геBorisPetrov написа:
Вече подозирам, че си агент на ''Зелени Балкани''
Просто мъзга или някакво чудо от рода на плачещите дънери e това?Пускам една лостова ''ножица'' за пастърма
Разни интересни неща
Модератори: Djigit, Rigor Mortis
Re: Разни интересни неща
Вече подозирам, че си агент на ''Зелени Балкани''
Просто мъзга или някакво чудо от рода на плачещите дънери e това?Пускам една лостова ''ножица'' за пастърма
Чукча - не читатель, Чукча - писатель 
-
BorisPetrov
- Мнения: 4759
- Регистриран на: 07 Окт 2009, 14:46
Re: Разни интересни неща
Pterocarpus angolensis, known as bloodwood tree ,
exudes a blood-like sap which is valued for its medicinal properties.
Дърво известно като кърваво дърво, изпуска мъзга като кръв, която се цени заради медицинското си приложение.
или нещо подобно беше
Няма такова нещо като просто мъзга... Мъзгата си е мъзга.
(Наскоро гледах лекции на университета в Тел аФиФ... - Растенията са чувствителни И на допир и дозвукови вибрации. Освен това за светлината и различните нейни спектри имат поне 12 различни рецептора... в сравнение с нас, които имаме само около 5... Освен всичко имат моторна памет много близка по принцип на действие до нашата - електрически импулси)
Таа - Смееш ли да им кажеш на растенията, че не са живи същества? Сега се чудя вегетарианците - тези убийци на живи същества какво, ще ядат...
exudes a blood-like sap which is valued for its medicinal properties.
Дърво известно като кърваво дърво, изпуска мъзга като кръв, която се цени заради медицинското си приложение.
или нещо подобно беше
Няма такова нещо като просто мъзга...
Мъзгата си е мъзга.(Наскоро гледах лекции на университета в Тел аФиФ...
- Растенията са чувствителни И на допир и дозвукови вибрации. Освен това за светлината и различните нейни спектри имат поне 12 различни рецептора... в сравнение с нас, които имаме само около 5... Освен всичко имат моторна памет много близка по принцип на действие до нашата - електрически импулси) Таа - Смееш ли да им кажеш на растенията, че не са живи същества? Сега се чудя вегетарианците - тези убийци на живи същества какво, ще ядат...
"Как вървиш пътя към целта е по-важно и от пътя и от целта!"
Re: Разни интересни неща
Да си отпразнувам юбилея.
По препоръка на моя личен нумеролог, пост № 1000 трябва да е красив и запомнящ!
Само Джигит да не вземе да ми изтрие някое старо мнение, че всичките му изчисления ще отидат на вятъра.
http://www.youtube.com/watch?v=vevOWUe_x7Y
Между другото това видео го има във всякакви разфасовки. За напреднали като мен препоръчвам пълнометражната лента.
Голямо удобство...
По препоръка на моя личен нумеролог, пост № 1000 трябва да е красив и запомнящ!
Само Джигит да не вземе да ми изтрие някое старо мнение, че всичките му изчисления ще отидат на вятъра.
http://www.youtube.com/watch?v=vevOWUe_x7Y
Между другото това видео го има във всякакви разфасовки. За напреднали като мен препоръчвам пълнометражната лента.
Голямо удобство...
Изделия от кожа. Камшици, бижута, калъфи, аксесоари...
Какво виждаш се определя от това колко знаеш.
Какво виждаш се определя от това колко знаеш.
Re: Разни интересни неща
Напреднали разправяш...ifoo написа:Между другото това видео го има във всякакви разфасовки. За напреднали като мен препоръчвам пълнометражната лента.
Голямо удобство...
"My God, it's full of stars!"
Re: Разни интересни неща
Крали Марко
През една ранна лятна утрин Крали Марко се дигна от леглото, облече се, наложи самурения си калпак, препаса сабята си и викна на невестата си:
- Невесто Ангелино, оседлай ми кончето Шарколията, че съм решил да потегля на дълъг път.
- Къде ще идеш, сине? - попита го старата майка.
- В Солун града ще ида, майко. Искам да навестя моя побратим Секула. Натъжи ми се сърцето за него. Отколе не сме се виждали.
- А защо си препасал сабята и защо си нарамил боздугана си? Нали не отиваш бой да се биеш, а отиваш стар познайник да споходиш. Остави си тука оръжието, Марко, да ти не тегне по пътя!
