http://vbox7.com/play:0b4a8f8f
http://vbox7.com/play:cac7caa0
http://vbox7.com/play:b9a0a76a
http://vbox7.com/play:4ad9bb5e
Тактическо мислене
Всяка високо-рискова ситуация в дейността по прилагане на законите може да се характеризира като потенциален или реален сблъсък. Двете противоборстващи страни в този сблъсък НЕ СА РАВНОПОСТАВЕНИ!
ПРЕСТЪПНИКЪТ ВИНАГИ ИМА ПРЕДИМСТВО. То се изразява в липсата на задължения по спазването на правните ограничения за използване на сила и оръжие. Служителят от законоприлагащите институции е строго ограничен в това отношение и всички институции са се вторачили в него и строго следят дали е спазил десетките изисквания по отношение спазването на правата на гражданите (престъпникът е от тази категория - гражданин!). Всеки правонарушител може да извърши нападение без предупреждение (включително и срещу полицейски служител), при това с всякакъв вид оръжие - цялата гама на хладно, огнестрелно, химическо, конвенционално и неконвенционално.
При това престъпниците "НЕ СА ДЛЪЖНИ ПО ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПАЗЯТ ЖИВОТА НА ЛИЦЕТО, СРЕЩУ КОЕТО Е НАСОЧЕНО, И ДА НЕ ЗАСТРАШАВАТ ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ДРУГИ ЛИЦА!". Това "лице" може да е обикновен гражданин, но може да бъде и полицейски служител, който извършва проверка за установяване на самоличност, осъществява контрол на пътното движение, задържа уличено, заподозряно лице, обвиняем, осъден и лице с всевъзможен друг юридически статус, или извършва друга работа произтичаща от възложените със закон задължения.
Във всеки сблъсък може да се разкрие още едно жизненоважно предимство за престъпника, който извършва нападение срещу полицейски служител. Предимството на по-ранното решение за извършване на нападение.
Какво представлява това предимство? Нека си представим следната ситуация. Служител спира лице, за да установи неговата самоличност. Лицето се издирва за извършено престъпление и знае, че след проверката ще последва задържане, т.е. ще загуби свободата си. Наблюдавайки как служителят проверява личната карта, решава да го нападне. Може да го нападне с юмрук, с нож, с пистолет. Независимо какво е средството, той се подготвя за нападението - свива ръката в юмрук, хваща дръжката на ножа или пистолета. Следва нападението - удар с ръка или нож или изстрел с пистолета. За осъществяване на нападението са необходими от 0,9 до 1,5 секунди.
За да се защити полицейският служител трябва да види, че започва нападение, да се подготви за защита - да вдигне ръка, или да отстъпи, или да извади, зареди, насочи своето оръжие за да стреля.
В разгледаната ситуация се вижда, че защитата започва след началото на нападението, т.е. едва след като ръката, ножа, пистолета са в движение и части от секундата са необходими за да завърши нападението. Налице е едно забавяне на защитата, което са различните хора се колебае в различни граници, но най-бързата реакция е след 0,2-0,3 сек.
Най-тежка е ситуацията, при която за защита се използва огнестрелно оръжие. Експерименти проведени в Испания, САЩ и други държави показват, че времето необходимо за отразяване на въоръжено нападение с пистолет е между 0,9 и 1,4 секунди. Включва се времето необходимо за изваждане на пистолета от кобура, насочване към престъпника, натискане на спусъка за произвеждане на първия изстрел. За 0,9 -1,4 секунди престъпникът може да стреля пет пъти, т.е. полицаят може да получи пет куршума в тялото, докато насочи своето оръжие (фиг. М-1).
Експериментите са провеждани с пистолети с патрон в патронника. Ако е необходимо полицаят да напълни оръжието, ВЪЗМОЖНО Е ПОЛИЦАЯТ ДА БЪДЕ ЗАСТРЕЛЯН С ОСЕМ КУРШУМА!
Анализираната ситуация не е най-тежката. Ако разгледаме друга обстановка. Например претърсване на сграда. В този случай престъпникът може да е скрит зад ъгъл, мебел, врата, в тъмна част на помещение. В такива условия началото на неговото нападение няма да бъде видяно. Следователно действия за защита няма да започнат.
