Твърдости.

[RAZORBLADE]

Марто, Тинко просто е поел поръчка от клиент, знаещ какво иска. Никой не налага стоката си за да завърти алъш вериша. Тези ножове от К390 ги разглеждам по-скоро като експеримент, не като реклама от типа: Давай, днеска има, утре нема. Сигурен съм, че на никой майстор не му се хвърлят по 3 ленти за един нож заради тия чугуноподобни стомани, вместо да направи 3 ножа с една лента с някой по-стандартен материал. Аз споделям мнението ти, че майстора трябва да разясни предимствата и недостатъците на материалите с които работи на клиента. Никой майстор в този форум( или поне така не надявам) не се опитва да мистифицира това което прави, както повечето български доайени на ножарството.

[M.G]

Дано са се изяснили някои въпроси по темата и като принципни положения/аз определено си подобрих компютърната грамотност ,клавиатурата не ме мъчи вече чак толкова ,благодарение на дългия пост/нещо като Война и мир/почти литературен герой станах.Но си викам по добре е така отколкото да съм илетерат /

[seiko]

Остана ми малко свободно време и реших да поизтупам от прахта тази доста „еретична”, но за мен лично, много интересна тема.
Поводът за това е, приключилите „изпитания” и резултатът от тях на, оказалият се противоречив, най-вече заради постигнатата при ТО твърдост от 65 HRC, нож от стомана К390.
Както ви е известно, ножът и ТО са дело на Тинко, като изборът на стомана, както и желанието за постигане на оптимална износоустойчивост са лично мое решение.
Искам да припомня, че с представянето на ножа от моя страна, последваха сериозни дебати, най-вече заради обявената твърдост от 65 HRC, в коята аз не се съмнявам, защото е измерена от Тинко, а уредът, с който това е направено е сверяван с други подобни и се оказа, че няма отклонение.
Наред с това, в хода на дебатите и след цитиране на кореспонденция с австрийски инженери от концерна производител на използваната стомана, стана ясно, че въпросната твърдост не е химера, а напълно постижима според самите тях и то при спазване на препоръките на производителя за трикратно отвръщане, но с използване на крио.
Развихрилият се спор достигна своята кулуминация с категоричните твърденията на едната страна в него, че постигнатата твърдост въобще не е удачна за нож, а при ТО, в стоманата са настъпили промени (няма да ги описвам - който желае, може да ги прегледа в публикациите назад в темата), влошаващи меко казано, съществено експлоатационните качествата на готовия нож.
Е, бидейки илитерат в тази материя, но като човек, който е попрочел нещо оттук-оттам, случващо се по света, поразгледал това-овона, направено от хора с име и всепризнати в света на ножоправенето, а и не на последно място, от личните си наблюдения, експериментите и ползването на ножове от хайтек стомани, реших, че практиката най-точно ще покаже, кой е крив и кой е прав.
Въобще не смятам да коментирам предходни, абстрактни сравнения с танкове, лекарства и така нататък, защото нямат абсолютно никакво отношение към разисквания въпрос.
Имаме нож от конкретна стомана, с конкретна ТО и на конкретна твърдост, имаме и категорични твърдения, че в случая ТО и постигнатата твърдост са неправилни и неудачни, а вследствие на това ножът не би трябвало да става за нищо.
Моята цел в крайна сметка беше, да установя чрез реални експерименти, как стоят нещата в действителност.
Ами, бих казал, че перфектно стоят, но за ножа, защото той показа много висока износоустойчивост в рязането (при това с два различни вида скосяване на РР), напълно достатъчен запас от здравина на РР при силово натоварване и добър баланс на ТО.
За повече и по-подробна информация, как са протекли експериментите и какъв е крайният резултат, може да прегледате ето тази тема http://knivesbg.com/forum/viewtopic.php?f=2&t=7434
Едва ли има нож с неудачна или сгрешена ТО, който да отреже 1200 парчета манилско въже, без да се е затъпил достатъчно и да устои на екстремно натоварване на РР с минимални поражения и загуба на острота, независимо от финото свеждане.
До такива изводи стигнах аз. От всичко, което съм видял, прочел и изпитал досега, останах с убеждението, че при съвременните, прахови стомани с много високо съдържание на легиращи елементи, едно от основните предимства е голямата износоустойчивост. Именно това им качество трябва да се преследва при влагането им в ножове и тогава ще оправдаят високата си цена. При ПРАВИЛНА ТО те са в състояние да запазят достатъчен запас от здравина и устойчивост на пределно високи твърдости, което спомага да се извлече максимума от тях.
В никакъв случай, обаче не агитирам или проповядвам, че това е задължително. Всеки решава сам за себе си.
Все пак, ножът е преди всичко инструмент за рязане и колкото по-дълго е в състояние да го прави, без да се затъпи и без да ти умори ръката, толкова по-добър е той.

