Страница 1 от 2

Къде е магията на дамаска?

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:16
от Rigor Mortis
Какво ви привлича в дамасковата стомана? Обяснете на един не достатъчно възвишен за да оцени тоя феномен в металургията. Шарката ли е само...или може би е нещо друго?!
Аз никога не съм се заглеждал по дамаск и в руски, немски, хамерикански и т.нат. сайтове направо ги прескачах тия раздели. От известно време нещо се улавям че все по често влизам да ги разглеждам. Ама пусто съм чиста проба прагматик и ич не ми се нрави нож дето ще го бършa и мия всеки път преди да си нарежа яденето в гората.

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:23
от set
И аз така бях.

После пораснах.

Сега имам два нажа, един фолдър и една брадва.

Идват още :wink:

Не знам защо ми харесва.

Желязото има някакъв собствен дух.

Несравнимо е с обикновенните остриета.

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:23
от Барс
С острието трябва да се отнасяш както към жена - нежно и с внимание :twisted:

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:27
от Rigor Mortis
Сете, точно одеве в ловният форум ги видях пак твойте двата симпатяги. Тоя кривия направо ми взе акъла да знаеш.

красиви са

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:35
от tedikkk
красиви са - изглеждат древни.и грижата за тях е удоволствие.на никое острие от един и същи модел шарката не се повтаря точно.

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:39
от Rigor Mortis
А каква е причината изобщо древните да се захванат да правят дамаска стомана? Какво и е било преимуществото пред нормалната?

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:43
от set
Rigor Mortis написа:Сете, точно одеве в ловният форум ги видях пак твойте двата симпатяги. Тоя кривия направо ми взе акъла да знаеш.
И двата са някакви индийски заготовки купени в САЩ (щото не знаех че в Бг се кове дамаск)

Купих ги евтино и повече за да разузная какво и как.

За напред ще е голямата игра мисля ;)

А Дядо ти Благо ще го натискам да ми издипли един с повече пластове и без гранични дефекти

преди години

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:53
от tedikkk
преди години по ,,първа програма"пуснаха един сериал ,,Енеида" та Еней след падането на Троя,търсейки нова земя за хората си след дълги скитания се изправи срещу местни,които бяха войнствени.решиха спора в единоборство с местния вожд,който сряза меча на Еней като краставица и..... после заедно основаха Рим .В онези времена това е било решаващо и хората са търсели начини да подобрят оръжията си./не става дума точно за дамаската/.

Re: преди години

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:55
от Rigor Mortis
tedikkk написа:преди години по ,,първа програма"пуснаха един сериал ,,Енеида" та Еней след падането на Троя,търсейки нова земя за хората си след дълги скитания се изправи срещу местни,които бяха войнствени.решиха спора в единоборство с местния вожд,който сряза меча на Еней като краставица и..... после заедно основаха Рим .В онези времена това е било решаващо и хората са търсели начини да подобрят оръжията си.
Да де, ама кое е решаващо?

ами

Публикувано на: 09 Авг 2007, 00:59
от tedikkk
ами по-качественото оръжие.тогава са били само с хладно,значи метала,който са използвали.за лъковете са други нещата.

Публикувано на: 09 Авг 2007, 03:52
от Baian
ми той Дядо Благо го обясни вече ,доста подробно ама ти мисля че искаш да го чуеш просто.
Дамаската стомана и Вуца са били от една страна в древността и ранното средновековие единствения начин за целенасочено легиране на стоманата. Тоест чрез комбиниране на жилава и твърда стомана как то и на легиращи елементи са се получавали по големи остриета които не са се чупели а са били достатъчно твърди.
Другото е че добрия ряз на дамаста не идва от голямата твърдост а от комбинацията на материалите ,поради различната твърдост по-меката стомана се износва и се образуват микро зъби като на трион ,което може да обясни легендата за това как дамастки остриета са рязали копринена кърпичко под собствената и тежест.
there is magic in the metal ,there is magic in us all !
поздрави

Публикувано на: 09 Авг 2007, 11:53
от Rigor Mortis
Baian написа:ми той Дядо Благо го обясни вече ,доста подробно ама ти мисля че искаш да го чуеш просто.
Дамаската стомана и Вуца са били от една страна в древността и ранното средновековие единствения начин за целенасочено легиране на стоманата. Тоест чрез комбиниране на жилава и твърда стомана как то и на легиращи елементи са се получавали по големи остриета които не са се чупели а са били достатъчно твърди.
Да, точно. Ясно ми стана.

