KnivesBG.com

Или как да направим хубави снимки с обикновен фотоапарат през погледа на непрофесионалиста.

Вече е обсъждано в тази тема различните аспекти по заснемането. При наличие на сравнително качествен апарат, добра светлина, светлинен куб и статив качествените снимки са ни почти 100% сигурни. Но когато нямаме горните условия, преминаваме към ръчен режим на снимане, за който ще стане дума в тази тема. Ще се опитам максимално просто да ги обясня нещата, тъй като и аз самия не съм професионален фотограф и с техническите термини не съм съвсем наясно.

И така, малко теория първо.

I. ТЕОРИЯ

Какво става като натиснем копчето на фотоапарата? Простичко казано обективът се отваря за определено време, светлината попада върху лентата (цифровата матрица) и снимката се запечатва върху нея. Колкото по-дълго време е това време (нарича се време за експозиция), толкова снимката става по-светла и обратно - при малко време за експозиция получаваме тъмна снимка. Следователно първата ни цел, за да получим качествени снимки е да намерим подходящото време за експозиция. Точно това ни позволява ръчния режим на заснемане.

Времето за експозиция се обозначава по следния начин - например 1/40, 1/50, 1/60, 1/80, 1/100 и т.н. до 1/500, 1/640 1/800, 1/1000 и 1/1250. Колкото числото в знаменателя е по-малко, толкова времето е по-голямо, т.е. при слабо осветление ползваме 80,60,50 и по-малко, а при силно осветление ползваме 500,800 и по-голямо. Разбира се не можем да намаляме числото твърде много, защото при по-продължително време за експозиция има по-голяма вероятност снимката да се размаже, ако не държим стабилно фотоапарата. Затова хората са измислили филми с различна чувствителност.

Чувствителността на филма определя времето, за което ще се получи правилно осветена снимка. При по-чувствителен филм времето за експозиция е по-малко. Това намаление обаче е за сметка на влошаване на качеството на снимката. т.нар. зърненост на филма. Колкото по-чувствителен е филма, толкова снимката изглежда повече на "песъчинки", т.е. отделните точици са по-едри. Чувствителността се обозначава с думичката ISO, следвана от число, примерно ISO 100, ISO 200, ISO 400 и т.н. По-голямо число - по-голяма чувствителност. Нормалната чувствителност е 100, някои апарати имат дори 80, при над 200 качеството е лошо. За различните модели фотоапарати е различно влошаването на качеството и вие ще трябва да намерите пределната чувствителност на вашия фотоапарат, до която качеството на снимката е приемливо.

Слеващият термин с който трябва да сте запознати е т.нар. баланс на бялото, white balance. Това е параметърът, който определя как цифровият филм ще възприема цветовете, така че да изглеждат реални. При правилен баланс на бялото снимката изглежда точно така, както изглежда на живо сцената. При неправилен баланс цветовете изглеждат в някакви странни нюанси, независимо че сме използвали подходящите време за експозиция и чувствителност на филма. Това обикновено е и най-масовата грешка, която се допуска при снимане, тъй-като автоматиката не винаги правилно разпознава точния баланс.

От всичко казано до момента простият алгоритъм за получаване на качествена снимка е следният:

• 1. Влизаме в ръчен режим на снимане;
  2. Изключване светкавицата, за да няма отблясъци върху ножа;
  3. Избираме най-слабо чувствителния филм (ISO 80 или 100)
  4. Избираме най-краткото възможно време за експозиция, при което снимката се получава достатъчно осветена, т.е. вървим в посока 50-60-80-...и т.н. до 800-1000-1250.
  5. Правим баланс на бялото.
  6. Държим стабилно фотоапарата и снимаме.
  7. Ако снимката се получава размазана, т.е. времето за експозиция е прекалено дълго, сменяме чувствителността на филма с по-голяма (т.е. избираме ISO 200, 400 и т.н.) и повтаряме от т.4
  8. Ако не намерим подходяща комбинация между чувствителност на филма и време за експозиция, при което снимката да ни хареса, търсим начин да увеличим осветлението или да закрепим фотоапарата по-стабилно докато снима, а най-добре и двете.
  9. Извършваме цифрова обработка ако е нужно.

