Във връзка с завихрилата се дискусия в тази тема/и продължаваща в новата за к390/ и опита ми да запазя добър тон да вметна нещо/преди конкретния пост.
Джигита написа в новата тема
, но аз не обичам мнения, тип "последна инстанция", каквито напоследък доста срещаме./край на цитата.
Е ,аз ще напиша точно такова мнение , точно и конкретно,а не принципно и ще ви кажа защо!
Рейзъра призова да не се правим на модератори и да не подлагаме решенията на модераторите на съмнение.И Ригор , написа/перефразирам/ че и модераторите понякога влагат лично пристрастие понеже и те са хора.И с двете неща съм съгласен и ще се обърна към Джигита не като към модератор а като съфорумец .Като към Мирослав./Защото смятам това за важно и нужно за добрия тон!/
1.Изглежда смешно да питаш Асенвр какво е научил за 38 години работа в областта на металите и металознанието ,тъй като ти си мисля на около 25 27 години/и нито имаш образование по темата нито работиш в областта на металите/а просто цъкаш в нета.А от категоричността на постовете ти човек би се объркал че си поне професор от Масачузетския технологичен институт /но професор не би си позволил да подценява така по възрастен и грамотен колега ,а и тезите му щяха да са научно обосновани/.
2.Май някъде бях видял и че на Жоро обясняваш как е правилно да изговаря Роквел като Рокуел!
3.И като се зачетох май ти лансираш това с Високите и ниски класове стомана/а доколкото си спомням и Рейзъра ти каза че такова деление няма!
4. Като се видяхме на живо ми показа личен дамасков нож с непровар и ме попита Това непровар ли е?
И веднага ми стана ясно докъде си с материята.И за всяко нещо по стоманите посягаше за телефона и любимия сайт в нета! Е , за какъв ценз и ниво на разбиране говорим ! За какви 5 лева! Вместо да се зачетеш и да разбереш това което вече е извесно на света като цяло и на инженерите по цял свят/както ти казах да видиш отново диаграмата/ ти Тръгна да ми даваш оценки колко съм незрял и как съм се изтъквал/а Петко,не Ригор,добави като какъв съм се изживявал,пък Тинко дори червени картони тръгна да ми вади!Някой би предположил, че почти има модераторски права.Че Мирославе да ми даваш оценка е смешно ! Може да звучи като клише ,но аз съм забравил повече за стоманите отколкото ти знаеш в момента, въпреки че си модератор.И не само аз.Всички дето сме си прекарали цялото металознание през главите и лекции и изпити сме карали и практиката после.И като решим да напишем някой пост,да осветлим дадена тема ,да я направим по ясна за обикновения ползвател се появява Мирослав и ни казва /но аз не обичам мнения, тип "последна инстанция", каквито напоследък доста срещаме./Че нас какво ни интересува какво обича Мирослав.Или да се правим на незнаещи и несигурни та да се харесаме на останалите дето са наистина незнаещи и несигурни в знанията си ,пък се правят на знаещи,онези дето ги чаках с пуканки в ръка? Пък и да не отварям темата за шлайфисти и ковачи ,и кой колко знае и може,че още по смешно ще стане ! Аз се включих по темата като инженер ,но станах такъв заради ножовете и коването и заради познанието натрупано преди нас ,без изучаването на което всеки би почвал от нула,а съм закърмен като занаятчия,ножар ,ковач и металовед ,а после станах инженер.Но познанието отваря очите на масовия потребител,и посетител на форума, и му дава възможност да взема трезви решения.И това явно не се харесва на Мирослав.Защо ли? Замислете се...Пожелавам на всички като Мирослав повече добро възпитание и уважение и четене, задълбочено и анализиране на прочетеното.А горещо препоръчвам на по новите съфорумци да четат самостоятелно ,заради недоверието с което се отнасят към постовете ни някои във форума.Даже имаше коментари Ама ти защо мислиш така,защо си мислиш че си прав и че не грешиш,надявам се не си го мислиш това /и темподобни/.Просто предлагам да не ни вярват,а да се ограмотят самостоятелно четейки достиженията на металознанието до наши дни/които са колосални/.И тогава ще се убедят в това което казваме и няма да се оставят да им говорят глупости и ще сме на едно мнение.А ето го и обещания пост конкретно...че вече няколко души ме питат за него...и аз съм зле с компютрите и бавно пиша та го гласях за Велик ден поста ,но псевдонаучния подход на някои хора ми дойде в повече...
