KnivesBG.com

Ако направиш три ножа и сложиж знак, печат за произход? Това как се приема? Краси ли човека или е нормално или е приемливо и пр. Въобще.... благодатна тема /Магнусе, аа и Борката ко ще речете? /. И Маговете може да кажат

Ми от де почва тая тема? Малко избирателно чета тука напоскедък, та съм не наясно... или искаш по принцип да пиша майна , не е проблем, смятам знаеш.

Става въпрос за първите три ножа на ножоправеца ли или за три ножа по принцип? Забелязал съм една особена практика при американците. Когато някой достигне прилично ниво на майсторство - хубави модели, изчистена визия, равен финиш - може да започне да продава изделията си на ниска цена. Там разбира се има термообработващи фирми с гаранция за качество и начинаещия ножоман поне това може да свърши с гаранция. Съглесете се, че ножарството е доста скъп занаят и ако няма вливане на средства обратно, в един момент дейността се обезмисля, особено ако ножаря има да гледа семейство, гони една две професии и му е само да си вземе пещ за 1200 лв или инвертор за гриндера. Гого да речем казва, че не трябва някой без да е доказал качествата на ножовете си да ги продава свободно във форума. Това сега е малко по-лесно доказуемо с интернет и Ютуб. Ето да речем Ванката Меноуар показа нагледно няколко клипа с ножовете си как дяла рога и после си реже хартия. За мен това е напълно достатъчен тест да речем. Значи ножа е направен и премислен добре като концепция, термообработка, марка стомана, скос, заточка и е направен така, че да издържи на зверствата на които българския ловец, турист и ножоман ще го подложат. Не искам пак да се подеме спора за тестовете. Те вече се изтъркаха. Цепене на сухо дърво, рязане на въжета, бръснене след това..... Това може да е само сравнителен тест спрямо друга марка стомана, нищо повече. Няма как да се направят тестове по ИСО и ДИН. Ако се появят, тогава друга работата.

Иначе за дамгата - срама и славата трябва да вървят ръка за ръка. Така направих втори нож подарък миналото лято след като бях изтънил повече един конвекс. Дамгата те задължава да стоиш зад работата си, стога разбира се да кажеш какво си правил по ножа. Ако се издъниш - правиш нов, това е.
Имаше полемика дали ако правиш нож, но друг ти прави термообработката, то това е нож правен от тебе. Половината американци, че и повечето руснаци правят ножове и ползват услугите на термисти. Никой не им казва, че те не са направили ножа си. Цяла фирма Барк ривър да речем правят ножовете си ползвайки услугите на фирма термисти. Някой да им казва, че тия ножове не са техни. Пък повечето маниаци по форумите тука са си взели по един два за разкош. Ето пак интересна тема. Дано не стане пак пушалня.

Според моето скромно мнение всеки нож е като дете за този , който го е правил , затова трябва да носи името на баща си.Не всички деца са еднакви-има всякакви , но за родителя те са най-скъпи .

Все още си нямаме май клуб или дружество на анонимните ножари.
И според мен човек трябва да застане с името си зад това, което предлага. Иначе малко "хубава работа, ама циганска."

Според мен след като си направил нещо и, евентуално, го продаваш, е редно по някакъв начин да кажеш, че това е твое и че ти гарантираш, че е качествено. Пък дали ще са един, три или сто и три ножа - няма значение.

Значи ли,че става въпрос за изцяло направен нож от някой.Имам предвид шлайфане,термообработка,дръжка...,защото много хора правят хубави ножове,но са зависими при термото.В смисъл ,можеш ли да застанеш зад ножа като има друга намеса или трябва да се правят тестове ,клипчета и пр. и тогава да си носиш отговорността.

Аз познавам добре човека, който ми прави термообработката, сериозен и доказал се майстор е, и му вярвам. Той ми закалява всички остриета и досега не съч имал проблеми. Затова се подписвам на всеки мой нож без да се притеснявам.