— Послуша Марко майка си, разпаса сабята дипленицата, окачи я на стената и захвърли в къта тежкия си боздуган, влезе в малката стая, където спеше неговият малък син, и се наведе да го целуне по челото.
Марковата млада невеста, нали беше хитра и досетлива, докато оседлаваше коня, тайно потули под седлото му сабята дипленица, а боздугана скъта в кожените дисаги.
Яхна Крали Марко своя крилат кон и потегли по широкия солунски път, пресече Битолското поле, по което пасяха белорунни стада, и навлезе в една гъста дъбова гора, погледна дърветата и що да види: шумата им жълта пожълтяла посред лято, като попарени от люта есенна слана клюмнали надолу дъбовите листа. Никога посред лято не е бивало такова чудо.
Крали Марко попита гората:
- Кажи ми, горо, защо си посърнала? Пожар ли те изгори, или слана попари листето ти?
Гората никога не хортува, но на Марка отговори:
- Ще ти кажа, незнаен юнако: нито ме е пожар опожарил, нито ме е слана попарила. Тая сутрин през мене минаха народни поробители - черни арапи с криви ятагани. Те караха три синджира роби - твои братя българи. С първия синджир бяха навързани млади невести с бели забрадки и червени гердани. Невестите вървяха покрусени и ронеха сълзи за невръстните си дечица, останали без майки в люлките.
С втория синджир бяха навързани румени девойки, измъкнати от становете си тъкмо когато тъчели сватбените си дарове. Техните очи бяха зачервени от плач. С третия синджир бяха навързани най-личните момци на твоя роден край. Те пристъпваха мълчаливи, със стиснати юмруци и сподавена мъка. Всичките се влачеха боси по прашния друм и тяхната мъка попари шумата на моите дървета. Затуй съм, юнако, без време посърнала и повехнала.
Бутна Крали Марко коня си и викна:
- Бързай, Шарколия, да ги настигнем! Ако настигнем робите, краката ти ще подкова със сребърни подкови и със златни клинци.
Втурна се бързоногият кон между дърветата като птица леко-крила прегази буйните води на Вардара, прехвърли дълбоките долища, стъпка зелената трева на ливадите.
Накрай полето, при високите стени на Солунската крепост, Крали Марко настигна трите синджира роби. Те крачеха отмалели от жега и умора, обръщаха очи нагоре към небето и поръчваха на птиците:
- Мили птички, когато стигнете нашия роден край, отнесете много здраве от поробените на нашите скъпи майки, бащи и невръстни дечица. Кажете им, че ние никога няма да ги забравим.
Горещи сълзи капеха върху прашния път, а поробителите шибаха навързаните хора с камшиците си.
Нажали се Крали Марко, като видя навалицата, и се провикна:
- Черни арапи, народни изедници! Развържете робите и ги пуснете на свобода. Ако ги освободите, ще ви даря голям дар - всекиму жълтица, а на командира ви - десет!
Обърнаха се арапите, погледнаха под вежди юнака и отвърнаха:
- Карай си по пътя, невернико, защото и за тебе имаме един синджир!
Кипна юнашката Маркова кръв. Наведе се от коня, грабна един камък - цяла канара - и го захвърли към поробителите с такава сила, че камъкът прехвърли трите робски вериги, прехвърли Солунската крепост и падна отвъд в Бялото море. Попипа Марко кръста си, за да изкара сабята дипленица, но не я намери. Потърси боздугана си, но и него нямаше. Горчиво въздъхна:
- Ах, майко, защо ме накара да си оставя оръжието в къщи! Сега какво да правя с голи ръце? Как ще помогна на своите клети братя? Като чу тия думи, Шарколията изцвили:
- Не тъгувай, Марко, добър юнак! Бръкни в дисагите и повдигни седлото ми да видиш какво е скрила там твоята досетлива невеста.
Повдигна Крали Марко коженото седло и измъкна сабята дипленица. Бръкна в дисагите и намери тежкия си боздуган. Очите му светнаха от радост. Надигна се и замахна.
Най-напред хвърли боздугана към черните арапи, но конете на арапите бяха хитри. Щом видяха, че тежкият боздуган полетя към тях, мигом коленичиха и боздуганът профуча над арапските глави.
Тогава Крали Марко стисна дръжката на сабята дипленица. Острото оръжие изпищя като люта змия. Провикна се Марко добър юнак:
- Пазете се, черни души арапски!