Твърдост Износоустойчивост Стомани и техния баланс
http://www.uddeholm.com/files/AB_cold_work_eng.pdf
Когато се избира даден материал/и съответната му твърдост/ се гледа типа на напрегнатото състояние/типа на натоварването,дали е на опън ,натиск,огъване или някаква сложна съпротива.
Говорим за твърдостти на материали за щанци.Те работят главно на натиск,било то класически щанци с матрица и поансон,било то валови ножове за хартиената индустрия/хартията е един от най абразивните материали и при нея най често е невъзможно употребата на лубрикант/ или ножове за шредери в рецилиращата такава.И в много малка зона имат огъващо натоварване.Всички посочени инструменти имат режещи ъгли клонящи към 90/или равни/ градуса тъй като работят на натиск и масивния режещ ръб ги пази от разрушаване./А много голям процент от тези инструменти излизат от строя преди да се износят поради разрушаване./Подобен материал като характеристики е бетона,той има много висока якост на натиск,но е крехък и не носи на опън и оттам на огъване.затова се армира с желязо което има пластичност.Образува се един вид композит,мекото желязо помага да се намали общата крехкост и да се повиши общата конструктивна якост.Така стомано бетона поема и резки натоварвания на огъване.
По тази причина при този тип натоварване можем да си позволим този материал и да се възползваме от плюсовете му.Но кое тук играе ролята на арматурното желязо както при бетона?Съответното отвръщане до съответната твърдост разбира се!Която трябва да се избира спрямо геометрията на режещия ръб.Колкото той е с по остър ъгъл и подложен на повече натоварвания различни от чист натиск и триене,толкова твърдостта трябва да е по ниска.
Стоманите се делят условно на получени чрез класическа металургия/отливане и коване/валцоване/ и прахово.Причината за появата на последните е осъзнаването от металурзите на слабостите на стомани с толкова въглерод и легиращи елементи.При праховите се цели да са по чисти и с по фини съставни ,които да са по равномерно разпределени.Проблемите при тях са доброто пресоване , правилното изпичане и разбира се малките обеми на получаване и оттам високата цена.Но разбира се слабостите характерни за класическите стомани при праховите могат да се намалят донякъде, но не и да изчезнат разбира се.От химическия състав и оттам и свойства не може да се избяга. Един велик руснак металовед преди много десетилетия е написал един труд наречен Чиста стомана/тези разработки не са от вчера/.Затова и така се съблюдава съдържанието на фосфор и сяра,бала на зърното , степента на дисперсност на карбидите и т.н и при класическите стомани.Последните достижения на старата технология винаги са по добри от първите стъпки на новата/бях попадал на данни за висока пористост при прахови стомани преди време/.
Материали за щанцов инструмент.
$Защо се използват тези стомани?За големи щанци , с голяма дебелина 10,15/и повече/ см минимално сечение е нужна прокаляемост,т.е свойството да се закалява в дълбочина/зависи от хим.състава на стоманата/.А при ножа имаме 0,4/0,5 см дебелина.Тоест прокаляемостта не ни върши работа,даже напротив.Закалявайки се по цялото сечение на острието ,разгледано в разрез,ножа е равно твърд и крехък,както по режещия ръб,така и по гърба.И способността му да понесе огъващо натоварване и огъване е силно занижена.И като рече да се чупи ,се чупи като снимката ,която Брадли пусна.Типичен пример за крехко разрушаване причинено от максимална твърдост.Аз го сравнявам с чупене на стъкло,както писах по рано/то и стъклото е твърдо/.Как можем да намалим вредното влияние на пълната прокаляемост?Чрез избор на по високо отвръщане и по ниска твърдост!
