KnivesBG.com

Отварям тази тема за един млад майстор от Финландия, който смятам, че си заслужава вниманието. Попадам на негови работи в нета от година или две и съм възхитен. Името му е Joonas Kallioniemi и ето какво пише за себе си:
„Аз съм на 23г. (може и на 24 да е вече ), някои биха казали млад, но интереса ми към пуукко ножовете (типични за скандинавието) е от много години насам. Ще се опитам да резюмирам как ме завладя тази лудост.
Баща ми беше направил няколко пууккота преди да се родя и помня, че като дете харесвах тези ножове и винаги исках да играя с тях. Най- вероятно част от ентусиазма ми е дошъл от там. Предполагам съм бил на 15 или 16, когато започнах да се интересувам от ножове. През това време обичах да дялкам дърво и да се занимавам с туризъм, затова винаги съм мечтал за хубав нож. Много от ръчно изработените ножове от уважавани майстори бяха прекалено скъпи за да мога да си ги позволя. И сега се чувствам късметлия, че е било така. Тогава ползвах фабрични пууккота, но веднага разбрах, че не са достатъчно качествени за мен.

Първо започнах да правя пууккота с остриета от различни ковачи или фабрични, но скоро се отегчих. Разбрах, че доброто острие е най- важната част на едно пуукко и че за да правя остриета, трябва да се науча да кова. По това време бях в гимназията и намерих място, където мога да започна да кова мои остриета или поне да се упражнявам на това. Информация получавах само от книги и от интернет. Уменията ми бяха в най- добрия случай – слаби, но времето прекарано в ковачницата бе основната причина да се пристрастя.

След като завърших гимназията, бях толкова запален по занаята, че това отнемаше цялото ми внимание. Чувствах, че най- естествено е да се запиша в школата по металообработка (жалко, че в България няма такива). Там научих много за коването, обработката с машини и други техники в металообработването, които можех да приложа в правенето на ножове. Преломен момент в обучението ми бе, когато можех да получа съвети от майстора Пекка Туоминен. Точно тогава беше момента, в който започвах да се замислям повече за формите и пропорциите на традиционните, стари пуукко ножове. Също така започнах да продавам мои ножове, които правех в свободното си време извън школата. След като завърших, трябваше да изкарам казармата и през това време правенето на ножове беше преустановено.

След това се натрупаха малко средства от продажби на ножове, успях да събера доста инструменти и реших изработката на ножове да е основното ми занимание. Усещах, че това е единственото правилно нещо, с което бих искал да се занимавам. И сега след като мина известно време смятам, че съм взел правилно решение. Всеки ден, когато се събуждам и отивам в работилницата усещам същото вълнение, както когато започнах да кова за първи път (той още млад и зелен пък говори сякаш било преди 40г., ама нищо... дано да мисли така и след толкова ). Да мога да притворя мислите си във физически обект с едни обикновени инструменти и материали е нещо специално за мен.”

Материалът е преведен и систематизиран от http://nordiskaknivar.wordpress.com

Ето го и него:



Ето и някои негови творби:









А този нож направен лично за него, е с най- ужасяващият скос, който съм виждал ( не в лошият, а точно в страшният смисъл ) Вдлъбнат скос (hollow grind) без вторичен. Диаметърът на колелото на гриндера, по негови думи е малко над 70см... Да видите за сравнение, на Силвъра колелото с диаметър 50см - цък Острието в най- дебелата си част е 5мм.





Ето и други негови работни ножки.


Смятам да качвам от време на време подобни статийки за различни майстори, ножове и т.н. В раздел "Инструкции, Стъпка по стъпка" ще кача на същия майстор един Work In Progress.

Благодаря за информацията...

И двете теми са чудесни.

Бравос
Вдлъбнатия сков е наистина впечатляващ. Тук и термообработката е много важна.

А такъв скос как се точи ? Като бръснач или по същата технология на гриндене (колело със същия радиус)

Много добри! Чудесна тема!
Неговото ножче е страхотно. Къдрава брезичка ли е, к'во е не знам ама седи чудесно.

''Изпадна'' ми една от творбите на Майстора, и аз да пипна и усетя що е туй чудо финката Това било нещо като експеримент за майстора, монтаж ''лястовича опашка'' на низана дръжка. Брезовата кора е боядисана, иначе всичко друго си е стандартно

Честита придобивка, изглежда супер с това монтиране на гарда и финиша на брезата!

хубаво нещо са ножовете от скандинавието, но не са за нашите условия -> визирам разбира се ниската ножарска култура на масите...