[hektor]

Много полезна информация, подкрепена с практически опити. Благодарности на Сейко.

[danaec]

Сега ако направиш и една съпоставка в заточването спрямо някоя по разпространена стомана, ще стане пълен теста.

[woody]

Честно казано и аз съм любопитен, как се заточва фино, като оставим на страна диаманта. Съвсем доброжелателно при това.

[tinko]

Трудно.

[seiko]

Нямам намерение да крия абсолютно нищо от вас, а и не е и необходимо. Със същия успех заточвам фино въпросния нож и на водни шкурки върху идеално равна и твърда, дървена повърхност или стъкло, редувайки ги до грит 2500 и накрая винаги, ей така за кеф на душата и един вид медитация, полирам режещия ръб върху каиша с ГОИ, чрез многобройни движения на малък ъгъл. И в двата случая резултатът е един и същ.
Безспорно времето за заточване с диаманта и шкурките е различен, но не чак толкова, че да е нещо особено или фрапиращо. Ако с диаманта възстановявам оптималната острота за 2-3 минути, заедно с медитацията върху каиша, то с шкурките ще е за 5-6 минути. При това диамантчето ми се е сдухало още преди 2 години, но от пинтилък не го сменям и още си ми върши работа.
За мен са митове и легенди тия приказки за невъзможното заточване на по-твърдо закалените ножове. Ако можеш да заточиш мекица, ще можеш да заточиш и препечен нож, но само при едно условие, ако знаеш какво правиш и ако те слушат ръцете. За тази цел не се изисква кой знае какъв скъп и расов ваданлък и аз съм пример в това отношение. Единственото ми модерно точило винаги е било и си остава ей тази пича въшка с грит 1200.



Всъщност, излъгах ви. Преди него имах едно диамантче на Изи-лап, със същата големина и грит.
Не мога да разбера обаче нещо. Защо е необходимо да се отричат диамантите, след като металургията се развива с такива темпове и е нещо съвсем нормално, като си имаш корав нож, да си имаш и подходящо точило, въпреки че много по-рядко ще ти се налага да прибягваш до него, в сравнение с един нож от по-обикновена стомана. В потвърждение на това ще кажа, че до ден днешен, нито с този, нито с другия нож от К390, който притежавам, не ми се е налагало да ги дозаточвам в рамките на един ден, а се е случвало да се отхвърли доста работа по животни с тях, включително и като ги отстъпвам на други хора да работят с тях. Точно поради тази причина, никога не нося заточващи пособия с мен, когато съм на лов и винаги се чувствам спокоен.
В крайна сметка аз ползвам това малко ДМТ вече цели четири години, като няма да ви изброявам що ножове са минали през него и по колко пъти, а струва 20 кинта.
Не е проблемът нито в заточването, нито във ваданлъка, а в това, да свикнеш с факта, че има и винаги ще има по-хубави и по-добри неща.

п.п. Мисля, че съм го споменал в темата за ножа, но съм престъргал и препрофилирал ножа на ръка, само с камъни, а впоследствие оправих и загладих деругите с водни шкурки за не повече от 3 часа заедно със заточването до оптимална острота, преди рязането на манилата.

[woody]

Не отричам диамантените точила. Аз имам 3 бр. Просто ми беше любопитно колко време ти отнема на шкурка или камък. Благодаря ти за подробния отговор.