$Тези стомани са толкова обогатени с легиращи елементи и по една друга причина.При работа с висока скорост от триенето те се загряват до повишена температура/200,250 и нагоре градуси/и трябва да издържат и да не губят твърдостта си.Но и това свойство не ни касае ,защото ние ще си ползваме ножа при нормална човешка температура.Някой ще попита какво е нормална човешка температура.За мен плюс 20,30 до 50 някъде в Африка на лов и минус 10,20,30 до 50 някъде в Сибир на лов.Температура при която ще извършваме дадена дейност.Значи и от това важно свойство на тези стомани не се нуждаем.И в този момент в машиностроенето се отива към логичния избор на въглеродни и по ниско легирани стомани,които пак са инструментални,високовъглеродни и си имат всички нужни качества за нож или инструмент.Примерно 9ХС или 8ХФ,У7 до У13,лагерни и много други./тънките поансони се правят от такива,поради по добрата им еластичност и липсата на нужда от голямата прокаляемост/Но да не се отклоняваме...
$Даже като говорим за температура на употреба,да спомена и крехкостта характерна за стоманите при понижена температура на която обърна внимание и колегата Асенвр ,с който съм напълно съгласен ,също и за твърдостта.
$Високата им износоустойчивост.Но какъв тип износоустойчивост и на какъв принцип режат тези инструменти.При тях е нужна размерна стабилност,да не се променя размера и правилната им геометрична форма,защото матрицата и поансона режат добре само като двойка,на принципа на ножицата./фиг.1,фиг.2,фиг.3/.Това е и главната цел на така нареченото Крио.
Между двата режещи инструмента/мъжко и женско/има гарантирана,минимална хлабина,зависеща от дебелината/и пропорционална/ и състава на изсичания материал и якостните му параметри.
При увеличаване на хлабината S над допустимото,матрицата започва да дъвче.Тоест трябва да се закалят инструментите матрици,така че да не си променят формата.Основата,матрицата на стоманата трябва да има висока твърдост.А клина на ножа си реже самостоятелно.
$/Тук ще цитирам Рейзъра понеже съм съгласен с поста му и виждам противоречие с горното изискване/и смятам че има над какво да се помисли./ Милене, Дедото беше се изразил много правилно за булата и стоманата.Беше нещо такова:
Можем да разгледаме стоманата като лед - кристална решетка. Булата като лед във вода - карбиди в мека матрица.
Повечето суперстомани след правилна термообработка бъкат от карбиди - един вид съвременен булат. Въпредки това има и стомани, които и при сравнително по-ниски твърдости около 57-58HRC (S60V, S90V) имат завидна износоустойчивост на режещия ръб именно поради наличието на повече карбиди и въпреки не толкова високата си твърдост при мерене. Ха сега де! /Край на цитата/
Така ,да се върнем на Матрицата на стоманата,която трябва да има висока твърдост при щанците.
http://www.bohler-international.com/eng ... K390DE.pdf
$Как се постига тя? Ако приемем че Тзакаляване 1030 градуса и Т отвръщане 560 градуса дава 58 HRC,какво се случва в структурата на материал при нагряването му над 1030 ,до 1180 гр?Даже да разгледаме Въпроса на Джигита /цитирам го дословно/Относно к390, би ли обяснил каква твърдост се постига, според дата-шийта при закалка на 1180°C и отпуск на 505°C, тъй като може аз нещо да не разбирам?/край на цитата/.Какво става в стоманата?Защо се повишава твърдостта?