Как става всичко това, ще ви покажа в следващата част.

II. ПРАКТИКА

Това е моята "сапунерка", която ползвам от няколко години и трупчето, което ще снимаме. Всеки ще си намери аналогичните бутони на своя фотоапарат, принципите са едни и същия навсякъде.

И така. За да минем на ръчен режим на снимане поставяме врътката на положение M, от Manual, ръчен. Ако нямате такава възможност на фотоапарата, прескочете тази част от темата.



Следващата действие е да изключим светкавицата. Не искаме отблясъци по ножа.



Влизаме в менюто с найстройките за този режим. При мен това става със средния бутон. В лявата част на екрана са различните параметри, които можем да променяме. Избираме първия параметър - ISO, т.е. задаваме чувствителността на филма. Целта ни е възможно най-малкото число да изберем, за да получим възможно най-качествена снимка.



Избираме ISO 100 или ISO 80 ако съществува. Връщаме се в режим на снимане отново със средния бутон.

Сега е моментът да изберем времето за експозиция. От режима на снимане с помощта на стрелките променяме този параметър. На дисплея веднага виждаме как ще влияе върху светлината на снимката. В случая сме избрали 1/320.



Времето на експозиция обикновено избираме такова, че през дисплея сцената да се вижда почти 1:1 с реалната, а може една стъпка по-светла.

Ето как изглежда снимката в нашия пример:



Или в случая с 1/800, когато времето е прекалено кратко и снимката остава тъмна:




При 1/100 пък е преосветена:


Като направите няколко пробни снимки веднага ще се ориентирате за правилното време на експозиция. Има още 2 по-добри начина, но за тях в третата част.

И така до тук сме минали на ръчен режим на снимане, махнали сме светкавицата, избрали сме най-малкото ISO и сме открили най-подходящото време за експозиция. Ред е да направим баланс на бялото, за да получим реалистични цветове. Това е особено актуално при изкуствено осветление, когато автоматичния режим дава грешни резултати.

За баланс на бялото влизаме отново с менюто с настройки (средния бутон), избираме втория параметър отляво. Обикновено той седи на AWB, което просто означава автоматичен баланс на бялото. Избираме стойността най-вдясно, докато ни изпише custom.



С помощта на бутончето menu извършваме самото калибриране на цветовете. Ето как става.



Взимаме обикновен бял лист и го поставяме на сцената. Насочваме апарата към листа и натискаме бутончето. На дисплея моментално белият лист светва в наистина бяло, а не в зелено, червено или в някакво "извънземно".

Вече сме напълно готови сме за снимане.

III. ТРИКОВЕ И СЪВЕТИ

1. Спектър на снимката или как да определим математически качеството на снимката

От режим на преглед на снимките, натискаме няколко пъти бутончето DISP. докато се появи подобна диаграма.


Това например е взето от по-горната снимка, която беше направена при 1/320 скорост.

А това е взето от снимката при 1/800 скорост.


Както се вижда, колкото по-тъмна е снимката, толкова диаграмата (спектърът) е разположена по-наляво. За осветените снимки спектърът е в дясно. При хубава снимка спектърът е разположен в средата.

Когато снимаме при силно слънце и слънцето ни заслепява дисплея, понякога ни е трудно да определим визуално дали сме подбрали правилните параметри за снимане. Една бърза проверка на спектъра на снимката веднага ни дава отговор на това.

2. Правилно определяне на времето за експозиция.

Освен чисто визуалния метод и метода със спектъра от предната точка има още един лесен начин да разберем дали правилно снимаме. При неправилно избрали чувствителност и време за снимане, след като направим баланс на бялото, сцената на дисплея губи реалните цветове. Това е показателно, че трябва да променим нещо. Например следната снимка при правилно заснемане изглеждата така:



При преосветена снимка (голямо време за експозиция), след баланс на бялото, същата снимка изглежда така:



Т.е. вече цветовете не са реални. Затова след всяка промяна на параматрите на снимане е хубаво да правим баланс на бялото. Така окриваме грешките си веднага.

3. Няколко начина за стабилизиране на фотоапарата.

