Въпроси за стомани

[defoto]

Благодаря ви, просто исках да се информирам

[vlastelin]

Ножовете със стомана от механична ножовка съм чувал, че режещият ръб се рони при що-годе нормална употреба. Има ли нещо такова?

[M.G]

Термото не мисля че е проблем , прблем до известна степен е .... и температурата за закаляване по технологична карта .

Колега проблема хич не е малък,даже напротив.При положение че повечето пещи дори не са разчетени за тези температури на закаляване/и или нямат скала до тези стойности или ако имат/най често е изхвърляне на производителя/ след няколко вдигания са за основен ремонт,особено бюджетните варианти при които елементите са избрани по евтини най често.

кове се задоволително ( от добър ковач )

.
Не знам какво разбираш под задоволително/мога да кажа само че ще ти трябва голям чук и мамата/много /

[tinko]

Малко в страни от темата , по скоро да се сложи в " Намиране на стомана - голяма мъка " или отделна тема. Джигита ще свърши работа. Качествата на стоманите и реалната цена на която се предлагат или могат да се предложат в Бг. и да се класифицират в таблица за да се знае "Аджеба 4Х13 или 1,2379 и коя е на трето място. Като всеки който прави нож си каже честно какво би си позволил и да гласува какво би си купил а не какво желае да си купи. И защита или критака за съответните стомани /да не забравяме, че поне за сега у нас цената е доста съществен фактор /.

[Hadean]

Повечето пещи , деиствително имат изброените проблеми . Но има и пещти , чиито възможности са по високи , в Дряново , Берковица и София си работят , в Пазарджик не съм сигурен дали все още работят . А за големия чук..... , аз предпочитам механичния чук , валци , преса . Иначе съм съгласен че не е като да си подкарал въглеродна стомана ..... и нека не бъдем като шопа с жирафа .... .

[M.G]

Не знам дали говориш по принцип или на практика.Принципно всичко е възможно/ако си в завода на Круп,примерно/,но е очевидно че живеем в България.

Повечето пещи , деиствително имат изброените проблеми . Но има и пещти , чиито възможности са по високи , в Дряново , Берковица и София си работят , в Пазарджик не съм сигурен дали все още работят

По заводите тези стомани се обработваха в солни вани,а не в пещи./изключая единичните случаите на внесено по бай тошево време топ оборудване,повечето от което се изнесе или наряза за скрап.
Дори някъде да има солна вана останала тя не е подгрята поради голямата си енергоемкост и никой няма да обърне внимание на едно две остриета.Варианта е да се чака друга голяма поръчка/някога/нима това е лесно? И кой произвежда още рапидни инструменти че да се включим към него?
Дори да има пещ,кой ще си разсипва пеща и ще гори ток за няколко остриета? И тук греда.
А още повече говорим за изпълнимо в ножарски условия закаляване?/освен оджака/
И ако отговорим на колегата/ Не е проблем закалката / а после той се види в чудо как да я осъществи...какво правим?
Преди много време работих в завод където правихме метчици и плашки/бяха ми дали да отговарям точно за тях,като млад технолог,освен другото и термообработката/ и едва намирахме къде да ги закалят,въпреки нашата пещ която пазехме от претоварване/а поръчката не бе едно ножче,/снабдителя пътуваше стотици километри и всичко ставаше бавно и с много зор.
Та затова казах че е проблемна ТО.

А за големия чук..... , аз предпочитам механичния чук , валци , преса . Иначе съм съгласен че не е като да си подкарал въглеродна стомана .....

Предпочиташ или разполагаш с лични твои такива?Ако имаш тези условия Ако нямаш.....? Но остава въпроса Колко души от форума имат тези условия и ще усетят коването на Р6М5 като задоволително /просто ще им се откачат ръцете/и биха се почуствали подведени.Подкарай на ръка въглеродна стомана /примерно от ф30 до шина,примерно 65Г което включвам в дамаска или У8,от която Дидо прави брадвите/и ще разбереш че въобще не е толкова лесна работата...За рапида дане говорим.Е, ако е само по принцип ...

