„Аз съм на 23г. (може и на 24 да е вече
), някои биха казали млад, но интереса ми към пуукко ножовете (типични за скандинавието) е от много години насам. Ще се опитам да резюмирам как ме завладя тази лудост.Баща ми беше направил няколко пууккота преди да се родя и помня, че като дете харесвах тези ножове и винаги исках да играя с тях. Най- вероятно част от ентусиазма ми е дошъл от там. Предполагам съм бил на 15 или 16, когато започнах да се интересувам от ножове. През това време обичах да дялкам дърво и да се занимавам с туризъм, затова винаги съм мечтал за хубав нож. Много от ръчно изработените ножове от уважавани майстори бяха прекалено скъпи за да мога да си ги позволя. И сега се чувствам късметлия, че е било така. Тогава ползвах фабрични пууккота, но веднага разбрах, че не са достатъчно качествени за мен.
Първо започнах да правя пууккота с остриета от различни ковачи или фабрични, но скоро се отегчих. Разбрах, че доброто острие е най- важната част на едно пуукко и че за да правя остриета, трябва да се науча да кова. По това време бях в гимназията и намерих място, където мога да започна да кова мои остриета или поне да се упражнявам на това. Информация получавах само от книги и от интернет. Уменията ми бяха в най- добрия случай – слаби, но времето прекарано в ковачницата бе основната причина да се пристрастя.
След като завърших гимназията, бях толкова запален по занаята, че това отнемаше цялото ми внимание. Чувствах, че най- естествено е да се запиша в школата по металообработка (жалко, че в България няма такива). Там научих много за коването, обработката с машини и други техники в металообработването, които можех да приложа в правенето на ножове. Преломен момент в обучението ми бе, когато можех да получа съвети от майстора Пекка Туоминен. Точно тогава беше момента, в който започвах да се замислям повече за формите и пропорциите на традиционните, стари пуукко ножове. Също така започнах да продавам мои ножове, които правех в свободното си време извън школата. След като завърших, трябваше да изкарам казармата и през това време правенето на ножове беше преустановено.
След това се натрупаха малко средства от продажби на ножове, успях да събера доста инструменти и реших изработката на ножове да е основното ми занимание. Усещах, че това е единственото правилно нещо, с което бих искал да се занимавам. И сега след като мина известно време смятам, че съм взел правилно решение. Всеки ден, когато се събуждам и отивам в работилницата усещам същото вълнение, както когато започнах да кова за първи път (той още млад и зелен пък говори сякаш било преди 40г., ама нищо... дано да мисли така и след толкова
). Да мога да притворя мислите си във физически обект с едни обикновени инструменти и материали е нещо специално за мен.”Материалът е преведен и систематизиран от http://nordiskaknivar.wordpress.com
Ето го и него:
Ето и някои негови творби:
А този нож направен лично за него, е с най- ужасяващият скос, който съм виждал ( не в лошият, а точно в страшният смисъл
) Вдлъбнат скос (hollow grind) без вторичен. Диаметърът на колелото на гриндера, по негови думи е малко над 70см... Да видите за сравнение, на Силвъра колелото с диаметър 50см - цък Острието в най- дебелата си част е 5мм.
Ето и други негови работни ножки.
Смятам да качвам от време на време подобни статийки за различни майстори, ножове и т.н. В раздел "Инструкции, Стъпка по стъпка" ще кача на същия майстор един Work In Progress.
![]:->](./images/smilies/aq.gif "]:->"){kind=small}
Министерсвото на образованието решило,че учениците нямали нужда от обучение по ковачество и заваряване 