Benchmade Monochrome 10300 plain edge Steirer Eisen design
TT данни:
Материал на острието:
N690 SS - рожба на BÖHLER Bleche GmbH & Co KG
Табличка на Бенч за състава на стоманите, които ползват.
Материал на ръкохватката:
420J SS
Материал на бек спейсъра /пластината, поставена м/у двете части на ръкохватката/: 420J SS
Размери:
- на острието:
- Дължина – 7,72 см.
- Дебелина – 3,17 см.
- Широчина – 3,50 см.
- на ножа:
- Дължина /в отворено положение/ – 18,72 см.
- Дебелина – 0.9 см. /дебелина с клипса – 1,5 см./
- Широчина /в затворено положение в най-широката си част/ - 4 см.
Тегло:
108,86 гр.
[justify]Механизъм: заключване посредством изрязан в рамата на единия чирен елемент или т.нат. фрейм лок, наречн от Бенчмейд на официалния им сайт – МОНОЛОК.
Система на носене на ножа: метален клипс, монтиран черз три торкса непосредствено до оста на въртене на острието. Не е предивидено монтирането му на други места по ножа.
Форма на острието: Drop-Point Utility - Ambidextrous Thumb-Studs. Ето какво ни казват на официалния сайт на Бенчмейд - A slow convex-curved drop in the point characterizes a drop-point blade. The drop-point format lowers the point for control but adds strength to the tip. Usually coupled with plenty of belly for slicing, this format is often used for hunting knives. It is also a fantastic all-around blade format. This blade shape can be found on a wide array of knives. С две думи – функционална форма за EDC /every day carry/ - ежедневна употреба.
Моделът е част от „червеният клас” на Бенчмейд, които обясняват съществуването на ножовете в този клас така - Red Class - Our Red Class offers “best in class” value. These edged tools possess the same Benchmade mindset of leading innovation, modern materials and quality manufacturing.
Рожденно място – Taiwan.
Нашата история дотук.
Позволявам си да вмъкна в моя текст коментари на колеги от форума, мои умозаключения и др. изказвания – за да се усети възприемантео на ножа при покупката му и трезвата преценка при ползването му.
Първи впечатления: от кутийката излезе почти толкова остър, колкото и моя Бък Майо Кътбак - дето съм го полирал с водни шкурки и минал на каиш. Нямам търпение да се прибера и да му полирам рещещия ръб на Монохрома - да го видя на какво е способен . Клипсът е малко по-къс и не толкова стегнат /или на Бък-то е твърде стегнат - незнам/. Тeжи малко повече от Бък-чо. Финишът и изработката и то при червения клас на Бенч са на отлично ниво. Влюбен съм въф формата на острието - екстрииимммм ютилитииии . Имам си ново функционално EDC, което ще измести май май Бък-чо.
След направата на снимките водните шкурки, които са техен фон влязоха в ъпотреба. Да си призная се чудех има ли нужда да полирам острието и дали не е по-добре да видя колко ще изкара със заводкста заточка ама ме блазнеше мисълта След 20-на минути и още няколко работа с каиша - режещият ръб светна като огледало (леко матово) и беше време да се пробва - килце свински гърди с кост бяха оправени за шишове по-бързо и по-лесно от очакваното, салатката също беше приготвена бързо - поне откъм приготвяне на храна ножът е звяр Пробвах го и на дърво като бързо захвана една чамова дъска - повече от доволен съм от покупката.
Вчера прекарах повече от 6 часа в четена на статии и форуми на енглиш. В никакъв случай не претендирам за познания в областта на стоманите, поне докато не изчета няколко учебника по металознание, че да придобия най-обща представа как стоят нешата. В нашите форуми, благодарение на хора, притежаващи ножове от 440Ц на Бенч/Бък (испанските чикии не ги броя) и Н690 на Бенч се провря идеята, че тая австрийска стомана има бая + за цената си. Като хим. състав двете са блзко и то доста близко като Н690 има кобалт и ванадии и др. малки разлики в легиращите елементи, благодарение на което Н690 е малко "по-еластична" и държи ряз малко по-дълго от 440Ц.
В чужди източници срещнах доста по-дръзка информация, според която Н690 - правилно закалена, може без проблеми да се мери със 154 ЦМ и ВГ-10. При проведени стандартни тестове (не си спомням името - няккава асоциация за тестване на ножове) е показала забележителен едж ретеншън.