Аз лично се подписвам само на бижутата и прочие дреболийки..Не смятам, че още имам правото да си слагам подписа на ножове, дето съм ги правил/подарявал на приятели и познати. Най-малкото - грозни са.

то ако те срам от собствените деца - пиши ги на съседа

нико написа:.......... защото много хора правят хубави ножове,но са зависими при термото.В смисъл ,можеш ли да застанеш зад ножа като има друга намеса ..........

Няма лошо, много хора и фирми ползват термисти и се подписват на ножа. Големи фирми целите им партиди са закалени от някой. Бък ползват услугите на Пол Бос, Есее ползват на Ровен (или както се пише казва) на 100% и слагат името си на ножа. Да не говорим, че гаранционната им политика е такава, че имат вяра напълно на термообработката !!! Да не говорим пък за фирми, дето само продават ножове под собствен бранд, а изработени изцяло от друг. Пол Форс, правени изцяло от Лайън Стийл, Бастинели изцяло правени от Фокс, ДПекс правени където сварят, от Онтарио, от Есее, от Лайън Стийл, от Гриин Ривър и т.н. Там пък само дизайна се води техен, обаче нищо не са пипнали, но ги водят свои продукти ?!?

Така е,но ползват услуги на доказали се термисти,а другите продават ножове на доказали се фирми.Имам предвид следното,купувам си пещ и започвам да закалявам,да ножът ще стане твърд,ще направя някакво отвръщане,но дали закалката ще е правилна,дали отвръщането ще е правилно,въобще дали закалката ще бъде оптимална за дадената стомана.

п.п.Май оспамих темата,ако има нужда ,моля да се изтрие

tinko написа:Ако направиш три ножа и сложиж знак, печат за произход?

Аз този въпрос го разбирам така : нормално ли е някой, който е още аджамия да си маркира ножовете? За мен е нормално и предпочитам, всеки нож да е дамгосан + да е означена стоманата, независимо от опитността на майстора. Щом някой е в началото това не означава, че ножа му е задължително с понижени качества, всичко опира до сръчност, познания и старание. Погледнато от друга страна знаем много утвърдени майстори, които лежейки на старите си лаври занижават качеството. Те имат ли също моралното право, да продължават да си бележат ножовете ако смятаме, че туграта е накаква гаранция за качество? Колкото до това ножа да не е белязан а придружен от сертификат за произход на парче хартия, малко са ножовете на по 50,100,200 и повече години за чийто произход съдим по накакъв сертификат, който отдавна е изтлял ако изобщо го е имало. Пак гледаме за туграта по острието и гадаем за произхода - това си е най-сигурния начин да се бележи нож. Качественият нож обикновено надживява многократно стопанина си Смятам че е достатъчно ''морално'' ако си направил нещо да си го бележиш, тук не става въпрос за някаква криво разбрана скромност!

primkarq написа:

tinko написа:Ако направиш три ножа и сложиж знак, печат за произход?

......... Смятам че е достатъчно ''морално'' ако си направил нещо да си го бележиш, тук не става въпрос за някаква криво разбрана скромност! .........

Може аз нещо да не съм захапал същността на темата ?!? Напълно съм съгласен с казаното от Примкаря !!! Морално ли е обаче да го бележиш при положение, че изработката, термообработката и сглобяването не са собствени, а на друг, дори доказал се с качествата си ???

Любо написа:

primkarq написа:

tinko написа:Ако направиш три ножа и сложиж знак, печат за произход?

......... Смятам че е достатъчно ''морално'' ако си направил нещо да си го бележиш, тук не става въпрос за някаква криво разбрана скромност! .........

Може аз нещо да не съм захапал същността на темата ?!? Напълно съм съгласен с казаното от Примкаря !!! Морално ли е обаче да го бележиш при положение, че изработката, термообработката и сглобяването не са собствени, а на друг, дори доказал се с качествата си ???

Точно това беше и моят въпрос.
Казаното от Примкаря е абсолютно вярно.