Защото режима е по убав ?Не,разбира се.Има си логично обяснение.При това повишаване на температурата на закаляване се разтварят карбидите /стабилни при по ниската температура/,чийто съставни части въглерод и легиращи елементи донасищат и донапрягат кристалната решетка/по горе спомената като матрица/.Тоест губим част от карбидите.Защо точно 1180 градуса?Защото при 1200 гр.ще загубим още от тях ,а те нали ни трябват? То ако вдигнем още малко закалъчната температура твърдостта още малко ще се повиши? И току виж и 68 HRC стигнала!И може и бала на зърното да излезе от нормите и да се спука детайла? То и затова си има технологична инструкция която трябва да се спазва и да се внимава кой как е чете.След това отвръщаме на 505/ градуса,както пита Джигита и получаваме пика на твърдостта която е 66 HRC .Дайте да я оставим направо така? То до нея си е 65 HRC.Защо да не го правим? Защо М.Г смята това за грешно,а и всеки друг грамотен технолог по термообработка,без значение на националността? Този връх на твърдостта/видно от диаграмата,която казах на Джигита да погледне пак/за някого светия граал и цел/произхожда от следните процеси в структурата.След закаляването се е образувал мартензит/твърд,напрегнат,крехък/,но поради многото легиращи елементи има и голямо количество остатъчен/непревърнал се още в мартензит/ аустенит/той е мек и пластичен.При това отвръщане на 505 градуса остатъчният аустенит се превръща в мартензит/а при наличието на обработка със студ,любимото Крио,още повече се засилват тези процеси / , а има и образуване на финни частици които обаче са още свързани с кристалната решетка.И двата процеса я напрягат до максимум.Затова и там е пика на твърдостта! Можем ли да я оставим така? Не,разбира се.Първо това е най напрегнатото състояние на структурата и подобно на всяка друга стомана трябва да я свалим с няколко единици за да спаднат напреженията.Както другите стомани ги слагаме на 200 градуса за отвръщане.Тук при Т зак 1180 Тотвр е около 540 за 64 HRC,при Тзак 1030 Т отв е около 560 за 58 HRC.Някой ще каже Ама губим твърдост,омеква демек,няма да реже.Но той явно не знае защо се получава този спад на твърдостта започващ на около 500 градуса! Какво се случва тогава? Вярно че твърдостта зависи от въглерода и легиращите елементи.Просто те започват да се отделят от кристалната решетка под формата на карбиди.Те не се изпаряват/а си остават в обема на материала/.По този начин кристалната решетка намалява своята степен на тетрагоналност/напрегнатост/,а оттам намалява и крехкостта,а и се получават повече карбиди/точно които ще си режат и при малко по ниската твърдост/при която разбира се те са най много.А и когато е по мека матрицата те по лесно се откриват за рязане при нейното микро износване.Като булата.А така стоманата е много по надеждна откъм счупване.
А Милен попита дали това не са различни режими за твърд и износоустойчив детайл и за мек и удароустойчив.Отговора е Не . Милен явно е чувал че от една и съща стомана могат да се правят различни детайли.Това е така и ще дам конкретен пример.Примерно ако от една и съща стомана се направи секач на 60HRC ,пружина на 45 HRC и болт на 30 HRC .Но при стоманите за щанци нещата са коренно различни в случая.Интервала 58 64 е само този на високата твърдост.И в този интервал за твърди щанци ,горната и долната граници са просто нюансите на високата твърдост вързани с параметрите на ударна жилавост.
Асенвр,вече спомена за ножчето пуснато от Брадли,че дефекта е високата твърдост.И за крехкостта при понижени температури.Защото тестове всеки прави през лятото,през отпуската,в хубав и слънчев ден.Както писах вече тогава даже е приятно.А ако някой е на лов при минус 25 /и по ниско/ градуса и закъса някъде на майната си/и му се вдигне адреналина и мускулния импулс/и го напъне това ножче закалено на макс какво да очаква. Има голяма вероятност да остане само с дръжка в ръката.А може и да се случи и в хубав слънчев ден....тъй като тези,тъй желани, 1.. 2 единици отгоре са капките от които чашата прелива.
