Модератори: Djigit, Rigor Mortis
TVV написа:Дядо, днес мисля че най-после успях да проявя шарката върху сирийския ми ханджар. Контрастът е много слаб, но въпреки това се вижда достатъчно ясно. Според мен това е т.нар шам, ниско контрастен булат от Сирия. С пухестия какво мислите, прав ли съм?
много ситна шарка,все едно са уплетени тънки конци
все едно да кажеш,че рлв е по-качествена от ст3 - абсурд.на ст3 се крепи целия свят,от рлв се праят чикии.каратабана е най-високовъглеродната.примерно шамшира е ловна сабя,тя не е бойно оръжие(освен цивилно),щото нито тежеста,нито голямата извивка предполагат повреда на брониран противник.шам-а е изключително подходящ за тази цел.примерно шам и повечето вуутц имат твърдост от 40 до 45 единици.т.е. закалката е не на твърдост,а на еластичност.закалява се матрицата,карбидите(в случая циментита) няма как да го закалиш ако се тръгне да се закалява по стандартаната процедура за стоман - първо всичко да се превърне в аустенит и после в мартензит ще стане едно голямо нищо.тва е приложимо до вуутц с въглеродно съдържание до 2%С,но след тази процедура вече няма да има вуутц щото вуутц е структура,а не въглеродно съдържание.нормално е с увеличаването на въглеродното съдържание да се увеличава твърдоста на острието понеже има повече циментитни ламелки в матрицата.когато се появяват солингенските остриета в източните земи ,те започват да се ценят повече от тези от вуутц.не са били толкова гъвкави,не са бил и толкова резливи,но отлично са пробивали брони.шама с това не се справя добре.трябва каратабан,а той е скъп.