Когато осветеността на сцената е слабо и няма къде повече да увеличаваме времето за експозиция, трябва да намерим начин да намалим трептенията на фотоапарата, докато снимаме. Най-простият начин е просто да подложим нещо под ръцете си, което се намира около нас в работилницата. Например така:


Можем дори да подпрем ръката си до стена, греда, върху облегалката на стола и т.н. Всичко това драстично намалява трептенията на фотоапарата, което от своя страна ни позволява да съкратим времето за експозиция, което пък води до по-светли снимки при много слабо осветление.

Вторият начин да избегнем трептенето е да включим самоснимачката. Обикновено точно по време на натискане на копчето мръдваме фотоапарата, колкото и стабилно да се опитваме да го държим. Затова забавяме самото снимане, да речен с 2 сек, натискаме копчето за снимане, хващаме фотоапарата стабилно и чакаме да щракне. Включването на самоснимачката става от менюто с параметри, намираме параметъра Drive Mode и задаваме секундите.



Има и още един лесен начин да получим добре фокусирана снимка. Правим серия от еднакви снимки и после на компютъра си избираме само най-хубавата. Ето как става. След първата снимка не отпускаме докрай копчето за снимане, а само леко го освобождаваме и отново го натискаме. Фотоапаратът прави нова снимка, като ползва фокусирането на първата. При няколко еднакви снимки все една от тях има шанс да излезе на фокус.

4. Още нещо за фокуса - изместване на фокуса, макрофокусиране и дълбочина на фокуса.

ИЗМЕСТВАНЕ НА ФОКУСА

С този трик можем да се фокусираме в произволна точка на сцената, независимо че автоматиката е на друго мнение. Например следната сцена.



Фокусът автоматично се позиционира в средата на трупчета. Ние обаче искаме да вкараме във фокус задната част на трупчето, а всичко останало да бъде размазано. За целта завъртаме фотоапарата надясно, докато центърът на дисплея попадне точно върху мястото за фокусиране. Задържаме копчето за снимане до средно положение, докато излезе зеленото правоъгълниче за фокуса. Ако не ни харесва позицията на фокуса, се прицелваме на ново място. Ето как сме се прицелили. Копчето е задържано в момента.



След това докато държим копчето за снимане завъртаме фотоапарата, по начин по който искаме да излезе снимката и пускаме копчето.



Важно е по време на завъртане на фотоапарата да не се отдалечаваме или приближаваме до обекта, за само да се въртим в кръг. В противен случай фокусът ще се получи на съвсем друго място. И това е крайния резултат.



Червената стрелка показва зоната на фокус, т.е. точно където сме искали.

Този метод с изместването на фокуса е особено удачен кога смимаме гарда или помела на ножа, а дръжката отива в перспектива назад.

МАКРОФОКУСИРАНЕ

Макро снимане и просто макро. Макрото се ползва когато искаме да направим особено детайлни снимки от съвсем близка дистанция. Имаме 2 режима на макрофокус - автоматичен и ръчен. Натискаме копчето MF, когато сме в режим на снимане. Преминаваме на автоматичен макрофокус. Този режим не се нуждае от особено обяснение. Единствено от опит мога да ви кажа, че понякога на този режим при снимки от 20-30 см разстояние апаратът прави по-точно фокусиране, отколкото на обикновения фокус. Пробвайте го.

По интересен е ръчния режим на макрофокуса, като натисен втори път MF копчето. В центъра на дисплея се поява лупичка.


С помощта на стрелките наляво и надясно, регулираме яснотата на изображението в лупичката и като сме готови снимаме. За да виждаме по-ясно можем временно да осветлим сцената с помощта на времето на експозиция (увеличаме го), фокусираме, връщаме обратно параметъра и снимаме. Друг трик е да комбинираме макрофокуса с изместването на фокуса. Особено ценно оръжие за снимане челно гарда например, при това в макро.

При макрофокуса бялото правоъгълниче, което излиза преди снимане (при задържано на половин копчето за снимане), показва точно къде ще се получи фокуса. Винаги проверявайте фокуса си, преди да натиснете копчето до край.



