Kershaw Avalanche 1570 S30V SW
Предистория.
През последната година от обикновен ползвател на ножове, доволен от прилично заточено викториноксче и няколко по-читави еропейски ширпотреби, се превърнах в запален ножоманин, който с течение на времето започна да отбира малко от необятната материя на добре заточените парчета джелезо. В унисон с поговорката „Апетитът идва с яденето.” започнах да преоценям начина по-който гледам на ножовете и полупката на такава. Настоящето представяне /ревю/ на сгъваемия нож - Kershaw Avalanche 1570 S30V SW е своеобразна история за поредната стъпка в придобиването на все по-качествени остриета на принципа – по-малко, но по-качествено.
TT данни:
Материал на острието: неръждаема стомана - S30V ->
http://faq.customtacticals.com/datasheets/s30v.pdf
http://faq.customtacticals.com/steels/s ... s_s30v.php
Материал на ръкохватката: пластини от неръждаема стомана 410 SS и чирени от G-10 ->
http://faq.customtacticals.com/materials/g10.php
Материал на бек спейсъра /пластината, поставена м/у двете части на ръкохватката/: зайтел
Размери:
- на острието:
- Дължина – 8 см.
- Дебелина – 3 см.
- Широчина – 2,5см. /в най-широката си част/
- на ножа:
- Дължина /в отворено положение/ – 19 см.
- Дължина /в затворено положение/ – 11 см.
- Дебелина – 1,3 см. /дебелина с клипса – 1,8 см./
- Широчина /в затворено положение в най-широката си част/ - 3,2 см.
Тегло: 126 гр.
Механизъм на отваряне на ножа – чрез едностранен щифт /пъпка/, който може да бъде преместен от удобната за вас страна, тъй като е монтиран за острието чрез болтче /тип кръстачка/.
Ножът е снабден с патентована от Кершоу система за асистирано отваряне на острието, наречена Speed Safe – по своята същина представлява проста комбинация м/у пружина и две дупки – на острието и на една от пластините, служещи за ръкохватка.
http://faq.customtacticals.com/opening/ ... edsafe.php
Подробна информация натози линк -
http://www.youtube.com/watch?v=gUnD3kCghOM
Механизъм на заключване на острието – чрез изрязан елемент в една от металните пластини, служещи за чирени на ножа,т.нар. liner lock.
http://faq.customtacticals.com/locking/lock_liner.php
Система на носене на ножа: метален клипс, чието монтиране е възможно както от страната на шарнирната ос на въртене на острието при отваряне, така и на страната, която при затворено положение сочи върхa на острието, т.нар. tip down/up carry. Монтирането е предвидено да се осъществява черз три торксови болтчета номер 6.
Форма на острието: производителят твърди, че е drop point, но аз съм сколнен да мисля, че е успешна комбинация м/у drop и clip point.
http://faq.customtacticals.com/geometry/shape_clip.php
http://faq.customtacticals.com/geometry/shape_drop.php
Скосяване на острието: 4/5 flat grind, т.е. плоско скосяване с вторичен скос за режещ ръб с приятно и семпло скосяване на горната част на острието в посока върха му.
http://faq.customtacticals.com/geometry/grind_flat.php
Финиш на острието: stone washed
Рожденно място – USA
Нашата история дотук. Получих ножа точно преди 30 дни и от тогава не съм носил или ползвал друг нож, включително за всяка една манипулация в кухнята. През това време направих някои козметични промени и една съществена, но затова по-долу.
Сега и същината на настоящето ревю – скромен монолог, ориентитан към евентуалните купувачи на ножа.
Кой и защо би си купил този нож? Първо – този, които е готов да даде 100 лева за сгъваема чикия. Второ – този, които реши, че 100 лева не са толкова много за нож от качеставена прахова стомана с добри характеристики в областите – корозионна устойчивост, задърждане на острота и заточване до бръснеща острота + съвременна система за асистирано отваряне на острието и не на последно място -изчистен дизайн. Трето – тук визирам събратята по болест – абе нали сме болни ножомани – що да нямаме и тоя...
