
Освен късо, реших и че върхът му е прекалено тромав и затова го преоформих. Сега като погледнах обаче, установих, че не съм го снимал в новия му вид. Тъй че, тази снимка ще е за следващия път.
Реших освен това, че е време да си спретна нещо съвсем шантаво.
Избрах си най-дебелото налично парче бронз за гарда. Някакъв фланец от помпа. Той пък се оказа с дупка в средата.

Хайде пълни дупката с едно парченце шестограм, пили, шлайфай...

Няма си вече дупкаааа.... Ама пък сега ми теснее нещо за замисъла.
Изчуках си една пръчка. Някаква не рифелована стомана беше. Мислех че не подлежи на каляване, ама тя си имала друго мнение по въпроса.


Това ще са двете парченца... значи (както казваше едно джудже)
Малко трионче, малко флекс, малко пилички и много МАМАТА!.... Това е рецептата за тези, които се интересуват.

След това вече са на ред щихелите... и пак пиличките, че и зъботехническата турбинка за заглаждане.

Ето ги значи две... да речем сьомгови. Оформени в общи линии, но не и съвсем готови. Сега предстои да се превърнат в гард... Колко му е? Фасулска работа......................................................... МАМАТА!


