ДЪЛБОЧИНА НА ФОКУСА

Този термин показва колко обекта от сцената са на фокус - от най-близките до най-далечните. Без да задълбаваме в технически подробности запомнете просто правило - когато снимаме от голямо разстояние повече обекти са на фокус и обратно - при близки сцени и особено при макрото само отделни части от обекти могат да бъдат на фокус. Затова при възможност снимайте от по-голямо разстояние и след това изрежете на компютъра излишния фон.

Чисто технически дълбочината на фокуса можем да увеличим, като увеличим вторият параметър F2.6 от тази снимка:



Това е т.нар. фокусно разстояние. Без да ви интересува какво точно прави, увеличете го на следващото число F5.6 и ще видите при фокусиране, че повече точки от дисплея излизат на фокус, отколкото са били при F2.6.

Мой съвет е винаги да ползвате F5.6, когато имате възможност, особено при много силно осветление.

ОЩЕ НЕЩО ЗА ФОКУСА

Когато искате да снимате точно отгоре ножа, било то за да се види хубаво профила или пък защото искате да си свалите векторен чертеж от снимката, можете да ползвате фокуса за тая цел. Прицелете се точно отгоре, задръжте копчето за снимане така че да ви се покажат точките на фокус. Направете няколко проби и изберете позицията за снимане при която тези точки се получават най-много на брой. Така сте сигурни че сте застанали на еднакви разстояния от повечето точки по сцената, т.е. сте точно отгоре и гледате точно под прав ъгъл към сцената.

5. Още трикове.

На старите фотоапарати (пък и новите също) се получава изкривяване на снимката в четирите ъгъла. Това е особено видно, когато снимате пейзаж. При голямо увеличение след това на компютъра се вижда много добре. Затова при възможност разполагайте обектите си за снимане в центъра на фотоапарата си и снимайте отдалече. После на компютъра изрязвате ненужното.

Замърсяване на лещата може да доведе до мъгла в снимката. При бърсане мъглата може да остане по ъглите. Приложете горното правило.

Винаги помислете преди да натиснете копчето, дали целият обект попада в снимката. Грозно например би било да се вижда целия нож и само връхчето да е изрязано. При снимане на хора честа грешка е да им се отрязват краката а над главите им много свободно пространство. Разполагайте обектите в центъра на снимката.

По възможност не ползвайте zoom. По-добре се приближете и от там снимайте.

Светкавицата в заведение или стая има много малък ефект. Ако снимате вашата сбирка, гледайте от максимално близко да правите снимките.

IV. ЦИФРОВА ОБРАБОТКА

Целта на тази част е да ви обясня съвсем просто как да коригирате спектъра на снимката, така че цветовете да изглеждат по-добре, т.е да направим нещо подобно на баланса на бялото при фотоапарата. Само че сега можем да подсилим цветове (макар и леко нереални), да коригираме светлината, да намалим сивотата, която присъства в повечето снимки, направени при лоши светлинни условия. Трябва ви да научитие един единствен инструмент от вашата програма. Ще ви покажа на GIMP как стана, защото е безплатна. На Photoshop е подобно.



На спектъра на сниката имате три параметъра, които трябва да коригирате. Левият отговаря за тъмните цветове, десният за светлите, средният подсилва цветовете. Обикновено изрязвам графиката с левия и десния параметър до първата значима стойност. Средният се регулира автоматично като местят двата крайни, но понякога накрая и него леко го мръдвам надясно, докато ми хареса. Това е!




Очаквам вашите въпроси и корекции ако има.

за мен фотото ако няма автоматичен режим , не го ползвам щото много му разбирам/за да не ми се смеете на въпросите/
снимането с филм маи не е аматьорско заснемане/кои любител ползва филми/,може би трябва да се започне с цифровите апарати да пме прощавате ако нещо бъркам
ще следя темата с интерес, дано изскочи заичето

Калине, благодаря за темата и аз ще я следя с интерес.
danaec, всичко казано до тук се прилага 100% за цифровите апарати, имаше една вметка за филм(лента), но тези функции ги има и на най обикновенни цифрови апарати (както им викат фотографите - сапунерки )

Под цифров филм се разбира МАТРИЦА.
Матрицата е светлочувствителният елемент на фотоапарата който "поема" светлината преминала през обектива.

