Новинарски издънки:
Разни смешни неща
Модератори: Djigit, Rigor Mortis
Re: Разни смешни неща
Това е нова версия. Не я бях гледал
Новинарски издънки:
Новинарски издънки:
"My God, it's full of stars!"
Re: Разни смешни неща
Както е известно, 1 калория е количеството топлинна енергия, необходима за повишаване на температурата на 1 грам вода с една степен нагоре по Целзий. Следователно, ако изпиете литър студена бира, вашият организъм ще изгори за затоплянето й до телесната температура следната енергия:
1000 грама Х (37С-4С) = 1000 Х 33 = 33000 калории.
Ако вземем предвид, че енергийната стойност на бирата е приблизително 10 000 калории, получаваме 23 000 калории чисто отслабване, което се равнява на 30 минути джогинг.
Извод: Пийте бира и не се занимавайте с глупости!!!
1000 грама Х (37С-4С) = 1000 Х 33 = 33000 калории.
Ако вземем предвид, че енергийната стойност на бирата е приблизително 10 000 калории, получаваме 23 000 калории чисто отслабване, което се равнява на 30 минути джогинг.
Извод: Пийте бира и не се занимавайте с глупости!!!
Re: Разни смешни неща
Чукча - не читатель, Чукча - писатель 
Re: Разни смешни неща
Утрото на един организъм
(или как се насвинихме вчера)
МОЗЪКЪТ: Ох, положението е зле! Очи, отворете се!
ОЧИТЕ: Отворихме се. И стана ли ти по-леко?
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Мамичко, къде съм?
МОЗЪКЪТ: Къде, къде!... На мястото си още. Но не се вълнувай, скоро ще те изрежат. Черен хумор. Ха-ха! Памет, как беше вчера? Колко изпихме?
ПАМЕТТА: От къде да знам? Вие ме отрязахте след третата чаша.
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Момчета, трябва да ида до тоалетната!
КРАКАТА: Оправяй се! Кой ще те влачи толкова далече?!...
МОЗЪКЪТ: Такааа, крака!... Давам команда: сега ставаме и тръгваме. Осем сутринта е! Трябва да се ходи на работа!
СЪВЕСТТА: А да се измием?
СТОМАХЪТ: А един по муцуната!? Къде беше вчера? В мен изсипаха два литра заради теб!
СЪВЕСТТА: А кой наливаше?
КРАКАТА: Ръцете, естествено. Виж ги как треперят...
РЪЦЕТЕ: Всички сте гадове! Ние трябва да работим сега, а вие се ебавате!
МОЗЪКЪТ: Крака, не разбрахте ли? Ставаме и тръгваме на работа!
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Крака, и през тоалетната минете! Не съм от гума!
ПАМЕТТА: Спомних си! Вчера имаше рожден ден. Там пък езикът какви ги наприказва!...
ЕЗИКЪТ: Стига глупости! Много добре си приказвах.
БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ: Момчета, искаме цигарка!
ЕЗИКЪТ: Да бе! Тук все едно полк е спал по чорапи.
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Ех, да имаше айрянче!.
РЪЦЕТЕ: Глупак, какъв айрян? Сто грама ни трябват. Иначе отказваме да работим!
МОЗЪКЪТ: Писна ми от всички! Крака, подкарвайте организма към бара. Там трябва да има половин бутилка ракия. Очи, погледнете дали съм прав!?...
(или как се насвинихме вчера)
МОЗЪКЪТ: Ох, положението е зле! Очи, отворете се!
ОЧИТЕ: Отворихме се. И стана ли ти по-леко?
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Мамичко, къде съм?
МОЗЪКЪТ: Къде, къде!... На мястото си още. Но не се вълнувай, скоро ще те изрежат. Черен хумор. Ха-ха! Памет, как беше вчера? Колко изпихме?
ПАМЕТТА: От къде да знам? Вие ме отрязахте след третата чаша.
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Момчета, трябва да ида до тоалетната!
КРАКАТА: Оправяй се! Кой ще те влачи толкова далече?!...
МОЗЪКЪТ: Такааа, крака!... Давам команда: сега ставаме и тръгваме. Осем сутринта е! Трябва да се ходи на работа!
СЪВЕСТТА: А да се измием?
СТОМАХЪТ: А един по муцуната!? Къде беше вчера? В мен изсипаха два литра заради теб!
СЪВЕСТТА: А кой наливаше?
КРАКАТА: Ръцете, естествено. Виж ги как треперят...
РЪЦЕТЕ: Всички сте гадове! Ние трябва да работим сега, а вие се ебавате!
