух материал, защото като се стопли времето и нещата не стават поначина, по който трябва!

[Bradley]

Сефтосах си Генералтошевската скара днес

ехеее - парти грил - върна ме в студентските години

снимките са от 2010-та, блок 57А щутгард, аз съм 40 кила по-слаб /тоя с капата/

добри времена бяха
колко бира се изпи и колко мръвка се изяде на тая тераса - ех спомени - а бехме млади едно време

[vlastelin]

Аз правя за първи път тази година и количеството ми е съвсем малко, колкото за проба, общо взето технологията е идентична. Зарових ги в сол, изкиснах ги във вода, изцедих ги между кърпи, затиснати с тежести. Овалях ги в червен пипер, малко кимион, черен пипер и чубрица. Ако се затопли може да поседят в хладилника, хем е студено, хем изтегля влагата, но трябвало да се следят по-внимателно. Да не забравя, какъв ножарски кеф беше да разделя месото и да го почистя от мазнините с финчето.


Знам, че е далече от туй да го думнеш нещо из хубрака и да го "оправиш" с един нож. Важното за нас зависимите е да си взимаме дозата редовно с леки промени в количествата с доволно количество алкохол.

[koce1]

Колеги, да споделя един мой експеримент, който се оказа сполучлив. И много подходащ за зимните месеци в комбинация с червено вино, ракийка или уиски.
Ето снимки и после моята рецепта:



- купувам две-три рибици/ конрафиле, режа ги на две, така,че да се съберат в подготвените съдове.
- Взимам едра сол-два-три пакета и обвивам с нея месото, като гледам внимателно да е обхванато изцяло и парчетат да не се докосват. С две думи- мощно сол.
- така стоят 24 часа
- вадиш, почистваш от солта, миеш и два часа се кисне във вода и червено вино 3/1 пропорция.
- Вадиш, подсушаваш внимателно.
За подправките:
- 2-3 скилидки чесън, мляна чубрица, ронена чубрица, черен пипер, червен пипер, машерка, млян риган,куркума и някаква пикантна подправка за месо- има ги по хипермаркетите- по вкус.
1. Втриваш по малко от смачкания чесън/ ако не ти харесва- пропускаш/
2. малко куркума
3. И започваш- черен пипер, стрита ронена чубрица и подправката за месо.
4. на края всичко овалваш приоритетно в мляната чубрица и червения пипер, като търсиш червено-зеления ефект и плътна покривка. Целта е навсякъде да има набита подправка! Купувайте качествен пипер-аз взех един тъмен и леко сладък- много е готин!
5. Увиваш едно по едно парчетата в стречфолио, нареждаш ги на един вестник на пода, отгоре слагаш няколко големи книги/ томовете на другаря Ленин-примерно / и няколко диска от щанга или дъмбели. Целта на това движение е парчетата да станат по-плоски, а също така да може подправките да навлязат в месото. Така стоят един ден.
После ги пробиваш с шило в единия край, прокарваш канап или паракорд и подготвяш някаква кука. Всяко парче увиваш в тензух, марля, чорапогащник на съпругата и пр., за да го предпазиш от прахоляк и мухи, евентуално.
Закачаш на проветриво място- тераса примерно, като гледаш по възможност да не ги грее много слънцето. След 10 дни максимум са готови!
Направих опит и с бонфиле, врат и бут- получава се без проблем! Но с контрафиле е класика. Целият номер е парчетата да са по-тънки, за да стане почти еднакво сухо навсякъде. При по-дебелите парчета вътрешността се запазва розова и по-мека, което за някой може да е по-приятно! Аз съм се заредил с горе-долу с 5-6 кила сух материал, защото като се стопли времето и нещата не стават поначина, по който трябва!

Весо, всичко много добре и не знам колко е уместно да ти се меся, но месото трябва да седи в сол най-малко 20 дни - по този начин солта го изпича и убива всякакви вредни микроорганизми в него, а пък после изкисване и всичко останало. Успех!

[vlastelin]

Аз лично не видях някъде да пише, че го оставят човече от 48 часа, та и моето толкова го държах.

[radula]

Коце, благодаря за съвета, приятелю! Аз доста хора питах и всеки ми казва 24-48 часа. Месото и при 24 ч. в сол става убийствено солено и твърдо и солта издърпва цялата вода. 20 дни ми се вижда наистина много... То е стане "отровно" от сол!

[koce1]

Знам го от хора, които се занимават професионално с тая работа. А пък за солта - продължително изкисване на течаща вода.