Това е много важен момент за мен при избор на твърдост за нож/казва се надеждност/.Понеже ножа трябва най много като го нямаш./това е останало от времената когато ножа е бил и оръжие/.
Фиг.5 Сечения на остриета!!!
В машиностроенето ,в цял свят,частите от които се изисква износоустойчивост на повърхността,но са подложени и на ударни натоварвания се правят,като на Фиг.6
И различните видове цементация и закаляването с ТВЧ и различните повърхностни насищания с хром,бор,азот,азот въглерод ит.н.
Колко трябва да е износоустойчив един нож ? От заточване до заточване. При една щанца заточването е проблем,спира се производството има сложен демонтаж,разглобяване ,заточване на специализирани машини,не гриндери и не на ръка,после има сглобяване и установяване и настройка.И всичко това отнема дни.А ножа просто го прекарваме по едно камъче няколко пъти и е готов/това е варианта с по човешките стомани и твърдости/.Иначе мамата...
И понеже отговорих по темата/точно по темата,а не принципно и мисля аргументирано,въпреки че съвсем накратко/ ще си позволя да дам примери ,които са по разбираеми за хора без по специална подготовка.За да стане по ясен избора на твърдост и материал на всеки.Затова го пиша този пост.
Някой спомена някъде и за новатори в различни области ,инвестирали милиони в проучване и достигнали нови висоти в областта си.Това е така и аз се възхищавам на такива хора,но закупуването на няколко заготовки от нова за форума стомана ,готово разработена и готова за шлайфане, и закаляването и извън препоръките на производителя почти на максимум ,за мен не е новаторство ,а ходене по ръба на засадата,да не кажа друго...
Рейзъра спомена че залитането по супер стомани и твърдостти е вид болест,а и се направи паралел в темата между лекари и инженери,че затова мисля че примера ще е удачен.
Вярно е че има много калпави инженери ,както и лекари.Но примерно пет годишния ви син
се разболява.Водите го на лекар специалист,един от добрите,за когото сте чували.Като преглежда детето,вие му казвате/Докторе,гледах по форумите един много хубав антибиотик,най якия възможен и препоръчваната доза е тази.Доктора поглежда /И ви казва че тази доза е висока за 5 годишния ви син и даже е извън препоръките на производителя.Но вие настоявате/искате най доброто все пак и казвате/Докторе ,аз мога да си го позволя,а и един приятел на местния собственик на аптека е пробвал 2 /3 хапчета на 18 годишния си син и на него още не му е навредил/видимо/.Доктора се опитва да ви обясни че дозата е много висока/а и знае много други антибиотици които ще свършат същата работа ,а и са много по достъпни и евтини.Но не иска да ви кърши хатъра с избора на антибиотик.Просто ви съветва как да приложите правилно силното лекарство,а именно в точната доза.Какво бихте направили вие? 1.Ще кажете/Благодаря ви докторе за добрия съвет и за спестените главоболия? 2.Или ще кажете/Абе ти като местния специалист ли се изживяваш? Какъв доктор си ти като не ми предписваш най силния антибиотик в силно завишена доза? Детето си е мое и ще правя каквото си реша!
Всеки както си реши би отговорил доктора.На отговорилите по т.1 Наздраве и успехи.На тези от точка 2.бих препоръчал да учат 1 година за кандидатстване медицина,да ги приемат,да учат 5/6 години,да вземат специалност 1,2,3 години и да направят поне 10 години стаж.И после вече аргументирано да отидат да оплюят доктора.Но съм сигурен че дотогава 10 пъти ще са осъзнали че лекаря е бил прав и че всъщност е добър доктор.И на тях наздраве!И скорошно оздравяване!Вие изпадали ли сте в подобна ситуация при лекар? При твърдостите нещата са аналогични,а реакциите са напротив, нелогични???