Преди времето за експозиция е важно да се говори за първата преграда която среща светлината до достигането до матрицата. Това е обектива.
Обектива се състои от групи лещи които фокусират светлината върху матрицата.
Освен обектива важна е и блендата. Важен е и затвора.

Понеже светлината има различни свойства (не съм специалист да ги обяснявам)... Тя преминава през различните среди по различен начин и се получават различни резултати. Принципа е Камера обскура. Светлината преминавайки през една малка точка на изолирана от светлина кутия се фокусира върху срещуположната на точката стена. И там се проектира обърнат образ на това какво има извън кутията от другата страна на тази точица.

Ролята на тази дупчица в кутията играе обектива - през него минава светлината и той я фокусира върху светлочувствителен материал (Филм\Матрица\Полароидна хартия и тн.). Но понеже материалът е чувствителен на светлина той не бива да бъде изложен непрекъснато на светлина, защото се получава така нареченото "осветяване".
При матриците това вече не е проблем, но въпреки това се наблюдава стареене на матрицата. При филма се ползват химически елементи върху определена подложка които при определено облъчване със светлина се групират и образуват така наречените точки. Този принцип по-късно е приложен и при цифровите фотоапарати. ИЗображенията се получават от множество точки които ние наричаме пиксели. Където на фотолентата е попаднала повече светлина има повече точки които са се групирали. Не помня какво съединение беше нещо със съдържание на сребро... (сребърни халогениди ли бяха... или халогенни групи - прощавайте, не помня) Та тези сребърни точици се групират и формират скрито изображение което след химична обработка се превръща в негативно. Там където е попаднала интензивната светлина (по-светлите полета в позитивното изображение) в негативното изображение са наситени с точки, като тези точки изглеждат като по-тъмни полета. Броят на тези точки се нарича разделителна способност на светлочувствителният материал. А скоростта с която тези точки реагират на светлината се нарича светлочувствителност. В случая пикселите на матрицата показват колко милиона точка на определена площ могат да бъдат разделени по цифров път от аналоговата информация постъпила през обектива. Аса, Исо, Гост и Дин са стандарти които определят светлочувствителността. Освен разделителната способност на матрицата има и нещо подобно свързано със способността на обектива да пропусне светлината от външната среда до матрицата. Това се нарича светлосила на обектива. Ако обърнете внимание на всеки обектив има изобразени различни обозначения. Тези буквички и цифри показват няколко неща. Първо типа обектив (рибешко око, широкоъгълен, телеобектив, др.), второ максималните стойности за блендата на обектива (блендата е нещо като зеницата на окото - размерът на отворът на камера обскура).
С качеството на лещите и размера на отворът (блендата) се коригира светлопропускливостта и дълбочината на рязкост.

Ето няколко елементарни принципа.
Когато зададете апертура (бленда) с по-голяма стойност f 1\2,8 намаляте броя равнини в които изображението има рязкост по оста на снимане. Не съм сигурен че ползвам правилни термини, затова ще ме прощавате. Обещавам да попрочета тези дни. Да го илюстрирам с думи - Ако видите снимка в която лицето на човек е силно фокусирано, а фона размазан до неузнаваемост - значи е използвана бленда с голяма стойност. "Зеницата" на фотоапарата е силно отворена. Има ограничен брой равнини които са на фокус а останалите са безфокусни.
Когато зададете апертура (бленда) с по-малка стойност f 1\64 увеличавате броя равнини в които изображението има рязкост по остта на снимане. - В снимката всичко е на фокус и с голяма рязкост. Диафрагмата е затворена и дупчицата на "зеницата" е малка.

Едва след блендата идва затворът на фотоапарата. Това е последната преграда преди светлочувствителната матрица. Затворът служи за коригиране на времето на осветяване. Тук следват стойностите които е посочил Калинукс. те означават части от секундата. 1\1000 - една хилядна от секундата.

При лентовите фотоапарати всичко се съобразява с филма. Ако имаш 400 Аса филм с баланс на бялото 5500 Калвина... Това предполага, че ще снимаш на светлина максимално близка до дневната.

Цифровите фотоапарати ти предоставят възможността обаче да променяш настройките така, че да нагласяш чувствителността и баланса на бялото според условията в които снимаш.