[seiko]

Моля!
Мишо, имам няколко камъка от по-фините, но не заточвам с тях ножовете си, поради факта, че почти всички са с леко конвексиран вторичен скос и ми е доста трудно все още да уцелвам ъгъла с тях, при самото изфинването на заточката. Понякога от престараване, вместо да ги дозаточа, аз ги изтъпявам. Не е като при равния скос.
За времето, което ползвам и изпробвам ножове от тези назобани стомани, достигнах и до едно друго "прозрение". Настъпването на затъпяването при тях сякаш е свързано с много по-леки поражения в областта на самия връх на РР в сравнение с ножовете от по-обикновени стомани, поради което възстановяването на остротата е свързано и с отнемане на по-малко материал, а на практика това компенсира част от времето, необходимо за това.

[tinko]

Има нещо друго. Колкото по добри са остриетата т. е. колкото по добре режат човек се пристрастява към добре заточените остриета и при малка промяна в резливоста я усеща и незабавно взема мерки и с минимални усилия възстановява режещите способности на ножа. Това го установявам и при хорана които им точа ножове при идването за първи път ножовете стават само за стъргане на гащи си всяко следващо идват да точа ножове които са не толнова затъпени. Има случаи на собственници на ножове при които само един стропинг на каиш с диамантета паста предотвратява друго заточване.

[danaec]

Мисълта ми беше друга, ма караи.

[seiko]

Мисълта ми беше друга, ма караи.

Извинявай, danaec! Наистина съм се отплеснал да обяснявам други работи и съм пропуснал твоя въпрос.
Съпоставимостта е следната. Ще използвам за сравнение един нож на Галин от Варна (лимонад13), който в момента е при мен за проба и е изработен от стомана 1,2379, с ТО на Тинко. Предполагаемата твърдост мисля, че беше около 60 HRC.
Начинът, по който се държат двете стомани при заточване е осезаемо различен.
Най-вече усещането за отнемане на материал при 1,2379 е по-изразено и когато става въпрос за по-леко или по-сериозно препрофилиране на вторичния скос да речем, желаният резултат се постига по-бързо, отколкото при К390.
При възстановяване на по-леко затъпяване, времето е почти същото и при двете стомани.
При водните шкурки и при диаманта, няма проблем и с двете стомани, но някои камъни например, не успяват да проработят на К390 или пък, работят твърде бавно. Именно поради тази причина използвам предимно водни шкурки с грит от 240 нагоре, а за изфинване на заточката ДМТ 1200 и колан с ГОИ. Изпитан и евтин начин за поддръжка на ножове от абсолютно всякакви стомани и твърдости, който ползвам от години.
Искам да уточня и още нещо. Аз в никакъв случай не съм еталон за заточване и за време за заточване, на коквото и да е. Доста здрав съм (все още) в ръцете и когато е необходимо прилагам сила, което знъчително съкращава времето за постигане на желания резултат.
Знам, че с фиксираните точилки е значително по-лесно, но никога не съм имал и не съм ползвал такива пособия.
Ако нещо съм пропуснал или не съм разбрал въпроса ти, danaec, просто ме насочи, защото това се сещам за момента.

[danaec]

Точно това ми беше вьпрос. Един човек, едно точило и заточването на две различно стомани. За да стане теста пьлен. Като се има на предвидел че доста познати са гола вода в за заточването и D2 им се вижда тегава, какао остава за К390. Понеже не сьм пипал К390 та за това попитах за някькво ориентировочно сравнение.
А спецялно аз си ползвам рьждавеиките, другие ми стоят някьк си посни.
Но как-то каэва един - на времени деряхме с нож за 10лв от 4Х13 по много,а сега сьс скьпи ножове но чат пат.

[seiko]

Ха-ха! Ами, аз го казах по-горе. Заточването на каквото и да е, е много лесно, но при едно условие - да знаеш какво правиш и да те слушат ръцете.
Ако наистина ти е интересна К390 и ако имаш желание да я пробваш, мога да ти изпратя единия си нож. Имам два и не е проблем да постои при теб, колкото пожелаеш.