Термична обработка на 154CM, ATS-34 и CPM S30V

[dido]

Браво деде супер си.

[RAZORBLADE]

Деде, тука чета, как един ножар в щатско - David Boye прави дендритна 440С ???!!?!!
Стапя неръждавейки и прави слитъци с карбидно-дендритна структура.

http://www.bladeforums.com/forums/showt ... p?t=658211 Значи има и булати от неръждавейки и не по прахова технология. Даже ги отлива по восъчен модел.

http://boyeknives.com

[дядоБлаго]

нека всички застъпници на тезата,че wootz/булат е материал с дендритна структура,като се събудят да запишат еротичните си сънища,после да отворят уебниците по металознание и да се върнат към действителноста всеки метал изстинал,или налят и изстинал в тигел има дендритна струкура.
wootz/булат е структура в която има циментит в мека матрица(в историческия смисъл) - 0.3-0.4%С.wootz/булат е незакаляем поради тази причина,понеже матрицата не може да достигне твърдост над 40 единици,а циментита си има 70 единици твърдост.сега има и легирани булати( не казвам неръждаеми , понеже нито циментита ръждясва,нито чистата стомана с С 0.30-0.4%С) които превишават 40 единици поради остатъчния хром в матрицата.така,че булата е структура,но на атомно-млекулярно ниво,а не на макро ниво(дендрити),въпреки,че и той притжава дендрити има доста дендритни стомани(дори съм ви показвал резултат от коване на стомана подложена на дълго отгряване с нарастване на зърна и псевдобулатна структура),като Д2 е един ярък пример.по принцишп стоманата е дендритна,което позволява такава термобработка ,че получения резултат да надхвърля възможноста на легиращите елементи(понеже ако се ръководим от процента и съотношението на легиращите и елементи тази стомана е гола вода,но структурата е показателна за работните качества).
още нещо за булатите:
булат с 1.8С реже както стомана с 0.8%С.булат с 2%С реже както стомана с 1%С.вече при 3%С(черния булат) има превъзходство над стоманата и то в редки случаи.
всъщност wootz/булат винаги е бил създаван за здравина, а не за режещи качества(въпреки,че агресивноста на ряза при булатите е най-голяма).
стапянето на каква де а стомана,я превръща директно в дендритнма заготовка.това може да повиши здравината и,поради изменение на структурата и след коване,но не и режещите и способности,а най-малкото ,че това вече е wootz/булат.
малко еретизъм,спрямо малоумните металурзи,от които очаквам да получа една анатема
фосфорът влошава качествата на стоманата:
това е твърдение на кон с капаци,който вижда нещата от един ъгъл и представа си няма от друга гледна точка, което е недопустимо за всеки,прочел учебника по металознание отдавна е открито,че древните булати имат сериозно количество фосфор.днес всички ни убеждават,че фосфора е изключително вреден,понеже придева студена трошливост.това е абсолютно вярно....в случая на стомана със зерниста структура но освен това има стомани със влакнеста и със слоиста структура каквито са булатите.като погледнем къде е фосфора в менделеевата таблица спрямо въглерода и азота,то би трябвало да се очаква от съединенията на желязо-фосфор голяма твърдост,което наистина е така.така ,че при булатите фосфора е по-скоро в полза от колкото във вреда.фосфора е в полза и в желязната клона в индия която неръждясва имено поради неговата превишеност,както и в пулдинговото желязо което успешно се преборва със студената трошливопст въпреки своите 0.5%Р благодарение на влакнестата си структура.
всяка стомана притежава дадена шарка(в резултат на ецваен),понеже няма стомана с равномерно разпределение на легиращите елементи.когато се стопи каквата и да е стомана в тигел,ъч дава дендритна структура.след подходящото и разковаване дава шарен продукт,който най често няма нищо общо с булата.
от всичко това са потърпевши потребителите и то не защото плащат за менте(всички тия проедури по създване на дендритна стомана са скъпи),а защото са излъгани да вярват в покупката на продукт,който го няма - булат.на практика те купуват менте булат,който напълно си заслужава парите. също като хубавата елена -тя не е била отдавна дествена,но си оставала хубава,в последствие на което е почнала троянската война унищожила тракийския град троя.ако беше хубва и детствена щеше да е булат

[gogotattoo]

"ако беше хубва и детствена щеше да е булат "

Е те тая дефиниция за "булата" вече я разбрах, предишните ....