...за редовия бугарин най-много едно олд хикори или ръсел гриин ривър наред с терничката от тошево време и задължителните етърски, габровски и костенски 4х13-ки...

Djigit написа: „Аз съм на 23г. (може и на 24 да е вече )

то това че е млад не означава неопитен,както се вижда от текста той е осъзнавал какво не знае и е дал всичко от себе си да го научи [/quote]

Djigit написа:Тогава ползвах фабрични пууккота, но веднага разбрах, че не са достатъчно качествени за мен.

добре се е ориентирал

Djigit написа:Уменията ми бяха в най- добрия случай – слаби, но времето прекарано в ковачницата бе основната причина да се пристрастя.

когато осъзнаваш че не знаеш,това е най градивното,ще се научиш ,отколкото на втория нож да си мислиш че всичко можеш

Djigit написа: Чувствах, че най- естествено е да се запиша в школата по металообработка

(жалко, че в България няма такива).

Djigit написа: Преломен момент в обучението ми бе, когато можех да получа съвети от майстора Пекка Туоминен

учене,учене и пак учене

Djigit написа:Всеки ден, когато се събуждам и отивам в работилницата усещам същото вълнение, както когато започнах да кова за първи път (той още млад и зелен пък говори сякаш било преди 40г., ама нищо... дано да мисли така и след толкова ). Да мога да притворя мислите си във физически обект с едни обикновени инструменти и материали е нещо специално за мен.”

Според мен един ножар,ножоман е млад докато мерака е силен,да правиш ножове до два,три часа през ноща,да не можеш да заспиш мислейки за поредното острие.Парадокса в живота е че колкото повече опит натрупваш с годините мерака понамалява .И за мен мерака е най ценното,най градивното в ножарството /но с времето се превръща в опит/

Djigit написа:А този нож направен лично за него, е с най- ужасяващият скос, който съм виждал ( не в лошият, а точно в страшният смисъл ) Вдлъбнат скос (hollow grind) без вторичен. Диаметърът на колелото на гриндера, по негови думи е малко над 70см... Да видите за сравнение, на Силвъра колелото с диаметър 50см - цък Острието в най- дебелата си част е 5мм.

Сега ще правя подобен скос за един приятел/първо да завърша новата ролка,Коцето щеше да я измайстори ,но викам да не го занимавам. Коце.
Хубава статия даваща добри насоки

А относно школата по металообработка и че у нас няма такава,мога да споделя следното.
В България имаше прекрасни техникуми/бих казал на световно ниво/.Имаха ковачни,леярни,шлосерни и механични работилници и прекрасни преподаватели./Всичко това бе разсипано ,а преподавателите деморализирани.Това се случи и с машиностроенето като цяло.Ходил съм при доста ковачи да се уча и повечето вече не работят или са починали.
Най фрапиращия пример от гледна точка на образователната система е следния.
Като почнах в университета ,разбрах че там има ковачница,отивам ковача съкратен .Учим технология на металите ,а няма ковач в ковачницата .Колегите състуденти пият кафе в барчетата и нехаят,а мен не ме свърта.Поразпитах и се оказа че в един от техникумите имат все още ковач.Отивам,оказва се че е същия съкратен от ТУ.Здрав мъж,истински ковач,вдигаше наковалнята с кутрета .На въпроса ми дали мога да идвам при него отговори положително.Отивах заедно с учениците и правех всяко нещо, което е в програмата на училището ,но по 2/3 пъти за да да го усвоя по добре.Питах го за тънки моменти като закалки, ковашка заварка и т.н. Един вид си направих частно обучение.На финала ми даде да направя една халка с ковашка заварка,която после ми стоеше на ключовете.
Минаха няколко години,минавам от там,викам да му се обадя .Пазача каза че е съкратен,ковачницата превърната в склад,а оборудването изхвърлено Министерсвото на образованието решило,че учениците нямали нужда от обучение по ковачество и заваряване
Минаха много години и сега този як навремето мъж ходи с бастун и не работи.Отидох да му покажа последното острие/с прасковата/.Той никога не е правил дамаск,но ми показа основни ковашки техники навремето.Като видя острието се разчуства и ме поздрави/сина му ми е набор ,но коването не му е в кръвта/.
Това е начина /да търсиш и намериш някой от последните останали майстори ковачи и другото е практика /
От индустриална сила превърнаха България в страна от третия свят И ще трябва да ходят следващите поколения в чужбина да се учат на машиностроене и занаят

В техникума имахме две стругарни, шлосерска, ковашка и леарска. Стругове, фрези, шепинги, няколко механични преси и Вагрянка и всичко работеше и се ползваше.