Re: Къде е магията на дамаска?

Публикувано на: 09 Авг 2007, 13:51
от дядоБлаго
*CRAZY*

Публикувано на: 09 Авг 2007, 14:01
от Rigor Mortis
Дядо, композит е, композит. Кат ти казвам, че прохождам в тая наука, не се майтапя. Четем, слушаме и се учим.

Публикувано на: 09 Авг 2007, 19:48
от TVV
Магия има само, ако вярваш в нея :wink: .
Съмнявам се термина дамаск да е бил популярен преди средновековието. Никъде във викингските хорники няма и споменаване на този град, а почти всички мечове, които викингите са ползвали, са от механичен дамаск. Дядото е обяснил защо - не са могли да правят стомана като хората и мечовете от композит са били технологично по-добри от железните. Самите мечове са ковани в днешна Германия, по поречието на Рейн, защото там са били железните рудници. В сагите се споменават само змии по остриетата, като метафора за механичния дамаск. Терминът дамаск мисля че навлиза чак след контакта на европейците с по-добрите в технологично отношение източни остриета от пулад. Впоследствие европейските стомани надминават по качеста пулада значително и в народните песни се пее за френгии, а не за дамаскини. Даже в Индия и Близкия Изток започват да ценят остриетата западно производство повече от персийските и индийските от пулад. Четох наскоро че на соука в Рияд все още има няколко магазинчета, в които се продават саби, предимно антики, но лъснати и в отлично състояние, защото там мъжете все още ги носят като аксесоар към дрехите (и все още екзекутират хора с обзеглавяване, между другото). Там най-ценени според един посетител преди няколко месеца са остриетата на Клауберг от Солинген, които като цени са два пъти по-скъпи от тези от пулад. Толкова по въпроса за превъзходството на пулада и като се има предвид на какви тестове са подлагани стандартните модели на запад в началото на 19-и век е разбираемо, защо те са били бързо възприети като най-ценни и надеждни по цял свят.
Аз обаче събирам стари хладни оръжия не за да съсичам и коля с тях, а заради историческата и художествената им стойност. За мен едно острие от пулад с добър контраст е много по-интересно и ценно, отколкото някое острие на Вайерсберг и Ко от Солинген, въпреки че второто е по-добро във всички практически показатели. Това се дължи на няколко фактора: първо, остриета от Солинген има много и са достъпни (вкл. и като цени), а истински хубавите остриета от пулад не са чак толкова много и са трудни за придобиване (много други колекционери мислят като мен и цената гони и минава цената на някоя прилична кола на старо); второ, шарките по хубавите остриета от пулад като разните рози, стълби на Мохамед и т.н.т. ми допадат повече отколкото просто едно парче лъсната стомана; и трето, един шамшир от пулад някога е принадлежал на знатен воин и е бил предаван от поколение на поколение като семейно съкровище, докато повечето западни саби на стандартно въоръжение са прекарали повече време в складове и по паради, отколкото на бойното поле. И трите ми критерия са силно субективни, като каквото може да се каже за остриетата от пулад, важи за всички екзотични остриета от някакъв дамаск, поне що се отнася до мен. Аз не вярвам в магическите свойства на кериса, но ми харесва вида на повечето видове памор и значението им ми е интересно. Аз може и да не съм убеден, че даден керис ще ми донесе богатство и жени (за щастие жена ми също не вярва), но преди 100-150 години някой малайски воин го е вярвал и този керис е бил най-ценното му притежание - не само оръжие, но и символ на социален статус и талисман.
Когато взема една старо оръжие и се загледам в острието му и се замисля за хората, които някога са държали и с него са отстоявали свободата и честта си в битки, за мен това е магията, а ако има и интересни шарки по това острие, в които да зарея поглед, усещането е по-силно и приятно.