Като гледам как сече шината на студено се сещам как преди няколко години се запознах с един 82 годишен майстор на подкови/бил е чирак,калфа,и станал майстор 46/47 година.На молбата ми да ми покаже как се правят, отговори че няма проблем,но ще вземе едно циганче да му помага.Казах му че аз ще му помагам/с големия чук/,с идеята че колко подкови ще изкове на тази възраст?.От 8 до 12 на обяд не спря/вярно ,чука с ръчен чук,но бе на 82!/.За 4 часа направихме 33 конски подкови /големи/и всичко на ръка/дори разкрояването на долен секач и голям чук /.Падна ми кожата от ръцете, но не можех да спра.Много добър майстор/на две нагрявания правеше подкова/с каналите,дупки за клинците,и не плоска,като тези по пазарите,а с формата на обърнат конус/за да лягала на копитото по добре/и рогчетата отзад бяха много специфични/като шипове под по остър ъгъл от 90 градуса.Като свършихме ме попита какво ми дължи за помоща?
Отговорих му че за мен е чест дори само да присъствам в ръботилницата му и не ми дължи нищо.Преди около година ми се обади че е болен и спира занаята/дали не съм искал вентилатора за оджака/от 1955г още работещ супер//.Така си отиват занаятите.Като от предходното клипче.
А аз отидох за лепенки за ръцете.