Ама Дедо, аз старателно събирам всичките ти лекции, нищо че не разбарах почти ВСИЧКО, накрая ще ги издам

[Sando]

Наистина чудесно звучаща лекция, която за химически образованите, вероятно е и разбираема. Аз обаче, не съм от последните и бих помолил за обяснение като на идиот в тая тематика (какъвто, без съмнение, съм)...

нека всички застъпници на тезата,че wootz/булат е материал с дендритна структура,като се събудят да запишат еротичните си сънища,после да отворят уебниците по металознание и да се върнат към действителноста
...
още нещо за булатите:
булат с 1.8С реже както стомана с 0.8%С.булат с 2%С реже както стомана с 1%С.вече при 3%С(черния булат) има превъзходство над стоманата и то в редки случаи.

Това например, доста ме обърква. Защо в редки случаи? В кои случаи? На мистика и лаишко превъзнасяне ли дължи славата си тогава?

всъщност wootz/булат винаги е бил създаван за здравина, а не за режещи качества(въпреки,че агресивноста на ряза при булатите е най-голяма)...

Е тука вече съвсем се обърках. Сигурно щото нищо не разбирам, ама някак си мисля, че агресивността на ряза е есенцията на режещите качества. Или всъщност е износоустойчивостта? Ама тогава и диаграмката от предната страница нещо не би се вързала? Абе изобщо, може ли малко с думи прости, без структури, циментити и прочее ?

...всяка стомана притежава дадена шарка(в резултат на ецваен),понеже няма стомана с равномерно разпределение на легиращите елементи.когато се стопи каквата и да е стомана в тигел,ъч дава дендритна структура.след подходящото и разковаване дава шарен продукт,който най често няма нищо общо с булата.

Добре, а може ли сега и да ни просветлиш като как аджеба се прави булат, ама с понятия като за вековете отпреди масовото образовение (демек обучение по химия) . Покорно ще съм благодарен за което

[дядоБлаго]

всичко е точно,няма нищо объркващо рязането на един нож се определя от няколко параметъра - износоустоичивост(или колко въже ще бъде срезилено),времето за заточване и агресивноста на ряза(или с ква сила действаме за да почне да реже).на схемата се вижда ясно,че булатите имат най-агресивен ряз,т.е. рязането почва при употребена сила по-малка от тази на стоманите.след примерно 400 ряза силата започва да нараства и идва момент в който рязането спира, а при това се увеличава неймоверно приложената сила.стоманите продължават да режат,като някой приключват на 20кг други на 50кг,което е пълна лудост понеже никой не реже с натиск 20или 50кг.та като казвам,че реже като едикоя си стомана имам пред вид тая формула определяща КПД-то или способноста на един нож да реже.агресивния ряз е само един от тези фактори.разбира се всеки предпочита ножа му да нареже възможно най-много въже,а ако при това той реже леко е страхотно.агресивния ряз може да се постигне и със наклепана ст3(арматурно желязо),но такъв нож няма да нареже много въже.с такъв нож лесно можеш да се порежеш,но пък няма да ти върши дълго работа защото бързо ще се изстъпява.така,че самата агресивност на ряза явно не е есенцията на режещите качества трябва ножа да работи и дълго.
как се прави булат според създателя му аносов,или правилата които трябва да бъдат спазени:
взимат се възможно най-високотемпературоустискващите тигли
пълнят се с най-ковкото желязо и най-чистия графит.
слагат се в пещ с максимално висока тепература.
задържа се в стопено състояние възможно най-дълго време.
оставя се да изстива възможно по-дълго време.
получава се няква шайба или гюле,което е булат.