МОЗЪКЪТ: Крака, не разбрахте ли? Ставаме и тръгваме на работа!
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Крака, и през тоалетната минете! Не съм от гума!
ПАМЕТТА: Спомних си! Вчера имаше рожден ден. Там пък езикът какви ги наприказва!...
ЕЗИКЪТ: Стига глупости! Много добре си приказвах.
БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ: Момчета, искаме цигарка!
ЕЗИКЪТ: Да бе! Тук все едно полк е спал по чорапи.
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Ех, да имаше айрянче!.
РЪЦЕТЕ: Глупак, какъв айрян? Сто грама ни трябват. Иначе отказваме да работим!
МОЗЪКЪТ: Писна ми от всички! Крака, подкарвайте организма към бара. Там трябва да има половин бутилка ракия. Очи, погледнете дали съм прав!?...
Faber est quisque suae fortunae
Re: Разни смешни неща
Faber est quisque suae fortunae
Re: Разни смешни неща
Средновековен спам.
15-ти век. Стои принцът, чака писмо от любимата.
Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб.
Щастливият принц развълнуван отваря писмото.
А там: "Точа мечове. Изгодно."
15-ти век. Стои принцът, чака писмо от любимата.
Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб.
Щастливият принц развълнуван отваря писмото.
А там: "Точа мечове. Изгодно."
Faber est quisque suae fortunae
Re: Разни смешни неща
Учителка пита класа си:
Какъв искаш да станеш, като пораснеш?
Тошко казва:
-Искам да съм милиардер, да ходя в най-скъпите барове, да взема най-готината кучка с мен,да и купя Ферари,да и дам..ммм.. един милион, апартамент в Париж, имение в Ница, самолет да пътува из Европа,безлимитна кредитна карта... и да правя любов с нея по три пъти ден!!
Учителката, шокирана не знае какво каже,решава да не отдаде
значение на това, което казало детето и продължава с въпросите
-А ти, Донке?
-Аз искам да стана кучката на Тошко!!!
Какъв искаш да станеш, като пораснеш?
Тошко казва:
-Искам да съм милиардер, да ходя в най-скъпите барове, да взема най-готината кучка с мен,да и купя Ферари,да и дам..ммм.. един милион, апартамент в Париж, имение в Ница, самолет да пътува из Европа,безлимитна кредитна карта... и да правя любов с нея по три пъти ден!!
Учителката, шокирана не знае какво каже,решава да не отдаде
значение на това, което казало детето и продължава с въпросите
-А ти, Донке?
-Аз искам да стана кучката на Тошко!!!
A Smith & Wesson always beats four aces.
Re: Разни смешни неща
Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички са в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоайето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на когото дължи 100 евро.
Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си.
Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време.
Фермерът триумфално дава 100 евро на местната проститутка, която го обслужва на кредит.
Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си, слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява, взима 100-те евро и си тръгва.
И ТЪЙ: Не е имало печалба или доходи, но всички вече са без дългове
За щастие един богат руски турист пристига във фоайето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на когото дължи 100 евро.
Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си.
Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време.
Фермерът триумфално дава 100 евро на местната проститутка, която го обслужва на кредит.
Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си, слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява, взима 100-те евро и си тръгва.
И ТЪЙ: Не е имало печалба или доходи, но всички вече са без дългове
Re: Разни смешни неща
evgeni написа:Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички са в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоайето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на когото дължи 100 евро.
Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си.
Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време.
Фермерът триумфално дава 100 евро на местната проститутка, която го обслужва на кредит.
Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си, слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява, взима 100-те евро и си тръгва.
И ТЪЙ: Не е имало печалба или доходи, но всички вече са без дългове
Изделия от кожа. Камшици, бижута, калъфи, аксесоари...
Какво виждаш се определя от това колко знаеш.
Какво виждаш се определя от това колко знаеш.
-
BorisPetrov
- Мнения: 4759
- Регистриран на: 07 Окт 2009, 14:46
Re: Разни смешни неща
Изкривих се от смях с това: "За българската душевност…. Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема (800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи (единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман… и мн. други. Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично (забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?! Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат (може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват “резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане (както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашата. Пребивали авари, византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти. Да си футболен фен е страхотно. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: “хазяин (имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек (яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох… чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни… единия спря музиката и рече: “хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили – исках да умра от срам, исках да съм силен и различен… исках да съм българин. Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ (как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк (български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или “фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах “фак”… ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: “майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: “в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие – чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух. Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала (в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н… В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни “потребителски” (?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо. Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали…"
"Как вървиш пътя към целта е по-важно и от пътя и от целта!"






