dido написа:Моите ги правя по начин близък като този на шведите.Само, че ползвам цяло парче инструментална стомана.Иначе всичко останало е идентично.А ст.3 не се слага да обира вибрацийте , а защото е по-евтина и се работи по-лесно.
Не се съмнявам в това Дидо.Но една птичка пролет не прави/визирах това което Уди написа за ментетата и на което всички сме свидетели по пазарите залети с леко опушени на оджак китайски ментета уж ковани.Адмирации за труда който влагаш.Имам представа колко чукане е.Имаш ли мех.чук или всичко на ръка?
А за Ст.3 не съм съгласен.Целият този труд има за цел обиране на вибрациите/и не само/
Ст.3 е като пластелин/ако пуснеш едно пластелиново топче върху мозайка то остава на място/,т.е тя е пластична.
65Г закалена е подобна на стъклено топче/лимка/ако го пуснеш върху мозайка то ще подскача,т.е тя е твърда,еластична и напрегната.
Ст.3 се явява като виброгасител/такава е и сърцевината на много от старите мечове,в това число и на японските.
В наши дни брадвата би срешнала дърво или кокал,а в миналото броня или друга стомана.Сега прочетах че ги правиш от 45 и 65Г/едната има о,42 0,5 въглерод, другата о,62 0,7/.Ако попаднеш на плавки с о,5 за 45 и о,62 за 65г разликата във въглерода е само О,12,което ти обесмисля труда .Пластичността е била важна и за да не се чупи брадвата.А и в миналото не са имали набор от стомани/дори японското тамахагане е силно нееднороден блок/има много високо 1.3 и много ниско въглеродни о.1 участъци,като ги смесят става 0,7./1.3 за ръба,вътре о,1/Ст.3/,0,7от двете страни/.
И може да се огъне ,но няма да се счупи/което е било много важно/.Доцентката ни по физическо металознание казваше че в мекия материал пукнатината е като пиле в кълчища
Имах една стара руска ковашка технология.Ако я намеря ще ти я пратя.Вътре бе 1 към 1 чертеж на снимките на Брадли.
Успех