Попадате в задимено заведение. Приглушена светлина с лек червен отенък. Окото ви постепенно се наглася към променените условия. Но вашият фотоапарат не знае каква точно е осветеността, не знае нищо. Вие трябва да му кажете. Понякога автоматичните настройки имат пълният набор от сензори и данни да определят осветеността и автоматично да активират светкавица или да сменят режима, ако светкавицата е деактивирана или няма достатъчно батерия. Но често фотоапарата въпреки всички чипове в него не е достатъчно умен да реши как да снима по-добре.

1. Влизаме в ръчен режим на снимане;
2. Изключване светкавицата, за да няма отблясъци върху ножа;
3. Избираме най-слабо чувствителния филм (ISO 80 или 100)
4. Избираме най-краткото възможно време за експозиция, при което снимката се получава достатъчно осветена, т.е. вървим в посока 50-60-80-...и т.н. до 800-1000-1250.
5. Правим баланс на бялото.
6. Държим стабилно фотоапарата и снимаме.
7. Ако снимката се получава размазана, т.е. времето за експозиция е прекалено дълго, сменяме чувствителността на филма с по-голяма (т.е. избираме ISO 200, 400 и т.н.) и повтаряме от т.4
8. Ако не намерим подходяща комбинация между чувствителност на филма и време за експозиция, при което снимката да ни хареса, търсим начин да увеличим осветлението или да закрепим фотоапарата по-стабилно докато снима, а най-добре и двете.

1. Преценяме нивото на осветеност
2. Задаваме светлочувствителността според нивото на осветеност.
3. Преценяме цветната температура (дали е по-мека и топла като при залез, дали по-студена като по обед когато всичко леко синее)
4. Задаваме баланса на бялото според цветната температура
5. Определяме композицията, кадрирането, гледната точка и другите естетични елементи на снимката (как ножът би изглеждал най-добре и би разкрил най-много от красотата си?)
6. Закрепване на фотоапарата на статив, неподвижна маса или стабилна основа от произволен тип (стар речник правописен, тълковен речник... трипозиционното менгеме или всичко което ви е удобно и ви се струва подходящо)
7. Преценяме дали искаме да фокусираме всичко или да акцентираме върху определен обект (дали да обхванем цялата дръжка или акцента да падне върху гравюрата на гарда)
8. Задаваме стойност на блендата (по-отворената диафрагма фокусира върху по-малко равнини, значи можем да акцентираме върху гарда и да изолираме останалата част от кадъра като безфокусна, по-затворената диафрагма фокусира върху повече равнини, значи можем да обхванем цялата дръжка в полето с висока дълбочина на рязкост)
9. Според стойността на блендата определяме времето нужно за да може светлината да образува скритото изображение във филма и с каква осветеност. Същото е и за матрицата. Принципа Калинукс го е описал. - Повече време - повече светлина попада върху матрицата. По-малко време - по-малко светлина е поета от матрицата.
10. Проверяваме полученото изображение:
- Ако снимката изглежда зърнеста - Проверяваме светлочувствителността
- Ако бялото не е бяло - Проверяваме баланса на бялото
- Ако има размазване на цялото изображение - можем да зададем закъснение при снимане (Когато оставяме фотоапарата след определено време да снима пак - правим го на 2 секунди - натискаме копчето, чакаме две секунди и той снима без да го държим - така изолираме възможността да мръднем докато снимаме - важно е в този случай да е стабилно поставен на неподвижна основа)
- Ако дълбочината на рязкост обхваща и част от дървената дръжка, а ние искаме само гарда да бъде фокусиран... - Увеличаваме стойността на блендата - отваряме диафрагмата.
- Ако снимката е прекалено тъмна - увеличаваме времето за експозиция.

Има и много други неща - типа обектив влияе и на това как изглежда фона, влияе на оветеността, на това каква текстура ще има "замазаният" фон и мн. други. Ама не съм задълбавал достатъчно че да обясня качествено.