Арапите мигом измъкнаха кривите си ятагани, обърнаха конете си към Марка и белите им зъби блеснаха.
Крали Марко препусна върху им и замаха надясно. Доде се обърне наляво, нито един арапин не остана жив. Повали ги, както косата поваля натежала трева. Помете ги, както есенният вятър мете нападалата шума. Само навързаните роби останаха живи и здрави.
Че скочи Крали Марко от Шарколията, развърза трите синджира роби.
И на всичките даде по една жълтица - да си купят обувки от Солунския пазар, боси да не ходят.
Освободените хора целунаха десницата на своя спасител. Накупиха много армагани от солунския пазар и си тръгнаха честити към своя роден край.
А Крали Марко потегли към високия дом на своя стар побратим Секул. Преди да стигне Секуловия дом, той се отби в ковачницата на най-изкусния ковач и подкова Шарколията със сребърни подкови и златни клинци.
Няма да я забравя тази приказка никога, все едно беше вчера когато нашите ми я четяха и в детското ми съзнание изплуваха образи...... Еее спомени.
Сабята дипленица....не каква да е.
През една ранна лятна утрин Крали Марко се дигна от леглото, облече се, наложи самурения си калпак, препаса сабята си и викна на невестата си:
- Невесто Ангелино, оседлай ми кончето Шарколията, че съм решил да потегля на дълъг път.
- Къде ще идеш, сине? - попита го старата майка.
- В Солун града ще ида, майко. Искам да навестя моя побратим Секула. Натъжи ми се сърцето за него. Отколе не сме се виждали.
- А защо си препасал сабята и защо си нарамил боздугана си? Нали не отиваш бой да се биеш, а отиваш стар познайник да споходиш. Остави си тука оръжието, Марко, да ти не тегне по пътя!
— Послуша Марко майка си, разпаса сабята дипленицата, окачи я на стената и захвърли в къта тежкия си боздуган, влезе в малката стая, където спеше неговият малък син, и се наведе да го целуне по челото.
Марковата млада невеста, нали беше хитра и досетлива, докато оседлаваше коня, тайно потули под седлото му сабята дипленица, а боздугана скъта в кожените дисаги.
Яхна Крали Марко своя крилат кон и потегли по широкия солунски път, пресече Битолското поле, по което пасяха белорунни стада, и навлезе в една гъста дъбова гора, погледна дърветата и що да види: шумата им жълта пожълтяла посред лято, като попарени от люта есенна слана клюмнали надолу дъбовите листа. Никога посред лято не е бивало такова чудо.
Крали Марко попита гората:
- Кажи ми, горо, защо си посърнала? Пожар ли те изгори, или слана попари листето ти?
Гората никога не хортува, но на Марка отговори:
- Ще ти кажа, незнаен юнако: нито ме е пожар опожарил, нито ме е слана попарила. Тая сутрин през мене минаха народни поробители - черни арапи с криви ятагани. Те караха три синджира роби - твои братя българи. С първия синджир бяха навързани млади невести с бели забрадки и червени гердани. Невестите вървяха покрусени и ронеха сълзи за невръстните си дечица, останали без майки в люлките.
С втория синджир бяха навързани румени девойки, измъкнати от становете си тъкмо когато тъчели сватбените си дарове. Техните очи бяха зачервени от плач. С третия синджир бяха навързани най-личните момци на твоя роден край. Те пристъпваха мълчаливи, със стиснати юмруци и сподавена мъка. Всичките се влачеха боси по прашния друм и тяхната мъка попари шумата на моите дървета. Затуй съм, юнако, без време посърнала и повехнала.
Бутна Крали Марко коня си и викна:
- Бързай, Шарколия, да ги настигнем! Ако настигнем робите, краката ти ще подкова със сребърни подкови и със златни клинци.
Втурна се бързоногият кон между дърветата като птица леко-крила прегази буйните води на Вардара, прехвърли дълбоките долища, стъпка зелената трева на ливадите.
Накрай полето, при високите стени на Солунската крепост, Крали Марко настигна трите синджира роби. Те крачеха отмалели от жега и умора, обръщаха очи нагоре към небето и поръчваха на птиците:
- Мили птички, когато стигнете нашия роден край, отнесете много здраве от поробените на нашите скъпи майки, бащи и невръстни дечица. Кажете им, че ние никога няма да ги забравим.
Горещи сълзи капеха върху прашния път, а поробителите шибаха навързаните хора с камшиците си.