и нека не бъдем като шопа с жирафа .... .

Аз съм от хората в този форум , които са най далеч от тази поговорка /Просто защото обичам да са ми ясни нещата,а и е малко професионално изкривяване / между другото пеща която си сглобих миналата година/снимки в темата за пещи/ е изчислена за такива високи температури/

[r3nt3r]

Ножовете със стомана от механична ножовка съм чувал, че режещият ръб се рони при що-годе нормална употреба. Има ли нещо такова?

Добър въпрос. Ще се радвам ако някой отговори, че ми попаднаха няколко ножовки и не искам да ги прецакам.

[djack]

Доста от новите листи за механична ножовка са биметални и са закалени само около зъбите! В горната част се дупчат съвсем спокойно! На доста по-малка твърдост са!

[янко]

Доста от новите листи за механична ножовка са биметални и са закалени само около зъбите! В горната част се дупчат съвсем спокойно! На доста по-малка твърдост са!

Верно е
Но ако трябва да го закалявате и отврьщате не си струва защото има много по хубави стомани
и на достьпна цена за цял живот използуване
Например праховите при Тинко

[Hadean]

Интересно мнение колега M.G , нека ви споделя гледката от мойта кула . Вакумните пещи в бившия Драгор работят , към днешна дата ( Херкулес ако не ме лъже , паметта ) . Ц.Е.Р.Б. работят ( вакумни Ипсен ) , Луфтханза бг работят (вакумни Шмец ) , Радомир метали .... работят , новото оборудване е Хитачи , за старото функциониращо ме мързи да пиша толкова много . На всички тези изброени места , безпроблемно се поемат поръчки Часпром . Оборудвани са и Технокомерс ( не тия с домакинските уреди , може и малко да бъркам името , трябва да видя в тефтерите) ,Хюундай хеви машинари , но не съм ползвал услугите им . Не съм сигурен за положението в Галко , Стомана(лабораториите) , Промед , Ц.Р.Б.- Перник . В България се изработват висококачествени инструменти от рапидни и прахови стомани , Динамика ( рапиди , и по скромното ми мнение , световни лидери в областа могат да почерпят опит именно в термообработката ) , GWG-Габрово (рапиди и прахови стомани ) имат завидна репутация сред колегите в Мейрн (и не само) .Колкото до намеците относно личния ми опит , няма да коментирам (времето ще покаже , а не е и възпитано човек да се самоизтъква ) . Обаче това е част от мойта гледка , как е от чуждата кула ...... , слабо ме вълнува .

[M.G]

Стана ми ясно

[dido]

Ковал съм бързорез бре, но по-важното е да не го съсипеш при топленето.

[dido]

Стоманата 65г ( знам че не е на нивото тук ама нали се уча .. пък и ми харесва как се държи някак си . ) закалена на 55 рихтера .

Поздравления за ножчетата .И че не си се хвърлил на някоя космическа стомана,по общото течение.Тука нивото е малко като на абитюренските балове/на гол тумбак...чифте пищови/.65Г може и на 60 HRC да се остави,може и за по късите 58 HRC,за по дългите 55/57. И разбира се че реже и става за нож/от колонизирането на Америка всичкия дивеч е одран само с въглеродни стомани,и то доста успешно само бизоните бяха към 60 милиона .Бразилските мачетета са от подобна стомана и мисля че бяха на 52 HRC./и който е ползвал знае за какво става въпрос,върши си чудесно работата,а твърдостта е по ниска за да има еластичност острието и да не останеш само с дръжка в ръката след първия удар,просто практиката го е наложила/.55/57 HRC е била предпочитана от работещите в Родопа.Вярно че ръждясва ,но който е ножоман ще си подсуши ножа след работа.И след няколко тръквания по бруса или масата пак е остра, а не да се чудиш къде да търсиш диамантени точилки,ако е някоя щампова стомана/за рязане на ламарина/ три пъти по износоустойчива от Х12 примерно/и съответно толкова пъти по трудна за точене.
Има голямо предлагане и разнообразие на стомани и фирмите спекулират с най новата си такава за да я продадат и да бъдат актуални/а допреди няколко години са рекламирали като най добрата тази,която сега отричат/.Като при модните колекции при дрехите,новата е по добра /а се забравя основното им предназначение,дрехите да топлят ,а ножовете да ни свършат работа.Ако сме в Монако цената няма значение ,но у нас не е така.Но пак всеки абитюарент иска да е с мерцедес ,а може и да няма 5 лева в джоба,ама е с мерцедес /и не че ще го кара с 300 км,щот няма къде,но поне ще се покаже.С 65 Г може да си направите нож ,който да върши чудесно работа и цената и намирането и също са добри.
Успех и

