Нещо, някакво такова

[biolander]

Хехе, питаш ме така сякаш съм някакъв капацитет по въпроса . Няма проблеми при нормалното изполване според мен. Освен омърлянето, ама част от него се измива със сапунче. Проблема в случая е една твърда бабуна от разтопен конец, ама се каня да нагрея някакво желязо и да я сплескам. Ето го и проблема. Снимката е кофти, обаче се вижда как се примачква кората.

[gandalf]

Аха. С една дума - твърдо и остро не понася, иначе е ОК, що пък се и чисти. Четох разни неща за брезовата кора, но ме интересуват повече информации от хора, които са ползвали, не чели като мен
Благодаря

[morbili]

Брезовата кора се цапа лесно, но повечето се измива.
Като се зацапа повече и мяташ една лека шкурка и си готов.
Не е желателно да се лакира или третира с масла, защото
се губи ефекта от усещането.
А се наранява сравнително лесно при по-силен удар и трябва да се пази.

[STONE COLD]

Здравейте, да се изтипосам и аз тук. Острие от У13А май /пила за метал/, закалено на около 800 градуса в масло , отпуснато на 220-250. Дълго 135 мм ромбовиден профил, най-дебела част 4мм.- конвексирано /щото сканди на ръка е баси ужаса/. Дръжка 118 мм от бронз, мебелен кант и бряст - импрегнирана с ленено масло и финиш с восък,терпентин и пчелен клей /благодаря за урока, Евгени/. Тегло на ножа - 150 гр, заедно с канията 270. Тя пък е от един телешки бланк - 4мм, много твърд /ама пък евтинджос/. При дръжката като се насъбраха 5 пласта стана
Нещо, някакво такова - щото трябваша да е томи подобно, ама е конвекс. Канията и тя щеше да е финска, ама с тоя бланк не става, от първоначалните намерения остана само подвеската. И още 1000 кусура.
Ето и снимчици....

убавец

[gandalf]

Брезовата кора се цапа лесно, но повечето се измива.
Като се зацапа повече и мяташ една лека шкурка и си готов.
Не е желателно да се лакира или третира с масла, защото
се губи ефекта от усещането.
А се наранява сравнително лесно при по-силен удар и трябва да се пази.

ОК, няма да се мажем
Включая показаните тук прелести и останалите из форума, сега насъбрах модели с акцент АиР и Златоуст - да видим толкова ли е чуФствителна берестата. Пък да се надявам да се получи поне на половина толкова добре, колкото при biolander
Матея

[biolander]

Никакво мазане, всички течни препарати следва да се приемат само и единствено вътрешно.
Все пак бряста отстрани трябва да се намаже и имах проблем с хартиеното тиксо, че много яко лепи по кората. Май някой го беше споменавал тук. На мен ми отцепи малко от изпъкналата част на коремчето, ама и без това я изтънявах та се оправи. След това използвах ПВЦ фолио за краткотрайни реклами - става.
Наздраве, Николай

[biolander]

"Луд умора няма - само се поти" - така поне викат старите хора.
Това са първите ми опити за коване. Голяма забава, само да не беше 35 градуса.
Остриетата са от сребрянката на Стефан, най-накрая и събрах кураж.
След като ги изковах, нагрях ги до вишнево, дръпнах шалтера на турбината и ги зарових във въглищата.
Снощи обаче като ги подхванах ми се сториха много твърди и пилата трудно ги яде.
Опитах и да пробия танга на късото, почти не се поддава на свредлото - на снимката си личи.
Чудя се дали да ги отгрея още веднъж. Нормално ли е да е толкоз твърда, досега само с пили от У13А съм се занимавал и те стават доста по меки?

[янко]

[RAZORBLADE]

Горелката и до жълто два три пъти с изстиване на въздух.

[woody]

Според писанията, трябва да се нагрее до критичната точка, което е 800-840 за тази стомана и да изстива бавно. При липсата на пещ, можеш да напълниш някаква тясна и дълга съдина с пепел и след нагряването да го боднещ в нея. Поне аз така постъпих с последното дълго острие и сега го гравирам почти спокойно. Единственият проблем е да събереш достатъчно пепел за един кюнец.

[biolander]

Според писанията, трябва да се нагрее до критичната точка, което е 800-840 за тази стомана и да изстива бавно.

Така и аз направих още миналия път (назубрих пдф-а), ама беше много светло и може да съм се заблудил по цвета. Абе трупам опит засега.
Днес обаче следобед нямаше време да паля огнището, затова ей тук:

Жар достатъчно, загрях го до червено и пак го зарових в жарта. Сега вече е меко, явно предния път не съм го нагрял достатъчно.
PS. Наздраве колеги, днес свършихме и другата важна работа - уварихме сливовата.

[biolander]

Здравейте, следващ въПРОСТ: С каква шкурка се работи по закалено острие на ръка (за протокола от сребрянка). Щото снощи за 4 часа с номер 120 успях да сваля 1/4 от материала. Скосът е прав (то колко да е прав, ама нейсе), дължината е около 90 мм. Те го преди закалката:

[dogi82]

Здравейте, да се изтипосам и аз тук. Острие от У13А май /пила за метал/, закалено на около 800 градуса в масло , отпуснато на 220-250. Дълго 135 мм ромбовиден профил, най-дебела част 4мм.- конвексирано /щото сканди на ръка е баси ужаса/. Дръжка 118 мм от бронз, мебелен кант и бряст - импрегнирана с ленено масло и финиш с восък,терпентин и пчелен клей /благодаря за урока, Евгени/. Тегло на ножа - 150 гр, заедно с канията 270. Тя пък е от един телешки бланк - 4мм, много твърд /ама пък евтинджос/. При дръжката като се насъбраха 5 пласта стана
Нещо, някакво такова - щото трябваша да е томи подобно, ама е конвекс. Канията и тя щеше да е финска, ама с тоя бланк не става, от първоначалните намерения остана само подвеската. И още 1000 кусура.
Ето и снимчици....

ако стигна това ниво някои ден елеееее баси кефа

[S.T]

Почвай с по-едра 60,80,120,240.

[woody]

Моят съвет е да си вземеш едно обикновено, грубо, правоъгълно, корундово точило. Хващаш ножето на менгемето и движиш точилото. На мокро. Чак като отнемеш излишното, минамваш на шкурка, опъната върху дъсчица.