Нажали се Крали Марко, като видя навалицата, и се провикна:
- Черни арапи, народни изедници! Развържете робите и ги пуснете на свобода. Ако ги освободите, ще ви даря голям дар - всекиму жълтица, а на командира ви - десет!
Обърнаха се арапите, погледнаха под вежди юнака и отвърнаха:
- Карай си по пътя, невернико, защото и за тебе имаме един синджир!
Кипна юнашката Маркова кръв. Наведе се от коня, грабна един камък - цяла канара - и го захвърли към поробителите с такава сила, че камъкът прехвърли трите робски вериги, прехвърли Солунската крепост и падна отвъд в Бялото море. Попипа Марко кръста си, за да изкара сабята дипленица, но не я намери. Потърси боздугана си, но и него нямаше. Горчиво въздъхна:
- Ах, майко, защо ме накара да си оставя оръжието в къщи! Сега какво да правя с голи ръце? Как ще помогна на своите клети братя? Като чу тия думи, Шарколията изцвили:
- Не тъгувай, Марко, добър юнак! Бръкни в дисагите и повдигни седлото ми да видиш какво е скрила там твоята досетлива невеста.
Повдигна Крали Марко коженото седло и измъкна сабята дипленица. Бръкна в дисагите и намери тежкия си боздуган. Очите му светнаха от радост. Надигна се и замахна.
Най-напред хвърли боздугана към черните арапи, но конете на арапите бяха хитри. Щом видяха, че тежкият боздуган полетя към тях, мигом коленичиха и боздуганът профуча над арапските глави.
Тогава Крали Марко стисна дръжката на сабята дипленица. Острото оръжие изпищя като люта змия. Провикна се Марко добър юнак:
- Пазете се, черни души арапски!
Арапите мигом измъкнаха кривите си ятагани, обърнаха конете си към Марка и белите им зъби блеснаха.
Крали Марко препусна върху им и замаха надясно. Доде се обърне наляво, нито един арапин не остана жив. Повали ги, както косата поваля натежала трева. Помете ги, както есенният вятър мете нападалата шума. Само навързаните роби останаха живи и здрави.
Че скочи Крали Марко от Шарколията, развърза трите синджира роби.
И на всичките даде по една жълтица - да си купят обувки от Солунския пазар, боси да не ходят.
Освободените хора целунаха десницата на своя спасител. Накупиха много армагани от солунския пазар и си тръгнаха честити към своя роден край.
А Крали Марко потегли към високия дом на своя стар побратим Секул. Преди да стигне Секуловия дом, той се отби в ковачницата на най-изкусния ковач и подкова Шарколията със сребърни подкови и златни клинци.
Няма да я забравя тази приказка никога, все едно беше вчера когато нашите ми я четяха и в детското ми съзнание изплуваха образи...... Еее спомени.
Сабята дипленица....не каква да е.
Faber est quisque suae fortunae
Re: Разни интересни неща
Извода? Само робите и глупаците нямат оръжия. От което изниква въпросът - ни сега какви сме, като (реално) нямаме оръжие?vlastelin написа:Няма да я забравя тази приказка никога, все едно беше вчера когато нашите ми я четяха и в детското ми съзнание изплуваха образи...... Еее спомени.
Сабята дипленица....не каква да е.[/i]
"My God, it's full of stars!"
Re: Разни интересни неща
Изделия от кожа. Камшици, бижута, калъфи, аксесоари...
Какво виждаш се определя от това колко знаеш.
Какво виждаш се определя от това колко знаеш.
Re: Разни интересни неща
Дали е истинско? Малко на спец ефекти ми понамирисва 
Ето нещо истинско
http://www.joblo.com/moviehotties/image ... peFrjr.gif
Ето нещо истинско
http://www.joblo.com/moviehotties/image ... peFrjr.gif
"My God, it's full of stars!"
Re: Разни интересни неща
Ами малко и е "изсулен "задника , ама като цяло бива. 
/това ако го види жената "която като цяло е по -красива "... разбира се ../
Шъ стане "резил"
тука не се подписвам и чудо да стане
/това ако го види жената "която като цяло е по -красива "... разбира се ../Шъ стане "резил"
тука не се подписвам и чудо да стане
Re: Разни интересни неща
По малко с любов !
Re: Разни интересни неща
Изделия от кожа. Камшици, бижута, калъфи, аксесоари...
Какво виждаш се определя от това колко знаеш.
Какво виждаш се определя от това колко знаеш.