Марто тука не си много прав.Аз също не съм много привържаник на извън земните стомани, но една у10 или шх15 си е доста по-добра от 65г.Пък разликата в цената е мижава, да не кажа, че почти няма.Че си ръждясват и трите си е факт, но за мен това не е проблем, просто последните две по ги харесвам.

[M.G]

Дидо написа

Марто тука не си много прав.Аз също не съм много привържаник на извън земните стомани, но една у10 или шх15 си е доста по-добра от 65г.Пък разликата в цената е мижава, да не кажа, че почти няма.Че си ръждясват и трите си е факт, но за мен това не е проблем, просто последните две по ги харесвам. 

Край на цитата


Здравей Дидо,как са брадвите.На теб съм заложил за дамаска /Да бъзикна малко Уди /
Отдавна мисля на напиша един пост за стоманите и ще използвам отговора към теб .Дълго стана,Джигитката ,ако реши да го премести при стоманите,да не оспамваме темата.
Написах по горния пост, защото попрегледах форума назад във времето и установих нещо като ядрена надпревара в избора на стомани/та затова направих асоциацията с абитюарентите/.Всички елементи на мах и твърдостта на мах,както се казва колкото повече,толкова повече или волумето на мах.
И колегата едва ли не се извинява че е използвал 65Г.
А всъщност дозата прави лекарството.Иначе все едно за кашлица да пиеш по кофа антибиотик на 2 часа.
Нямах предвид разликата в цената на въглеродните, а някой като рече да си спретне няколко ножа да не се хвърля сляпо на най новата стомана на тази или онази фирма,щот разбираш ли другите не стават.Поне с такова убеждение оставам,а и всеки би останал,ако сега преглежда форума в ретроспекция.
През годините ,преди да се регистрирам тук ,съм попадал епизодично в форума като читател/и като прочета някоя откровена глупост за стомани,коване или ТО ,по която се спори мнооого страници,по две години не съм влизал отново.
Както съм писал и преди нивото на уменията и познанията се е повишило много спрямо началото,но има едно забравяне на основата,ако я е имало въобще/защото не всеки е минал през школовката на класическото машиностроене/ и следване на някакво стадно чувство.В смисъл ,че копирането на майстори от интернет не ни спасява от копирането и на техните залитания в една или друга посока,още повече че много от тях са тръгнали без подходяща основа.И се получава натрупване на грешки.
Зада бъда разбран правилно ще дам пример с кулинарията ,защото всеки обича да хапва.Последните десетилетия се налага т.нар модерна/фюжън и т.н/кухня.Едни замразени в течен азот неща,ядеш нещо с вид на хайвер,а то примерно има вкус на ягоди,няколко хапки в чинията ,няколко капки странни субстанции ,тук там, и една две тревички за цвят и всички цъкат с език/Много хубаво ,щот това е модерно.И като им дадат сметката си гълтат езика/а и гладни са останали.
Един от основоположниците на фюжън манията го гледах наскоро в едно кулинарно предаване.Двайсет години е притежавал десетки фюжън ресторанти по цял свят,от които е натрупал състояние.В момента има малко ресторантче,в средата на нищото,мисля в Южна Америка и всеки ден пече цели прасета,телета ли бяха/не помня/ на жарава/за удоволствие/
Един вид се е върнал към основните,простите неща.Като майстор готвач е преминал през всички нива на кулинарията.И знае добре ,че и с просто опечено месо може да се нахраниш чудесно.