[Франко]

за двайсетте дена и аз съм го чувал, ама кой ще го чака толкова - 20 дена в сол + още поне 10-15 да поеме миризмите ... сезона на виното ще свърши (или самото вино). от няколко години си правя филета и ги държа в сол според дебелината на рибицата - от 24 до 48 часа, после 12 часа изкисване, пресоване с миризмите, поизсъхване и ... на масата (или във фризера)

[mitaka76]

Здравейте кулинари и гастрономи В отпуск съм седмица две, та днес изчетох половината теми из форума, и стигнах и до тази, щото освен храна за мозъка, понякога се обажда и стомаха По стечение на обстоятелствата и пълната липса на светлина в българския тунел намерих някои решения малко по- на север. Заживях в Дания с детето ми от вече три години. Тогава общо взето можех да си опържа много хубаво яйца, за разлика от сега - понаучих кое как и продължавам. Темата е започната с газ-грил - много културен уред и много използван тук в Дания. Предимствата му са няколко - постоянна и добре регулирана температура, ако е добре застлан с вулканичен камък, още един плюс - липсата на канцерогенните смоли отлагани от въглищата (за мен като активен пушач допълнителната отрова е фактор, щото и без това сигурно ще си пукна от рак, що па и още да набивам мизерии в организма), лесно регулирано изпичане, всеки път с еднакъв резултат - няма изненади. Ако решите да се обурудвате с подобен уред, силно препоръчвам модела който купувате да е с една цяла плоча,и една скара, за съжаление все по-трудно се намират такива - само решетки предлагат. Идея нямам защо е такава тенденцията.
Дания е една от ниските страни, морска държава, морско дъно и почвата е почти изцяло пясък. Планини нямаме, но пък има доволно морета, фиорди, езера, язовири и реки. Земетресения също не е имало и никога няма да има, та затова тук не са чували за трегери и бетони общо взето. Само тухла, та не им е стигнало, ами и легото са си направили та да си стане държавата на милиардите тухли. Та поради тази причина заниманията за убиване свободното ми време се сведоха до риболов и гъбобер. Риби, много. На морето - херинга, скумрия, треска, зарган си ловим от пролетта до есента. Понякога и дънни сплескани риби излизат. На сладководните обществени язовири - платика, костур, лин, щука, червеноперка, шаран. На платените - сьомгови пъстърви. Много и различни видове и кръстоски от тях. Плаща се за часове но гаранция че ще хванеш няма както и ограничение за бройката и килограмите. Та за това когато зимата ние със спинингите хващаме много, даваме на колегите с мухарките, па те после лятото връщат. На морето и фиорда билет не се иска, за реките и езерата годишния билет е 50 лева, платените работят целогодишно.
Гъбите - в България в Стара планина си берях кладница, манатарка, пачи крак, сърнела. Тук само манатарка. Пачи крак от този като нашия расте рядко, имат един доста по-дребен и не го бера. Сърнела тук не видях за три години, за разлика от Чехия, където е зарито с тях. Сезона на манатарката тук започва септември, до първите слани - октомври, ноември. Манатарките, както и всичките диви гъби си ги съхранявам във фризера, като ги почиствам до колкото мога от пръстта и ги замразявам в торби на порции, без да ги мия или мокря изобщо. И след като напълня фризера, започвам да раздавам на приятели. Още ми се намират кофа две замразени манатарки. И понеже не знаех много рецепти, за приготвяне на манатарка, четох, питах и т.н. Ще споделя една рецепта за супа от манатарки - за нея ще дам линка от където я прочетох и една рецепта за пълнене на шаран, или платика, каракуда, червеноперка. И двете рецепти съм ги правил десетки пъти, и общо взето са елементарни - с малко продукти и бързи.

супата от манатарки–

http://www.lamartinia.com/2010/10/zuppa ... i.html?m=1

Продуктите си ги спазвам до колкото мога, като съм заменял зехтина с олио два три пъти, пипера - само черен и червен, ако нямам и другите. Ползвам готови бульони пилешки, и според количеството супа слагам до 5. Затова и не се налага да се слага сол. А заради бялото вино и оцет после. Това го разбрах още първия път, след като я пресолих .


Манатарките и сърнелите в българия ги правех пържени с много лук и пупер или панирани, други рецепти не знаех. Тук в Дания започнах и да си мариновам. Рецептата за мариноване я има в нета, и се получава много добра салата за събирания. Когато нямам манатарки, купувам печурки и мариновам тях, но печурката е стегната гъба, и трудно поема подправки, и дозите трябва почти да се удвоят. След варенето един ден в хладилника и сервиране.