[Sando]

А! Е те така кажи, бе майсторе . Сига малко повече разбрах.
А сега много ли ще е нагло да помоля и за по-подробно описание на стъпките и значението им. Ковкото желязо ли прави после тая мека основа, дето не може да се закали до повече от 40 единици? Ам графитът? Той да не тръгва на диамант да става в тая висока температура, че се получават твърди режещи частици? И като колко все пак е висока таз висока температура? И колко дълги са дългото нагряване и дългото изстиване? А ти таквоз чудо правил ли си?
Аааа и последно (или де да знам дали ще е последно, любопитна ми става тая работа) - защо само в редки случаи черният булат надминава стоманата? Нали черният булат е най-добрият? Или и от черен булат до черен булат си има тънкости?
P.S.
Гледам тез товарищи комай са по-приказливи, ама ще дочитам утре, чи са удремах
http://playground.sun.com/~vasya/Bulat.html

[дядоБлаго]

е не мога ти обясня,без да навлизам във физиката на валентните електрони графита е въглерод.на времето индийците и персите и всички дет са готвили вуутц са ползвали дървени въглища,но какви и от какви породи дървесини не се знае.тоя въглерод се слага за да се навъглероди ковкото желязо.най-ковкото,което значи,че първо трябва да е нисковъглеродно,и второ възможно най-чисто.аносов ползва за булатите си някъв английски графит ,който се оказва удачен.тия дет пишат не се знае кво правят.говорил съм си с фурса преди години,той ми е колега физик,но той не прави точно булат.той е привърженик на дендритната теория.идеята му е да направи персийския вуутц - 1.8%С,което дори в древноста,макар и шарено, е било или дендритна стомана,или вуутц.дендритната стомана си е просто стомана,а вуутц-а си е композит - желязо-циментит.в дендритната стомана също присъства циментит,няма начин,понеже има толкова остатъчен аустенит,че при дългото отпускане на висок и температури и коването при ниски,той се превръща в циментит.освен това фурсане навъглеродява желязото,а точно обратно - обезвъглеродява чугуна,размесвайки го с желязо(пирони ).това което е получил нито като качества,нито като шарка съвпада с персийския булат(вуутц).
аз вуутц още не съм, сварил.нямам време и до няколко месеца ми беше икономически неизгодно.сдобих се с устройство на пещ работеща почти без пари така,че до няколко месеца ще сготвя нещо.
колко висока температура - над 1450градуса.
колко продължително време в стопилка - на аносов тиглите са издържали най-много 5 часа.
колко време да изстива - времето на бавно исзтиване е процеса на границата течно-твърдо.ако в последствие процеса на изстиване продължи със същите темпове,то най-вероятно е да се получи чугун(при С>2%).има сведения,че след като се втвърди стопилката ,индийците са я заливали вс вода,коетое в разрес с дендритната теория,на която всички са привърженици.
общо взето всичко си е описано в желязо-въглеродната диаграма,в кой момент какво има и т.н.който може да я чете ша успее

[b2bb]

сдобих се с устройство на пещ работеща почти без пари така,че до няколко месеца ще сготвя нещо.

Деде, светни ни и назе за тази шукаритетна далавера.

[дядоБлаго]

нема ви свърши работа,тя само за плавка става

[PREDATOR]

сдобих се с устройство на пещ работеща почти без пари така,че до няколко месеца ще сготвя нещо.

Деде, светни ни и назе за тази шукаритетна далавера.

Tя таяработа си е за знаещи иможещи аз си мисля 4е никогаш не бихме могли да стигне това ниво. И само ще любителтваме!

[Sando]

е не мога ти обясня,без да навлизам във физиката на валентните електрони
...
общо взето всичко си е описано в желязо-въглеродната диаграма,в кой момент какво има и т.н.който може да я чете ша успее

Покорно благодаря, тъй нещата звучат по-ясни А и сега знам кой херметичен папирус трябва да се нуча да разчитам

[дядоБлаго]

е не мога ти обясня,без да навлизам във физиката на валентните електрони
...
общо взето всичко си е описано в желязо-въглеродната диаграма,в кой момент какво има и т.н.който може да я чете ша успее

Покорно благодаря, тъй нещата звучат по-ясни А и сега знам кой херметичен папирус трябва да се нуча да разчитам

http://images.google.bg/images?hl=bg&rl ... a=N&tab=wi

[JoroHondata]

Здравейте

Поздрави

[дядоБлаго]

Здравейте
Аз лично мога да само да кажа, че:
1. Термообработката в 1 пост може да постига някакви резултати, но обясненията за влиянието на хим. елементи, твърдостта при 520 градуса, режима на ТО и др. се различават коренно от истината- просто не са верни.
2. Още не съм стигнал до следващия пост за ТО- очаквайте след малко мнение и по него

Поздрави

жоро,наистина има стомани който кат им изтървеш единиците при отпуска в диапазона "520" вдигат твърдоста.ако не се лъжа и Х12 е подобна.