Предимството на престъпника в една конфронтация трябва да бъде преодоляно, в противен случай трябва да признаем, че всички сблъсъци ще са с известен победител - нарушителят на закона. Реално не е така. В грамадно количество нападения от различен характер включително и престрелки победители са полицейските служители. Кое е средството, осигурило успеха?
Много млади хора мислят, че оръжието, силата, бързината са нещата, които осигуряват успеха в една конфронтация. Да, те имат значение, но отнесени към разгледаните ситуации не са решаващи. Защото, какъв вид оръжие, колко голяма сила, каква скорост могат да защитят от летящ куршум? Кой модел пистолет, автомат, картечница и дори ракета могат да те защитят дори от стрела пусната от засада?
Другото възможно средство - бронежилетки, противокуршумни каски. Развитието на защитните средства е забележително, но все още няма такива осигуряващи 100% защита от всички възможни оръжия, за всички възможни части на тялото. Дори бронежилетката да спре изстреляния куршум, силата на удара на някои боеприпаси е достатъчна да неутрализира човек за продължително време.
Нека си спомним, че и защитените с железни доспехи средновековни рицари са били побеждавани. Нещо повече, цели рицарски армии са губели сражения от далеч по-слабо въоръжени и незащитени бойци. Побеждавани са с прилагането на целесъобразна тактика.
Именно тактиката е ключът към успеха в една високо-рискова ситуация. Значението на тактиката и другите компоненти на успеха в такива ситуации условно е изразено в проценти в книгата "Тактическо предимство": тактика - 40%; точност - 30 %; сила - 20%; скорост - 10% .
За да се разграничи "високо-рисковата тактика" от криминалистическата, военната, оперативно-издирвателната и други видове тактика, се използва термина "специална тактика".
Специалната тактика е система от знания за високо-рисковите ситуации, прилагането на определени принципи за избор на целесъобразни техники, действия, способи, форми, командване и управление, предназначени за неутрализиране съпротивата на извършители на престъпления, за защита сигурността на гражданите, държавните и обществени организации.
Сърцевината на специалната тактика е тактическото мислене. Това е мислене с понятията, принципите, правилата на специалната тактика, което осигурява успеха при прилагане на законите във високо-рискови ситуации.
Използването на определен модел за мислене, осигурява предимство във високо-рисковите ситуации. В основата на този модел е противоборството между две сили с противоположни цели - извършители на престъпления, които искат да избегнат правосъдието и служителите на законоприлагащите институции. Този модел е известен от 60-те години на ХХ век и е известен със съкращението НОРД. Съкращението е от началните букви на думите наблюдение, оценка, решение, действие. Тази последователност от дейности са елементите на разглеждания мисловен модел, приложим във високорисковите-ситуации. Във всеки потенциален или реален сблъсък се наблюдава обстановката, за да се получи информация за местоположението и състоянието на извършителите на престъпления и обкръжаващата среда. Това става, чрез търсене на информация от всички възможни източници, но най-често чрез наблюдение. (виж. фиг. М-2).
Събраната информация дава възможност за ориентиране в обстановката и да се подложи на критичен анализ, т.е. извършва се оценка. Оценка на: престъпника, служителите от действащия екип, мястото, времето и други елементи (фактори) на обстановката, които въздействат върху действията.
Въз основа на тази оценка се решава какво трябва да се направи. Избира се вариант за действие, т.е. взема се решение. Изборът на вариант включва: избор на хора, време, място, направление, маршрут, вид тактическо действие, избор на вид техника, избор на оръжие, избор на помощни и технически средства, друг необходим избор.
Следва изпълнение на решението чрез извършване на определено действие.
След действието обстановката отново се променя, което налага НОРД-цикълът да започне отново. Този цикъл е непрекъснат. Динамиката на промените в обстановката налагат наблюдението, оценката, решението и действията да се извършват с различна бързина (фиг. М-3).
Ако в определена конфронтация (високо-рискова ситуация) една от противоборстващите страни може по-бързо и по-ефективно да наблюдава, да оценява, да взема решение и да действа по-динамично може да се каже, че е налице тактическо предимство.
По-високата скорост на провеждане на циклите дава възможност да се поддържа по-високо темпо на действията. Страната (дори и по-силната), която реагира по-бавно не успява да реализира пълноценно своите възможности, тъй като не е в състояние да се ориентира в настъпващите промени, не реагира адекватно и идва момент, когато не може да се справи с обстановката, т.е. страната е победена. В добрия вариант престъпникът е с белезници на ръцете. В лошия вариант престъпникът е избягал, служителите са простреляни.
