Превода е от първо лице. Натиснете върху снимките за да ги уголемите.
Започваме с коването на остриетата.
Тук оформям острието с чука. Нося респиратор, независимо от доброто проветрение, има малки частици, които се носят във въздуха, за това обичам да играя на сигурно, без значение колко смешно изглежда.
Коване на острието.
Заготовките започват да заприличват на остриета на нож, но има още доста работа.
Тук се виждат грубо изгриндените остриета. Не са заснети снимки на процеса, но гриндерът ще се види и по- нататък, когато се оформят блостерите.
Нужно е малко да се тръкне с пила за да се оформят раменете на остриетата. Хубаво е да са с лек радиус.
Закалката.
Можем грубо да финишираме остриетата...
...за да направим някой и друг тест. Хубаво е да се измисли някаква временна дръжка и да се пробва в разни ежедневни задачи, но аз не мога да отделя време за всяко едно острие, затова правя такива тестове преди крайния финиш.
След теста, остриетата могат да се полират и да се добави името ми.
Защитих остриетата с хартиено тиксо и приготвих материалите за дръжките: брезова кора и ебонит. Забележете, че съм обработил и отбелязал блостерите предварително. Това ми помага при напасването.
Предният блостер го напасвам, като бавно го натискам в танга на острието и премахвам материал, където е нужно. Моето решение е малко нетрадиционно, но ми харесва контрола, който имам, когато използвам конусовиден накрайник на моята фреза.
До тук напасването изглежда добре.
Правя жлеб с формата на лястовича опашка на единият блостер. Изисква се известна доза прецизност.
След като жлебът е направен, блостерът трябва малко да се оформи.
Приготвяме брезовата, кора.
Парче по парче редим кората. (В една от темите във нашия форум се обсъждаше, че е хубаво да се отлюспи бялата част от брезовата кора, за а може по- добре да прилепнат парчетата, но това е въпрос на избор. Лепило - не се слага.)
След около 100 бройки (без да съм ги броил) можем да сложим задният блостер и да занитим тангът на острието. След това нагрявам с въздух за да активизирам брезовата смола и парчетата да се залепят едно за друго. Така дръжката е по- стегната.
Не се чудете защо са толкова големи парчетата, по- добре сигурно от колкото после да съжалявате.
Време е да се заемем и с другият нож.
Беше необходимо старание да стигнем до тук, но да чукнем на дърво, засега всичко е наред.
Заедно с жлебът с форма на лястовича опашка, инкрустираният нит в края на дръжката са ми нещо като запазена марка.
Освен, че се занитва тангът, добавям епоксидна смола за здравина.
Забравих да направя снимка след занитването, но ето една след почистването с гриндера.
Първо оформяме страничният профил.
После профила отгоре.
След това заглаждаме.
Същото правим и с другата дръжка.
Тук оформям дръжките на дисков шлайф.
Полиране на дръжките. Още не е последен стадий.
Двете дръжки са вече почти готови, така че е време да се заемем с дървените вложки за каниите. Те определят формата на канията, затова трябва да съм прецизен. Скиците и всичките линии може да изглеждат странно, но ми помагат да стигна до крайния резултат.
След като са издялкани, може да се лепне горното капаче на вложката.
Кожата трябва да се накисне преди формоването.
Това е чисто ръчна работа. Дупча кожата, когато ножът е във вложката за да стане точната форма. Острието трябва да е облепено и предпазено за да не достига влага до него. Работя с кожа вкъщи, а не в работилницата, тъй като за кожата е необходима чиста среда. (тука Магнуса само да не изцепи нещо
)
Всичко изглежда наред.
След като кожата изсъхна и намазах шева с лепило е време да премахнем излишното.
Правим дупки за подвеса и приготвяме парчета кожа за него.
Малко черна и тъмно кафява боя, след което слагаме метални халки за подвесите.
И накрая ножовете са готови!
Материалът е преведен и систематизиран от http://nordiskaknivar.wordpress.com
изчетох доста неща във форума,особено за закаляването,но виждам че ножовете са сини а не жълти на цвят след закаляването,нали е правилен този начин?