А относно че тази или онази чужда фирма за ножове спекулира със супер високи твърдостти пак ще направя аналог с фармацията,за да бъда разбран.Защото всеки се е сблъсквал с нуждата от лекарства ,а малко хора са се ровили в металознанието.Тези фирми ,рекламиращи супер твърдости,бих ги сравнил със собствениците на вериги аптеки у нас./просто бизнесмени без фармацевтично образование/.За тях е важно да продават най скъпото,при него надценката е най голяма.А и всеки от тях иска да си купи самолет/все пак трябва да хване господ за шлифера/.И затова достъпните и евтини лекарства не се котират,не че няма да ви свършат работа.Даже напротив.И някой лев ще ви остане,да се почерпите дори/няколко пъти/.
И понеже Рейзъра сравни разните ножове с фолксваген и ферари,ще си позволя да направя подобна аналогия,как аз виждам нещата.Да разгледаме избора на стомана и твърдост като избор на автомобил.Ако всекидневния автомобил го сравним с кухненски нож с въглерод 0,5 0,6% /каквато е масовата практика в град Солинген/,то тогава едно острие от 1.2379 е като кола с 10 вградени екрана/ телевизора/дори и тях не можете да ги гледате всичките,както и запаса на твърдост и износоустойчивост на тази стомана е извън възможностите на човек да ги изчерпа/при нормална употреба/от заточване до заточване.Но въпреки 10 те телевизора цената му е достъпна.Но при американците някой сложил 14 телевизора в колата ,а друг 28 броя.А най новото е кола с 30 телевизора!!!За мен стои въпроса кола ли си купуваме или кино на колела с което да събираме погледите?Ако е кола има и много по достъпни варианти.И българина е много практичен в това отношение.Но като става дума за стомани логиката се губи? Защо ...? Ами колко съфорумци карат такива автомобили?Но пък гледам примерно много джобни американски ножки дето се продават по форума,които по цена си отговарят за такава лимузина,но собственика им едва ли кара такава/той и затова най често ги продава/никого не искам да обидя от тези ножомани,те са просто жертви на системата/.Затова казвам че България е страната на чудесата,а народа отдавна го е казал/На гол тумбак ,чифте пищови!А ако някой иска да си сложи 30 телевизора в колата и може да си го позволи и автомобила му отговаря, както казах Всеки както си реши,да е жив и здрав/не че ще може да ги използва наистина.Аз лично съвсем спокойно заспивам без да съм рязъл въже 600 пъти/Но защо да казваме че останалите стомани са нисък клас и други подобни.Нека всеки да има възможност да си избира и да не се чувства виновен че стоманата на острието му Не била от така наречения висок клас. И ножа му и твърдост ще си има и износоустойчивост и жилавост и обща конструктивна якост/един много по добър комплекс от свойства и то на добра цена/.Както и всички си караме колите които можем да си позволим.На мен това с високия клас ми звучи смешно защото няма никаква връзка с машиностроенето и практическия избор на конструктивен материал,в случая стомана за нож.По скоро напомня за модната индустрия където примерно новата колекция дрехи е винаги по Фешън от старата/а да ,и доста по скъпа/.Както роклята която сте купили на жена си предната година вече е нисък клас според нея,тази от тази година среден клас,а от новата колекция,която се надява да и купите /Е тя вече е висок клас.Но вие знаете че и трите си изпълняват основната функция,а останалото е просто суета,около която се върти модната индустрия.Това го виждаме ясно,но като стане въпрос за високи твърдостти нещата защо се променят? А представете си колко по ясно би ви било ако цял живот сте шивач?
А дали са супер супер високите твърдостти вече обясних.
Пък дали написаното дотук е като преписано от увода на учебника по Материалознание или пък е като общообразователен мастер клас по предмета/с елементи на разсъждение и разбираеми примери/ всеки да си прецини с ръка на сърцето/под секрет да ви кажа с малко четене не става/и с маалко повече пак/
Посвещавам този пост на форума и на човека от когото съм научил най много,термист открил познанието чрез книгите и практиката.Германците казват Теорията без практика е като практиката без теория.Така че четете!То че практикувате ясно.Няма лошо и да експериментирате.И да поздравя колегата Сейко за мерака и любовта му към ножовете и трудолюбието при тестовете.Надявам се ,четейки този пост да открие нови полета за експерименти и скорощно оздравяване от болестта цитирана от Рейзъра.И не само на него!