За постигането на тактическо предимство е необходимо по-бързото извършване на НОРД-цикъла от страна на полицая, и същевременно забавяне или прекъсване на този на престъпника. Това е възможно само при спазването на определени принципи и правила, за извършване на действията които да компенсират предимството на престъпника, разгледано по-горе.
В разработките за високо-рискова тактика винаги са формулирани изисквания за постигане и поддържане на тактическо предимство . Те могат да се отнасят за всички видове тактически действия в рискови ситуации (глобални принципи) или за отделен вид - например принципи на движението (частни принципи, правила).
След изучаване на международни и български опит са формулирани т.нар. принципи на специалната тактика. Принципите които се отнасят до тактическите действия в рискови ситуации са: психологическо въздействие; контрол на зрителното поле; избор на позиция; контрол на светлината; контрол на звука .
Психологическото въздействие е принцип, който осигурява забавяне или прекъсване на нормалния мисловен процес на престъпниците.
Контролът на зрителното поле е принцип, който изисква да се наблюдават всички зони на отговорност в района на действие.
Изборът на позиция е принцип, който изисква разполагането на служителите да осигурява прикритие, добър обзор, възможност за неутрализиране на заплахи насочени, както срещу служителя, така и срещу други членове на екипа или граждани. (фиг. М-4).
Контрол на светлината е принцип, който изисква спазване на визуална маскировка използвайки тъмнината, сенките, местните предмети, съчетани с подходящо облекло и екипировка.
Контрол на звука е принцип, който изисква спазване на звукова маскировка, чрез безшумно движение.
Специфични начини за прилагане на тези принципи са изложени при разглеждането на отделните тактически действия.
Завършващата фаза на НОРД-цикъла във високо-рискови ситуации са тактическите действия. Те могат да се определят като подготвени и тренирани движения за изпълнение на отделни задачи във високо-рискови ситуации. Различават се следните основни видове тактически действия: тактическа позиция, тактическо придвижване, тактическо наблюдение, тактическо влизане (проникване), тактическо задържане, проверки на лица и транспортни средства (тактическа проверка), тактическа стрелба, тактика на използване на помощните средства.
Всеки вид тактически действия се изпълнява, използвайки специфични техники.
Техниките са специализирани положения и движения, провеждани индивидуално или в екип, отличаващи се с конкретна двигателна структура, взети вън от тактическа ситуация.
Тактическите действия и техники са в основата на системата на специалната тактика, която включва още тактически и други способи и организационни форми за осъществяване на действията във високо-рискови ситуации (фиг. М-5).
Под способ следва да се разбира, сбор от най-подходящи за постигане на поставените цели тактически действия.
Целите, които се постигат с използването на различни варианти на способите могат да бъдат: неутрализиране на въоръжени престъпници; освобождаване на заложници и отвлечени лица; събиране на данни за обстановката; маскировка на силите и средствата и др. Изборът на способ е приоритет на ръководителите на действията и зависи от конкретната обстановка.
Според основните цели се могат да се различат тактически способи, способи за разузнаване, способи за маскировка, за отвличане на вниманието, за охрана и др.
Тактическите способи са сбор от тактически действия, предназначени за непосредствено неутрализиране на извършителите на престъпления.
Основните тактически способи са блокиране, отцепване, засада, обкръжаване, щурмуване , атака, прочистване.
Организационните форми за осъществяване на тактическите действия във високо-рискови ситуации са: действия на временно сформирани групи, например полицейски, гранични, жандармерийски наряди или чрез специална операция.
Тактическите действия могат да се осъществяват от формирования с различна численост. Числеността на групите, които провеждат високо-рискови операции обикновено не надвишава 10 човека (виж. Фиг.М-6).
Осъществяването на тактическите действия от двама и повече човека изисква в процеса: наблюдение, оценка, решение и действие, да се включи още един момент - разпределяне на отговорностите (поставяне на задачите). Той трябва да се проведе след вземането на решение и се осъществява от ръководителя на екипа, групата или операцията.
В заключение трябва да подчертаем, че тактическото мислене е основата на успеха в сблъсък с правонарушители. Използвайки определен модел за мислене, изпълнявайки изискванията на принципите на специалната тактика, се избират целесъобразни за обстановката тактически действия.
За повече подробности
https://sites.google.com/site/specialnataktika/-1
.
