Проект финка Изгрев - WIP
Публикувано на: 28 Окт 2011, 23:22
Най-сетне, дойде времето и на този нож. По проект трябва да прилича на вече известната финка "Залез". Смятам да ви показвам подробно всички снимки от процеса на правене, дано да ви бъде забавно в следващите няколко седмици. За тези, които се чудят какво значи wip, идва от английското work in progress, демек ще ви покажа работа в движение.
И така, изходните материали:

Остриенце и мокуме от Дядо Благо и стабилизирани материали от мен. За късмет имам точно същите материали, останали ми преди 2 години - две стабилизирани дръвца, другата половинка от стабилизиран еленов рог и сега вместо естествен биволски рог смятам да ползвам стабилизиран черен кокал.
Чертежът сега не беше проблем. Имам го готов от предния път, само напасвам по размерите на острието и готово.
Първата ми работа е изправяне и изтъняване на опашката.

Една две десети по-тънка от ножа е достатъчно за перфектно пасване. Изправят се челата, където ще лежи гарда. Ползвам едни челюсти, ще ги видите на следващите снимки.
Следва най-неприятна част от направата на всеки нож - пасването на гарда. От това как ще го направиш, говори в най-голяма степен за сръчността на майстора. Затова отделете много внимание на този етап.
Първо режа парче от мокумето. Дебело е около 4-5мм. На бормашината с помощта на фрезер прокарвам канал около 2.5-3мм, така че да остане около 2мм материал за отвора.

После внимателно разпробивам с бургийки с различна дебелина, като гледам да ми остава запас от поне 1.5мм за донапасване. Преди всяка дупка внимателно центровам с центрова бургийка, за да лежат всички отвори в една линия. Ето и резултата:

От тук нататък свързвам отворите с Дремела. Можете да ползвате шмиргелчетата, пилички, а аз ето тази сгода, която смятам за най-удобна.

Внимавайте да не си напрашите очите. Защитните очила са задължителни.
След като съм направил грубо отвора, захващам острието на менгемето с помощта на гьонени подложки и с чука и сплескана тръба започвам да намествам гарда. Някакво масълце за смазка не е излишно. С пилички остранявам излишния материал и отново начуквам гарда до пълно пасване. Ето и останалите инструменти

и резултата:

Този път гардът ще остане прав, защото острието много рязко изтънява напред и ако го направя дъговидно ще зейне неприятна пролука и ще загрози всичко. В другия случай трябваше още да изтъня опашката и да преработвам самото острие, затова оставям така.
До тук добре. Следва продължение.
И така, изходните материали:
Остриенце и мокуме от Дядо Благо и стабилизирани материали от мен. За късмет имам точно същите материали, останали ми преди 2 години - две стабилизирани дръвца, другата половинка от стабилизиран еленов рог и сега вместо естествен биволски рог смятам да ползвам стабилизиран черен кокал.
Чертежът сега не беше проблем. Имам го готов от предния път, само напасвам по размерите на острието и готово.
Първата ми работа е изправяне и изтъняване на опашката.
Една две десети по-тънка от ножа е достатъчно за перфектно пасване. Изправят се челата, където ще лежи гарда. Ползвам едни челюсти, ще ги видите на следващите снимки.
Следва най-неприятна част от направата на всеки нож - пасването на гарда. От това как ще го направиш, говори в най-голяма степен за сръчността на майстора. Затова отделете много внимание на този етап.
Първо режа парче от мокумето. Дебело е около 4-5мм. На бормашината с помощта на фрезер прокарвам канал около 2.5-3мм, така че да остане около 2мм материал за отвора.
После внимателно разпробивам с бургийки с различна дебелина, като гледам да ми остава запас от поне 1.5мм за донапасване. Преди всяка дупка внимателно центровам с центрова бургийка, за да лежат всички отвори в една линия. Ето и резултата:
От тук нататък свързвам отворите с Дремела. Можете да ползвате шмиргелчетата, пилички, а аз ето тази сгода, която смятам за най-удобна.
Внимавайте да не си напрашите очите. Защитните очила са задължителни.
След като съм направил грубо отвора, захващам острието на менгемето с помощта на гьонени подложки и с чука и сплескана тръба започвам да намествам гарда. Някакво масълце за смазка не е излишно. С пилички остранявам излишния материал и отново начуквам гарда до пълно пасване. Ето и останалите инструменти
и резултата:
Този път гардът ще остане прав, защото острието много рязко изтънява напред и ако го направя дъговидно ще зейне неприятна пролука и ще загрози всичко. В другия случай трябваше още да изтъня опашката и да преработвам самото острие, затова оставям така.
До тук добре. Следва продължение.




