Твърдости.

[danaec]

Златната среда и е в зонната закалка и зависи какво искаш да режеш.

[Милен]

Аз попитах нещо - всеки може да отговори нали за това е форум, всеки да си каже мнението по поставените въпроси. Ясен каза, че при някои стомани и при по-ниска твърдост износоустойчивостта е голяма, но предполагам това е ако се сравнят с други. Как стои въъпроса в рамките на една стомана обаче.
Тинко каза да.
Митев, стига и ти налива само бе, въпросът не е провокативен, ама не знам защо всеки съзира някакви заговори и интриги ебати.
Конкретно питането ми бе към МГ, но на него не му се пише - няма проблем, не е длъжен.
Мисълта ми беше че за к390 са дадени 3 графики за 3 режима при които след отпуск излиза между 58 и 64. Висока якост ниския, баланс средния и висока износоустойчивост при третия. Така - да предположим, че инженер иска да конструира машина, при която един детайл работи на ударни натоварвания но се търси и висока износоустйчивост, за да не се сменя често отговорния и скуп детайл по време на експлоатацията на машината. въпроса е при тези данни може ли отнапред, преди да буде конструиран и изпитан, да се разбере дали конкретният детайл ще запази нужната механична якост и при по-високата твърдост.

[asenvr]

Аз попитах нещо - всеки може да отговори нали за това е форум, всеки да си каже мнението по поставените въпроси. Ясен каза, че при някои стомани и при по-ниска твърдост износоустойчивостта е голяма, но предполагам това е ако се сравнят с други. Как стои въъпроса в рамките на една стомана обаче.
Тинко каза да.
Митев, стига и ти налива само бе, въпросът не е провокативен, ама не знам защо всеки съзира някакви заговори и интриги ебати.
Конкретно питането ми бе към МГ, но на него не му се пише - няма проблем, не е длъжен.
Мисълта ми беше че за к390 са дадени 3 графики за 3 режима при които след отпуск излиза между 58 и 64. Висока якост ниския, баланс средния и висока износоустойчивост при третия. Така - да предположим, че инженер иска да конструира машина, при която един детайл работи на ударни натоварвания но се търси и висока износоустйчивост, за да не се сменя често отговорния и скуп детайл по време на експлоатацията на машината. въпроса е при тези данни може ли отнапред, преди да буде конструиран и изпитан, да се разбере дали конкретният детайл ще запази нужната механична якост и при по-високата твърдост.

В даташийта на дадената стомана , освен данните за термообработка са дадени и едни други таблици като например- ударни натоварвания , износоустойчивост при различни температури ,и т.н. , които са предназначени точно за инженери.Аз като прост железар не ги разбирам , но ако и инженер не ги разбира-
значи на инженера нещо му куца-я дискотеките са му били много , я парите за дипломата.
Навремето имах един механник , син на активен борец- та той казваше така,,Като се знам как съм изучил МЕИ то и ме е страх да ида на доктор-нали и те са като мене,,

[Милен]

те ги разбират ама предполагам правят и изпитания на детайла, преди да го пуснат на пазара, а след това получават обратна връзка от клиента в рамките на гаранционното и след гаранционното поддържане - например, смяна на еди колко си работни часа, което е повече или по-малко от предварително зададеното.
Тезата на МГ я схващам така - че нещата, които е направил Сейко с ножа на Тинко, щеше да ги направи и ако този същия нож бе с по-ниска твърдост.

[volf48]

Аз ще използвам диспута за да задам въпрос, който лично ме касае. В момента си правя пещ и се чудя трябва ли да е по-бавна или напротив да е по-бърза в загряването. Мисълта ми е дали стоманите с които работим и които постигат определена твърдост, трябва да се "калят" при специален времеви цикъл с определени условия. Например /съвсем хипотетично/ загряване до 620 градуса и задържане 10 мин., след което вдигане до 950 гр. за около 10 мин. и задържане на тази температура 5 мин., следва бързо или бавно вдигане на 1015 гр. и провеждане на ТО. Не съм в час с тази материя, но си спомням, че имаше куп подробности по отношение на наедряване или издребняване на зърното, разтваряне на различни фази или карбиди в решетката и т.н. и т.н. Това последното съм го написал като пълен лаик, но се надявам, че става ясно за какво иде реч. В момента смятам мощността и избирам контролера, важно ли е той да е с тесен хистерезис или може и да е с по-голям толеранс? Благодаря!