По въпроса за съотншението 440Ц (според мен правилно закалена заедно с АУС8 и някои от стоманите на концерна Сандвик би трябвало да е "работния кон" за остриетата от по-ниските ценови класове на класните производители) и Н690 - първата е изключително акуратно решение за нож, който повече ще реже без да се подлага острието на по-големи натоварвания /като сечене на тръба - има едни клипчета в ютуба за Монохром, чук, тръба и една откачалка / докато Н690 е малко по еластична, малко по корава от към отчупване на парченца от режещия ръб или подбиването му (тук е и мястото на голямата тема за карбидите и начинът по който се отчупват/износват и вследствие на това се губи първоначална бръснеща острота и впоследствие се получва онази одбра работна острота)...
Съвсем пресни и не много добри новини. Петънца ръжда. Сутринта ножът си беше ОК, когато го поставих на колана си (от вътрешната страна на дънките). Преди 10 мин. го вадя, за да отворя един кашон с проекти какво да видя - петънца ръжда около логото на Бенчмейд (падащо се като разположение при избрания от мен начин на носене точно до тялото ми). За процентното съдържание на Хром в острието и наличието на оксидация - не очаквах подобна неприятна изненада Искам да попитам съфорумците, притежаващи същия нож имали ли са подобни проблеми и как са ги отстранили и как да се предпазя въдеще от подобни изненади (какви смазки и откъде да си набавя).
Колегата Николов:
„Щемпела на логото се третира с една киселина и наличието на слаб ток!Логото на ножа е на едно фолио подобно като найлон!Когато с нопоения с киселината уред за правенето на щампи с притисне фолиото кьм метала се отпечатва картинката вьрху него!За това се получават и тези леки петьнца-там точно около емблемата!Това се третира може-би и като петьнцата на сатин финиша и пяськоструйката на някой остриета!Някой колега беше провал с най-обикновенна гумичка за молив-канцеларска!Пробвай и ако искаш,но много внимателно с някьква полирпаста!Например такава за коли,мисля че ще свьрши работа!”
Колегата Були:
„Брадли, проблемът с корозията не идва от стоманата в конкретния случай, не се шашкай, а идва от това евтино гадно покритие т.нар песъкоструйка, който прави неравна и с микрограпавини повърхността на острието и създава предпоставка за възникване на дисколорация - тези рижи петънца. Ако острието беше със стоун уош или без покритие а само матирано до по финна шкурка или полирано това най вероятно въобще нямаше да се получи.Всички фолдъри с такова покритие, които съм виждал незавсими от каква стомана са /Лоун Улфа Т1 на Зомбайо, Снайпа на БМ с Аус-8 , Кершоу Вейпъра от Аус-6 и др. / го имат този проблем, но причина за това не е стоманата.При всички изброени покритието беше едно и също.От 2 години и половина го имам близо Монохрома и от опит при ползването с него го твърдя. Изтъркай го с препарата Циф и зелената част на домакинските гъбички и би трябвало да отстраниш проблема.”
[center]
Сега и същината на настоящето ревю – скромен монолог, ориентитан към евентуалните купувачи на ножа.[/center]
Кой и защо би си купил този нож? Това е класически приемер за ниско бюджетен нож за ежедневно носене от реномиран производител. Какво се крие зад това изречение – плащаш 30 долара или 70 лева /това са реалистичните му минимални цени / за: среден по размери, стабилен, напълно отговарящ на двойката добро качество на добра цена, леко грозноват /лично усещане – просто няма чара на някои произведения на ножарското изкуство/, но изненадващо удобен за почти всяка ръка нож, който еднакво добре ще нареже зеленчуци за салатата и мръвки за скарата; ще отваря кашони, писма и всякакви опаковки; ше отреже и одяла пръчка за лекия преход до Черни връх; ще се носи незабележимо и ще приляга както на дънки, така и на офоциален черен ленен панталон. Защо си го купих аз – нося ножовете си от вътрешната страна на панталона като клипса е под колана – вярно достъпа и ваденето му са леко забавени и затруднени, но в ежедневието си не мога да „парадирам”, т.е. да показвам, че нося нож – т.е. търся възможно най-тънък профил на ръкохватката на ножа при запазване на здарвината.
Заключение: добър нож за ежедневно носене със средни характеристики – ако съществува златна среда – той почти я е достигнал.
Няколко думи за стоманата – сърцето на всеки нож. По-горе има таблица с химическия състав на N690. Какво може да намерим като официални мнения и становища за нея в интернет – неръждаема стомана с усреднени характеристики, с добро приложение в ножарската индустрия /това си е мое заключение – защото наблюдаваме увеличаване на моделите на различни производители, чиито остриета са от тази стомана/, за ежедневни задачи нама да ви подведе – точи се лесно, полира се добре, достига завидни „бръснарски” възможности и ги запазва прилично. По-важното е, че разполагате с предостатъчно дълъг период от време да позлвате „работната острота” на ножа си – е вярно няма да може да се изфуката пред другари на тънко мезе и тежко вино как космите на ръката ви отхвърчат с лекота, но пък мезето ще е нарязано тънко и цяла вечер ще обещавате да наточите ножовете им или да им кажете откъде сте си купил ножчето.