Аз лично се смятам за добър кулинар и предпочитам два килограма вратни пържоли на скара опечени на поляната,пред най скъпия фюжън ресторант в центъра примерно на Ню Йорк и сметка от 500$.Ама било модерно. Много важно.Ама другите ходили само там.Пак много важно.Все пак целта е да са нахраниш,поне за мен.Ако целта е да се покажеш,тогава работата е различна,наистина тогава трябва да се следва течението,модната тенденция. А в България всички знаем каква е икономическата ситуация и да ходим всеки ден на фюжън ресторант е смешно./Има и вариант вкъщи да си хапваме тайно бобец цяла година,но с компанията да възвеличаваме достиженията на Фюжъна,въпреки че можем да си го позволим веднъж годишно примерно.
Разбира се че има хора ,които всеки ден хапват трюфели и черен хайвер между другото.Но те са малцина.Интересното е че на запад,независимо ,че хората печелят много повече от тук не се притесняват да си ползват опинелчето или ножа от въглеродна стомана.Същото е и с майсторите,работят си въглеродните стомани, защото знаят че вършат работа.Но както казва един приятел/България е страната на чудесата,уж всички им малки заплатите,а кафенетата пълни.Работещи за 600 лв с телефони за 900 лв.Що се учудвам изобщо ,че при ножовете е различно?
Пак един пример с кулинарията.Аз съм кулинар любител/т.е не съм професионален готвач/
и тази година за пръв път реших да правя пастърма.Порових се по кулинарните форуми,както колегите попадат тук.И там един от старите кучета казва едно ,друг казва друго и малко се видях във чудо ,кое е вярното/точно като новите мераклии тук/.
Но реших да подходя като при металите.Обърнах се към установения като нормативен документ стандарт,който намерих в книга от 1955 година/целия ,многогодишен опит на местната промишленост сведен до няколко страници/затова и се казва стандарт/.
И се получи осоляването.При стоманите е същото.
Инструменталните въглеродни стомани започват така У7,У8,У9,У10,У11,У12,У13
Твърдостта на всички е над 60 HRC / и близка по значение с разлика 1,2,3 единици/
Леко нараства от ляво надясно поради крехкия цементит който се отделя.
По тази причина от ляво на дясно се увеличава крехкостта/У7 ,У8 най добре понасят ударно натоварване и огъване,имат висока твърдост и добра износоустойчивост/затова от У7 се правят ръчни секачи за изсичане на метал.Така е по стандарт.Който е учил някакво машиностроене го знае чудесно.Чуковете може и от 45,40Х,но за износоустойчивост У7.
65Г е подобрена У7 /легирана с манган и още по еластична,прокаляема и т.н/.
Хората преди нас са установили тези качества,че при ръчно усилие и липса на загряване тя си изпълнява чудесно функциите и е станал стандарта.
С вариране в твърдостта и начина на закаляване могат да се постигнат различни характеристики.И късо ножче да направиш и меч.
Дидо казваш ШХ15/и аз я харесвам,и У10 и 9ХС И ХВГ/,но правиш брадвите от У8,нали? И върши чудесна работа?Що не ги правиш от ШХ15 като е същата цената? Първо защото няма смисъл и второ тя е по крехка/това е стомана за търкалящи лагери ,работещи не на удар,а на триене.То и от Х12МФ можеш да ги правиш,но пак не ги правиш щот няма смисъл.Стават хубави ножове и от ШХ15 и У10/но там крехкостта е по висока/ . У13 има най добър ряз от У тата,но е най крехка/от нея са правили бръсначи/,но при съответната ТО може да стане змей и пак да не се чупи.Гледам по форума че се правят предимно къси ножчета, които не можеш да ги удариш силно.Там можеш да си позволиш всякаква стомана.Аз като разкова един пакет от 65Г и 15N20 мога и късо и дълго/имам едни идеи/ да направя.Тази комбинация не е моя приумица ,а се използва по целия свят/вместо американските 1075,1080,5160 слагам 65Г.А между другото 15N20/в превод е У7Н2 никел 2%/