Няколко съветчета:
- Избягвайте да ползвате вградената светкавица.
- Избягвайте да снимате по обяд
- Избягвайте да снимате при пряка ярка светлина
- Избягвайте да снимате срещу слънцето или срещу светлина. (Това първо поврежда матрицата, второ контражурните снимки изискват светкавица за да се извади детайл от сниманият обект, трето контури и силуети се снимат трудно...)
- Избягвайте да снимате без светкавица когато е сумрачно
- Избягвайте да снимате от ръка когато можете да сложите фотоапарата на стабилна основа особено в сумрак
- Избягвайте да не снимате... Колкото повече снимате толкова повече ще научавате и разбирате как работи фотоапарата.
- Избягвайте да не четете опътванията на фотоапарата.

Борка, всичко което пишеш е по принцип така, но не искам да блъскаме в главите на хората куп термини и да обясняваме всичко в детайли. Не е това целта на темата.

Нека първо хората да овладеят простите настройки в ръчен режим, пък после ще ги учим на трикове. Ще напиша и за дълбочината на фокуса и за пренасянето на фокуса и за отложеното снимане и за псевдостатива, все лесно достъпни неща. Само не бързай.
Между другото вече си направил поне 2 грешки. Балансът на бялото се прави непосредствено и винаги след промяна на времето за експозиция, при зададена чувствителност на филма. Ако ползвате светкавица, тая тема изобщо не е за вас.

На danaec вече сте му отговорили - под филм разбирай цифровата матрица, която поглъща светлината, т.е. образно казано филм. Всичко писано тук се отнася само цифровите фотоапарати.

Кала не разбрах грешките кои са...

В случая ако направиш баласна на бялото предварително ще получиш по-добра експозиция според мен.

Когато купуваш лента нейната чувствителност и възприемането на определена цветна температура са предварително фиксирани и си ги пише на кутията... много преди да ги сложиш във фотоапарата.

При матрицата ръчното калибриране или използването на предварително зададените настройки си е за препоръчване - Така както ти си го показал. Но според мен не е грешно да калибрираш предварително цветната температура. Даже е по-добре, защото после сензорите на фотоапарата ще измерят по-добре осветеността на обекта и ще нагласят блендата (защото ти снимаш с приоритет на скоростта).

Борка, много бързаш и много си усложняваш живота.

99% е готово. Ако се сетя още нещо ще го добавя или ако трябва нещо да се коригира ми кажете. Това е засега.

Поздрави за труда и чудесната тема Калине

Браво, Кала. Ето и едно линкче допълнение.
http://photo-forum.net/ebook/start.htm

Много полезна тема Кала. Сега разбирам защо не мога да направя свястна снимка, без значение от апарата. Дано нещо ми влезе в главата.

Основният момент е баланса на бялото с лист хартия. Път натам можеш да снимаш на автоматика с останалите параметри. Ако нямаш бял лист под ръка ползвай някои от фабричните шаблони за баланс. Обикновено ако е силно слънче ползваш точно този шаблон, ако е по-тъмно и пак си навън режима на облаци върши добра работа за голям диапазон от условия. Вътре в помещението двата вида режима на осветление на фотоапарата понякога вършат работа, но с тия новите икономичните крушки ще ти трябва бяло листче.

За калибриране на цветната температура (баланса на бялото) можете да ползвате всеки бял предмет който няма отблясък. Може и от порцеланова чиния, но при калибрирането внимавайте светкавицата да не хвърли отблясък, защото това лъже сензорите на фотоапарата.
Най-добре е варосана стена, бял лист хартия, бял картон, бяла запалка. Всякакъв бял предмет. Можете да кадрирате (да разположите предмета и фотоапарата така както смятате да снимате) пред предмета който ще снимате да поставите малко бяло листче хартия за калибриране и след това да го махнете.

Кала бате, какъв е шанса хората да нямат нещо бяло под ръка, обаче да носят цветен шаблон??? Шашкаш ме...

BorisPetrov написа: Кала бате, какъв е шанса хората да нямат нещо бяло под ръка, обаче да носят цветен шаблон??? Шашкаш ме...

Е как бре, Борко, ела в мойта работилница и ми намери едно бяло листче. Виж, че и на снимката съм ползвал от един чертеж листа. Или пък като снимам в гората, да не би да си нося и бял лист за калибриране. Точно тогава ползвам настройките за облачно (предимно) и за слънце. Ако ползвам автоматичния баланс на бялото не са толкова наситени цветовете, това съм забелязал.