Заключение - за парите си получвате нещо, което няма да ви разочарова и подведе. Иначе за хората позназнайващи Английски –
N690 Cobalt Stainless Steel
Manufacturer: Bohler
N690 or N690Co as it is sometimes called, is a Cobalt-enriched stainless steel from Austrian steel company Bohler. N690 shares some similarities with it's other Cobalt-steel bretheren such as ATS-55 and VG-10, which are used by Spyderco. Spyderco in particular has a tendancy to use Cobalt steels in their knives a lot and uses N690 in the Spyderco Volpe.
One of the first companies to use N690 steel in their knives was Extrema Ratio, and the steel was well-received. Though not given a "super-steel" stamp, it was and is still considered an exceptional steel that performs up there with VG-10. Now N690 it mostly found in knives that are manufactured in Europe, as N690 is from Austria.
The added Cobalt improves the wear resistance and edge retention of the steel in addition to ensuring a uniform grain structure.
Няколко думи за дизайна - също като чашката Д и стегнатото дупе на 18 годишна мадама; 19 цоловите джанти и прибраният функционален споилер на спорден автомобил; и др. подобни – дизайнът продава. Визията е водещо в потребителското ни общество, с едно изключение – хората, които поназнайват тъй-онуй могат да „преглътнат” огрубения, все едно изсечен с гладиаторска тесла дизайн на ножа, който на пръв поглед не грабва с нищо. В затворено положение ножът е доста „прибран” със заоблени форми, в отворено такова – ляга добре и сигурно в ръката.
Заключение – не бързайте с вердикта /присъдата/ - моят съвет – Хвани ножа в ръка и разбери, че простото е хубаво и вържи работа.
Няколко думи за ръкохватката - състои от две парчета 420J стомана на едното има седем дъговидни прореза – дизайнерско решение и олекотяване на ножа, от другата – изрязан елемент за фрейм лок-а. Добри, повтарям добри, накатки в четирите края на ножа, осигуряват определена доза сцепление, но не очаквайте ръката ви за заспи като при някой Спайдерко с текстурирни Г-10 чирени /примерно/. От ръкохватката стърчат няколко неща – 3 малки болтчета /торкс нумеро 6/, фиксиращи двете части наръкохватката, м/у които има метален бек спейсър /също с насечка/ и болтът на оста на въртене на острието /торкс нумеро 8/, от другата страна хубав, стагнат, функционален клипс, захванат за рамата с 3 малки болтчета /торкс нумеро 6/ - държи здарво, но не прекалено; има си 4 дупки – пак дизайн и малко олекотяване – на мен не ми пречи. Хубавото му е, че е с „нисък” профил и не обременява, освен това не се закача за разни неща респективно няма да ви издраска колата.
Заключение – не очаквайте чудеса – стоманените ръкохватки са здарви, но пък са горещи лятото и студнеи зимата, увеличвавт теглото на ножа и не осигуряват много голямо сцепление с ръката, но имате тънък профил и усещане за хубаво здраво нещо в ръката в стил леки хви дюти дейности.
Няколко думи за острието – формата я споменах вече - Drop-Point Utility ама не казах, че ножът е фулл флат грайнд, демек с пълно полско скосяване. От години се води задочен спор, коя форма на острието и кое скосяване. Всеки да си стигне до заключение за себе си – моето напълно съвпада с характеристиките на този нож – реже и то добре, пък и ако си го наточил както трябва – реже много добре, а на мен друго не ми трябва. Достатъчно „коремче” – частта от ножа, която ползваме най-много. Хубав задрав връх, ако недай си боже се наложи да си защитаваш телесната неприкосновеност, собствеността или живота с ножа. Пъпките за отваряне с една ръка са достатъчно големи, осигуряват добро сцепление с палеца, но не отлично. Повече инфо в параграфа за отварянето.
Заключение – форма и скосяване в духа на EDC идеята – простото е функционално и няма да ви подведе.
Няколко думи за заключването – стабилно. Трябва ли да кажа нещо повече. Фрейм лок – за невярващите а лайнер лок-а – ето го лекарсвото – фрейм лок. Според мен не по-малко здарв от бек лок-а, но пък се обслужва две идеи по-лесно при затваряне на ножа. Никакви луфтове във всяка посока. На линковете може да се види при какви услови може да се стигне до затваряне на ножа – няма да ги коментирам, а ще кажа само – при сух нож – вероятността да „изпускане” на заключвенето е минимална, почти граничеща с невъзможното. Малка забележка – на някои бройки заключването е доста стегнато и се иска повечко услие за отключване на ножа.