P.S И като говорим за твърдости.Някои казват Роквел други Рокуел.Лично аз казвам Роквел по следните причини.В областта на техниката България е повлияна главно от Германия до 9 септември 1944 г и от Русия след тази дата.И на двата езика се чете рокВел.Така е навлязъл в българския език метода,така се изучава и в учебните заведения,така се произнася от всички имащи някакво образование по специалността и работили по заводите дето вече ги няма.Не виждам причина да се притеснявам от В то по средата на думата.Даже напротив.Като чуя някой да си криви езика на Рокуел разбирам веднага/и не само аз/ че няма образование по предмета и е интернет кадър.Някой ще каже Ама то така е на английски.Мога да му отговоря че 5 години съм бил в гимназията английска езикова паралелка и съм напълно наясно с транскрипцията на думата,но не си кривя езика с Рокуели.Ще дам прост пример зада бъда разбран.В българския език думата кюфте е навлязла през турски/от арабски/ и така си е употребяваме.Някой ако за пръв път е видял кюфте в нета ще му казва meatball.И сигурно вместо прекрасната балканска кухня предпочита модерната фюжън такава. То си е негова работа.
И немската и руската школа са основополагащи за металознанието и е гордост да си знаем и да почитаме историята си в тази област/и да не забравяме нивото и в България ,което бе много високо в областта на металознанието именно благодарение на тези две държави/не става дума за политика/.
Паисий е писал още по темата...
Та това е поста за твърдостите конкретно и накратко.Малко се забави ,но първо трябваше да обърна внимание на дърветата на лозето,а и да го напиша хем стойностно,хем разбираемо.
Доста пуканки изядох...
Какво виждаш се определя от това колко знаеш.
А тази мисъл дано е станала малко по ясна на повече хора,на мен ми е ясна и любима отдавна...
Който разбрал,разбрал...който не е разбрал да си прочете...
А колкото до австрийските инженери Тинко,имал съм личен досег с тях /при една нестандартна слетдипломна квалфикация , половин година/и мога да кажа че металознанието е едно и също навсякъде.Дори се сещам разказа на един от преподавателите в ТУ за българин който става главен инженер в Круп мисля , някъде средата на 20 век.Въпрос на индивидуалност и лични качества.Има и добри и не толкова добри,така е навсякъде.Както Христо Стоичков който разминаваше германците като тренировъчни колчета.Ама германците...Ако видя писмено становище подписано лично от главния технолог на Бъолер че препоръчва за нож от К390 65 единици и на него ще му кажа същото каквото написах и тук.Но той категорично не би се подписал под тази теза защото със сигурност е грамотен инженер.Иначе ако е за експеримента още може да и дигнеш твърдостта,както писах по горе.Но е на ръба на засадата,а ползата е....А в представителствата на чуждите фирми у нас повечето са търговци папагали без образование и дори да имат университетска диплома то тя не е по термообработка и най често са като некъдърните лекарите у нас.И веднага ги хващам колко знаят и спират с високопарните приказки.
И на мен целта ми не е да се заяждам и да ти давам оценка.Те постовете сами говорят.
Целта ми е да се уважава науката като такава,то е видно че инженерите в България не се уважават.Но знам че съм прав защото зад мен стои цялото металознание,а зад теб научния подход на Мирослав.
И целта ми не е да се изтъквам ,а просто казвам конкретно по темата каквото знам.Изтъквай се и ти по този начин.
Считам поста си за едно цяло и ако Рейзъра прецени че някоя част не е по темата или не носи информация /и е за триене или местене в друга тема/ по добре да изтрие целия пост.
Ще помоля Гандалф да качи фиг.1 и т.н
Ники