[бай васил]

При моята пещ ускорението или забавянето на нагряването е поето от втори кръг нагреватели.
Единият кръг е -лява и дясна страна на камерата с мощност 1.0кв.Вторият кръг е таван-под с мощност 1.7 кв.
Когато е зададена програма със забързване - забавяне на нагряването ,включването и изключването на втория кръг регулира процеса.
М-у другото съвсем лаишки предполагам ,че пещите с мощност 2-3кв. са "бавни" по принцип понеже времето за достигане работна температура е средно около час-час и половина /а и отгоре / .
От значение за динамиката на нагряване е също размера на камерата и изолацията .
А ако камерата е от огнеупорна керамика-"тежка" /при горепосочените мощности/ ,пещта загрява още по -бавно ,но за сметка на това запазва известна "инерция", при отваряне на вратата температурата пада по- малко и се възстановява по -бързо .
Обаче сигурност има и по -запознати с темата,аз имам два неудоволетворителни опита за самоделна ел. пещ и явно не съм особен капацитет.
Поздрави

[Тошко]

Коце ще се опитам да съм ти полезен за първите въпроси.
Дори се досещам за коя стомана става въпрос.
До колкото съм запознат едва ли ще можеш да стигнеш от 620 до 950 градуса за 10 мин. но може и да греша.Тук проблема го реших с втора пещ.
Другото което е,пещите не са никак евтини,знаеш.Съвременните са направени така,че да щадят кантала и да имат дълъг живот.
Обикновенно и когато има предварителен подгрев става въпрос за по дебел детайл,което при ножовете не съм сигурен дали важи в пълна степен.
Ималко отклонение:
На една сбирка колегата Сейко прави тест с 2 мои ножа закалени със и без предварителен подгрев и отвърнати на едно и също време и на една и съща температура,като ножовете бяха с една и съща геометрия и заточени по един и същ начин и с едни и същи дръжки..Разликата беше по спомен 20 ряза в полза на този,който беше с предварителния подгрев(пак по спомен 220-200 ряза въже)

[Bradley]

3V на 63 HRc

[asenvr]

3V на 63 HRc

Твое ли е?

[Bradley]

не гепих снимките от бушкрафт юс форума

[Djigit]

Аз ли не вдявам или не твърдостта е проблема, а дефект при закалката?

[asenvr]

Аз ли не вдявам или не твърдостта е проблема, а дефект при закалката?

В случая точно голямата твърдост е дефекта при закалката-за този тип нож си трябва 59/60-тези 63 са горната граница за тази стомана и то при топло време.Ненапразно северните народи ползват ножове с ниска твърдост , а някои са само с наклеп-при температури-20/-25градуса доста от ножовете с висока твърдост ще дадат фиря.

[Djigit]

Няма спор, че твърдостта е фактор, както многократно е обсъждано. Аз визирам ето този участък: http://s21.postimg.org/4kkeqtovr/035015089.jpg

[seiko]

Е, то ако не се счупи, тогава пък ще се изкриви. Какъв е кяра от тоя зян, дето се вика?!
Няма нож, който да не може да се счупи, пък ако не се счупи, ще се изкриви. Никакъв дефект няма ножът от снимката, според мен, просто не е за тази работа. Дефектът най-вероятно е в главата на тоя, дето го е блъскал така зверски.
Не си ли наясно с какви характеристики е ножът, който притежаваш, то тогава подобен завършек е съвсем нормален. Още от снимката е ясно, че това 10-тина сантиметрово острие, въпреки, че е с прилична дебелина, изобщо не е за тази работа, да не говорим, че с тази чекореста цепеница, всеки нож може да гризне дръвцето.

[danaec]

На 60 единици едва дали ще се изкриви и толко лесно счупи.Ма както и да е.