Заключение – простото е функционално и няма да ви подведе.
Няколко думи за отварянето – от кутията до сега никаква промяна – много бързо с движение на китката и прилично без такова движение – за сравнение имам Buck Mayo Cutback, който е еднакво бърз със всеки асист опън нож без никакво движение на китката – предполагам при Монохром-а разположението на „пъпката” и геометрията на острието изискват малко повече за да се отвори бързо ножа, а може и просто още да не съм свикнал. Има си стандартните тефлонови шайби м/у острието и частите на ръкохватката. Сцеплението на палеца с „пъпите” – забравих да кажа, че са две – по една от всяка страна, не е нещо запомнящо се и изпипано – достатъчно, за да отворите ножа с малко внимание към движението на китката, но не и такова, че острието да изкочи светкавично.
Заключение – област в която има какво още да се желае от ножа, но в това си състояние – достатъчно бързо, а с малко упражнения – много бързо.
Няколко думи за финиша – благодарение на колегите Николов и Були за следното – всички метални части на острието /той други няма/ да подлагани на „пясъкоструене”, което + начина на насяне на логото, информацията за произхода, дизайна и стоманата - щемпела на логото се третира с една киселина и наличието на слаб ток!Логото на ножа е на едно фолио подобно като найлон!Когато с нопоения с киселината уред за правенето на щампи с притисне фолиото кьм метала се отпечатва картинката вьрху него + оксидацията, за която нямам никаква информация дават една добра визия /разбира се може да си закупите моделът с тефлоново черно покритие/, но е причина за малки проблеми, за които по-долу в съответния параграф.
Заключение – за парите и родината си – повече от добър.
Няколо критични думи – какво да очаквате като проблеми. Може да очаквате т.нар. „рижи петънца” в областта на логото и на Бенчмейд, а също така и по цялото острие – причината е споменатият по-горе финиш, които се ползва от Бенчмейд. Елментарната поддръжка на ножа ще ви предпази от „среща” с тях, но да си имате едно предвид. Моите се появиха, поради жегата, потта и начинът на носене на ножа, който съм избрал. Премахват се с препарат за миене на съдове и стоманената вълна на гъбичката за миене насъдове.
Заключение – за парите си получавате това – полагате ли необходимите грижи ядове няма да има.
Няколко неща, които бих променил в ножа – финишът; „пъпките” за отваряне с една ръка в посока на по-добро сцепление; възможност за преместване на клипа /на мен така ми е ОК, но е хубаво да има опции евентуалният потребител/, премахване на бек спейсър-а – не ми носи дипълнителна здарвина или сцепление /е можеби малко сцепление/, но затова пък ми увеличава теглото на ножа.
Заключение – за тези пари не може да очакваме внимание към детайла като при 100+ доларов нож.
Няколко неща за теглото - 108,86 гр. Както споменах по-горе дизайнът на ножа рефлектира в/у теглото му. Не че сто и осем грама са много, но се усещат на колана на лекия летен ленен панталон /примерно/. Без проблеми теглото можеше да се сведе до 90 грама, което вече си е много добре за 3 инчово острие.
Заключение – златната среда и малко отгоре.[/justify]
[center]
Заключение – добър нож за ежедневно носене със своите положителни и отрицателни страни:[/center]
Pro:
- добра стомана
- функционални форма и скосяване на острието
- стабилно заключване
- сравнително бързо отваряне и затваряне
- добър клипс
- чаровна „грубовата и спартанска” визия
Contra:
- възможност за дисколорация на острието поради особеностите на финиша
- тегло
- „грубовата и спартанска” визия
Двама американски господа с азиатско място на раждане, заченати в Австрия и Хавай
Налични видеоматериали -
http://www.youtube.com/watch?v=hmMBHIG6oZQ
http://www.youtube.com/watch?v=3355L1cG7zA
http://www.youtube.com/watch?v=bQrSr6cOO_4
http://www.youtube.com/watch?v=2wlm1adc ... re=related
http://www.youtube.com/watch?v=qIITpLYA ... re=related
http://www.youtube.com/watch?v=RU4Lnjgb ... re=related
http://www.youtube.com/watch?v=_4Fl6ljI ... re=related
http://www.youtube.com/watch?v=93fjJYsh ... re=related
Надявам се скромното ми ревю да ви е харесало, извинявам се за правописните грешки ама е 3 сутринта и от 3 часа го пиша 
. Ще се радвам на всяка градивна критика и коментар 
, а
Или с тях цепита дърва, а с брадвата си режете хляба 