Пълнен шаран. Имам приятели чехи, рибари и останаха предоволни от това, а всеки който го е опитал това чудо го е харесал. Шаран, платика червеноперка, каракуда 1-3 килограма. Водна чаша ориз, стар лук, водна чаша орехи, гъби - каквито има подръка около, магданоз, сол, черен пипер, два лимона. Преди да се започне плънката единия лимон се реже на две и рибата се облива и разтрива обилно със сока му и се посолява.

Плънката - режа лука на едро 2-3-4 глави и започвам да го запържвам в олио, почти веднага след него слагам накълцаните гъби, след около 15 минути примерно слагам орехите, сол и млян черен пипер, последен е ориза и накълцана връзка магданоз. Ако тигана или съда не са тефлонови, ориза веднага залепва и бързо прегаря. За това си иска постоянно бъркане. Трябва да се нацели момента когато ориза е поел олиото и е станал прозрачен като стъкло, но и да постои малко на огъня, за да няма вкус на суров ориз после. Именно това му пречи да се раздува прекалено после от водата в тавата и няма нужда рибата да се зашива. Веднъж нямах орехи и импровизирам с бадеми - ами не стана същото, заради липсата на йод в ядката ли, не знам. Орехите трябва да са разтрошени на едро, забравих да спомена. Аз го правя като ги сложа в найлонова торбичка и го намачквам с шише.
след като плънката е готова, с лъжица се пълни корема на рибата, остатъка се разстила в тава и рибата се слага отгоре и се налива вода за да покрие плънката. Втория лимон се нарязва на шайби около 8 мм - 1 сантиметър които се нареждат по дължина на рибата от горната страна. Лимона убива дотолкова рибешката миризма, че рибата сготвена по този начин я ядат и хора, които не харесват риба. За разлика от миризмата на тиня. Ако рибата има дъх, и лимона не помага. Ако рибата е голяма, режа главата и опашката за да я сместя в съда. Но не става толкова фотогенична после . Пече се на 180-200 градуса, и се тества периодично с вилица месото на рибата - като забия вилицата в месото по корема, трябва да се къса лесно. Обикновено иска и едно доливане на вода в плънката докато се пече. Рецептата както казах съм я пробвал десетки пъти, лесна, и градивни критики за нея от сорта - ама аз слагам и това, приемам от хора които са я пробвали

Снимки ми е малко трудно да качвам в момента, но при интерес, ще го направя. Наздраве

[mitaka76]

тикла е плосък широк пелевунски камък дето се покрива покрива на къщите по сегашнему-гнайс

Тема та дрънка, баща ми е от Пелевун. Родата де. Малаазиански тракийци...дълга история. Имали ковачници, всичките могат да коват и да си направят хвойнови въглища, и мен преди 25 години ме учиха да кова, ама геч. На 7 ме научиха да мятам срекме в Бяла река и да вадя мрени. Та за гнайса. В Пелевун има кариери за гнайс, но тикла доколкото знам е наименование на камъка от западни Родопи. Приятели са ми показвали как се пече на него. Нагрява се плочата и се намазва обилно с мазнина. После мяташ пържолите или цели пилета и си пиеш бирата. При силно нагряване, камъка започва да пука и отделя люспи с формата на големи монети заради структурата си които не попадат или не променят вкуса на храната. В България двора ни е застлан с такива плочи, някои от които са по метър и половина на метър . Ще оставя май грешното впечатление за носталгия, или нещо подобно, но като зачетох видях колко много липса на координация на знания има във форума, и понякога спекулация в определени аспекти, да се обоснова и да не бъда погрешно разбран щото изчетох днес и темата Ехото на други теми

[marincheshki]

Друго си е в кръчмата скарата да е част от масата.

[primkarq]

Aз пеках кИфтета днес

[Rigor Mortis]

Преди малко припалих скарата. Не знам, но съм се отворил много на агнешко. Не мога да спра. Днеска агнешки котлети подправени само със сол, мащерка и риган. И към тях тривиалните, но вкусни пилешки бутчета и сърца. Бира и Вино .

За хората, които не могат да си представят да ядат наглед сурово месо..... не мога да опиша колко е крехко, ако сте купили правилното месо и е приоготвено по правилняят начин. Никакви жили - консистенция на печен патладжан.


Изходният материал:

Бутчетата и сърцата предварително леко сварени. Котлетите омазани с попдправките поне 2часа преди печенето и завити с найлон. Преди да ги хвърля тях на грила с една четка ги очетквам от подправките, защото са много и после след печенето човек само тях хрупа. А така само аромата им остава...агнешкото когато е крехко много бързо го хващат миризмите.






Наздраве!!!




И не на хляба и на кепчуците(както вика бащата).
Само месо и алкохол!