Този път има една кания, която ми е любопитно, дали някой ще познае от какво дърво е. Видът му не е типичен, въпреки че е доста разпространено.
Острието е близне с това на предишния. Стотина слоя дамаск с ламинирана стомана ШХ15 за режещ ръб. 138 х 30 х 5 мм.



Дръжката започва с кавказка ела (тис е другото име). Напречен разрез. Любопитното при това дърво е, че всичко по него е силно отровно. Плодове, иглички, кора, дървесина... Като се работи, да не се вдишва дървесният прах. (И да не си облизвате пръстите
След това са две части от едно и също парче елша. Малко кафяв и малко жълт байц и после шкурката до пълно обезумяване. Гардът, вертикалният разделител и клинците са мелхиорови. Хоризонталният разделител е неръждавейка.
Канията... вие ще кажете какво е дръвцето. Подвесът е плевенски крокодил. Държат го разни насукани мелхиорови телове, пак клинци и лепило. Колкото и да изтънявам, все тромаво ми стоят тези дървени кании. Трябва да е наистина дълъг ножът, за да заспи. Каракулаче примерно. Няма и две педи.