Другата причина да я ползвам е още по важна и съм я споменал в началото на темата ми.
65Г и 15N20 имат много близки стойности като температури на закаляване.Това означава че при ТО не прегряваме нито една от двете.Според мен това е много важно за качествата на изделието.Както много хора вече са разбрали значението на правилната термообработка.
15N20 се използва заради цвета си/а и си реже/гатербанцига от темата поръчка на Уди в купува продава/Ако я събера с ШХ15 или едната ще е прегрята или другата недогрята.
Честно казано се учудвам на разни майстори/американци ,руснаци и др/слагат каквото желязо намерят/с разни температури на закаляване/ и даже не им пука.А пък хората се възхищават гледай кви стомани е сложил.Ама не знаят какво се случва при закалката?
А и дори да сменя 65Г с У13 дори,то пак 15N20 е У7Н2 и на някой друг може да му се види слаба пък тя,въпреки употребата и в световен мащаб.
Много от майсторите не харесват въглеродните ,защото трябва да се внимава да не ги откалиш при финалното шлайфане,а високо легираните държат на по яко натискане и висока скорост,дайте тогава само от бързорезни стомани да се правят ножове/и те са максимално твърди,яко легирани и не се откаляват лесно,но пак са крехки/.
Пък който му се рови по книгите може да си прочете колко видове ножове са се правили за индустрията от 65Г,У7,У8,У8Г и т.н.
Пак който иска да си направи едно ножче от 65Г/55 58HRC/и според мен не е нужно да се извинява.
Като съм почнал да кажа и за т.н извънземни стомани.Наскоро бях писал за икономическата логика в индустрията и машиностроенето.Там се влага това което върши работа като се съблюдава цената,никой не слага нещо 50 пъти по скъпо просто така,трябва усилията на рязане /или други условия като температура,агресивност на средата и т.н/да го налагат.Производителите на стомани ,разбира се,увещават инженерите на даден завод да купят по скъп материал,но ако старият работи добре защо да го сменят.
Явно да убедиш населението е по лесно,гледам и се чудя какви джобни ножчета си продават колегите един на друг,с фантастични стомани/колко пъти по по от еди коя си/и с фантастични цени за заводска изработка.И примерно неизползвано още или два пъти рязало го продават.Е какъв е смисъла от тази супер стомана,разхождана в нечий джоб .Дали опинел/или друго практично ножче/ не е по доброто решение,пък и няма да има нужда да го продаваме.
Друго,доколко тази супер стомана е по супер от другите.Това са много твърди и износоустойчиви стомани разработени да работят на триене някъде в индустрията най често.
Дали ще е вечно остра/няма такава стомана,рано или късно ще се изтъпи/
Дали ще можем да си я наточим лесно/абсурд/
И тази голяма твърдост на материала плюс желанието за максимална твърдост у нас след ТО/което също не разбирам,учи се в Металознание за 1 курс/защото това означава и максимална крехкост, най често води до отчупвания.
И ако се обобщи дали е супер
пак ще се изхаби
не се точи лесно
и има голяма вяроятност да го счупим
за мен само цената е супер /висока/.
За мен това са ножчета за брокери от Уолтстрийт
Но който както си реши

[danaec]

Не съм спецялист, но не съм съгласен с написаното.
Няма да мацам /вече съм го направил/ темата на Kai Ren