Кована роза
Публикувано на: 11 Юли 2012, 15:52
Ето ви един любопитен случай.
Преди няколко дни при мен дойде едно младо, запалено и очевидно влюбено момче с молба. Искаше да изкове роза за приятелката си.
Имам известен опит с репликата "Епа такова животно нема!" В случая "Това не може да стане", затова обсъдихме начина на изковаване. (нещо дето ми се видя още по-малко вероятно) и му казах да си хване под мишка едни стари дрехи, чувалче въглища и да заповяда.
Пък времето едно хубаво за коване... Навън 35 гр. - пред огнището с двадесетина отгоре.
Запалих му огнището и го оставих да се забавлява.
В интерес на истината не хващаше за пръв път чук. Беше идвал и по-рано, колкото да стовари десетина удара върху един дамасков пакет с който се занимавах тогава.
Минаха три часа. Изгоря чувалчето, че и още половин чувал дървени изрезки но.....................................
Ето какво се получи. При това с повече от минимално мое участие.

Разочарован съм - каза момчето. - Представях си я доста по-хубава.
Да споделя и технологията. Пръчка арматура Ф 10 мм. Сплескан на ламарина единият край и след това навит от мястото, където преминава в кръгло, към края на сплесканото. Без отделяне от пръчката.
Момчето се върти от време на време из форума, но не е регистриран, тъй че си няма ник. Надявам се, когато я донагласи и изкара малко беличко тук и там, да се регистрира и да я покаже.
На някои хора нещата просто им идат 'отръки, нали?

Преди няколко дни при мен дойде едно младо, запалено и очевидно влюбено момче с молба. Искаше да изкове роза за приятелката си.
Имам известен опит с репликата "Епа такова животно нема!" В случая "Това не може да стане", затова обсъдихме начина на изковаване. (нещо дето ми се видя още по-малко вероятно) и му казах да си хване под мишка едни стари дрехи, чувалче въглища и да заповяда.
Пък времето едно хубаво за коване... Навън 35 гр. - пред огнището с двадесетина отгоре.
Запалих му огнището и го оставих да се забавлява.
В интерес на истината не хващаше за пръв път чук. Беше идвал и по-рано, колкото да стовари десетина удара върху един дамасков пакет с който се занимавах тогава.
Минаха три часа. Изгоря чувалчето, че и още половин чувал дървени изрезки но.....................................
Ето какво се получи. При това с повече от минимално мое участие.

Разочарован съм - каза момчето. - Представях си я доста по-хубава.
Да споделя и технологията. Пръчка арматура Ф 10 мм. Сплескан на ламарина единият край и след това навит от мястото, където преминава в кръгло, към края на сплесканото. Без отделяне от пръчката.
Момчето се върти от време на време из форума, но не е регистриран, тъй че си няма ник. Надявам се, когато я донагласи и изкара малко беличко тук и там, да се регистрира и да я покаже.
На някои хора нещата просто им идат 'отръки, нали?