Няколко думи за стоманата – сърцето на всеки нож. По-горе има линк към таблица с химическия състав и производставените характеристики на стоманата.
Стоманата е CPM S30V, по-начетениет от мен по отношение на стоманите нека се чувстват свободни да ме поправят -> това е „прахова”/мартенистка стомана (ако не се лъжа това е методът за „печенето” й), която позволява оформянето на сравнително по-хомогенна матрица от първични и вторични карбиди от стандартните непрахови стомани. Според производители и ползватели основните предимства са в по-високите: твърдост, износоустойчивост, устойчивост на корозионни процеси. Член на семейството S30V/S60V, отличаващи се с прекрасни характеристики, но и сериозни затруднения при заточването им /при липса на подходящи заточващи пособия/ поради високото съдържание на въглерод. Производител - Crucible Materials Corp USA.
Стигат ви толкова теоретични размишления и информация – по-важно е как се представя стоманата в работна обстановка. По-долу ще разберете, защо се наложи да изпробвам доколко лесно/трудно се точи на два пъти през този месец.
По данни в чужди ножарски форуми Кершоу закалява остриетата на този модел на не повече от 58 единици по Рокуел, причините са бистрени из форума, но накратко ще изложа извода до който стигнах – на тази твърдост острието е достатъчно пластично/гъвкаво, че да не се нащърбва/рони или да се отчупват парченца при среща с др. твърди материали, а само да проблесне. От една страна така се намалява износоустойчивостта й, но пък се повишава здравината й, което за обикнвен ползвател като мен е напълно достатчно.
Поради същата причина заточването чрез ползване на монокристални диамантени камъни ДМТ е песен – да осезателно 2/3 пъти по-бавно от 440C на Бък/N690 на Бенч/AUS 8 на кершоу, но и в никакъв слущай невъзможно. Полира се приятно /не огледално/ и не много лесно, но за средно обигран „точилар” като мен постига чудесни резултати под формата на бръснеща острота до степен на пускане на стружки от косъм. Нямам представа за това с каква големина са карбидите при тази стомана, но резът е агресивен и „захапаващ”, а не мазен като при огледално полирана N690.
Задържане на остротата – първоначално имах намерение да ползвам 30 дни заводската заточка, но при рязането на дръжките на някаква торбичка се оказа, че в нея има метална жица и острието проблесна на 1 място и я сложих на ДМТ-то. Впоследсатвие се получи подобна ситуация, но поради простотията на някакъв идиот, като тоя път дори се появиха 3 шръбки, при срещата на острието с 3 телчета за телбод при отваряне на кашон. Интересното е, че не се виждаше проблясване, не се усещаше при рязане на хартия, а едва-едва се усещаше при прокарване на нокът по острието – второ слагане в/у ДМТ-то.
При двете точения оправих и единственият сериозен кусур, който намерих на ножа – неравномерно скосяване от двете страни от порядъка на разлика в 2/3 градуса. Сега е равномерно сведено на 22/24 гардуса, което в комбинация с плоското скосяване дава отлични резултати и не смятам да променям завбъдеще.
Няколко думи за дизайна – името на дизайнера – Кен Ониън. Данни за него тук
http://www.kenonionknives.com/bio.htm. Общо взето човекът е изградил един афинитет към преливащите форми, инспирирани от естествените заоблени форми на заобикалящият ни жив свят и пасващи на анатомичните особености на човешката ръка + изцяло дизайнерски подчерк – доста трудно е да се сбърка негов нож. В последните няколко години работо в съвместно сътрудничество с Кершоу, но миналата година се присъедини към Колумбия.
Самият дизайн на ножа е една от най-силните му черти. Плавни, преливащи форми сливащи се с човешката ръка. Максимално изчистен – в ножа няма нищо излишно, но и нищо не липсва. Перфекта комбинация м/у ергономика, функционалност и визия.
Няколко думи за ръкохватката – използвани са 2 вида материал: 1. пластини от стомана 410SS с дебелина 1мм., в които няма пробити отвори за олекотяване на ножа и 2. пластини от G-10 с дебелина 3мм. На гърба на ръкохватката м/у двете и части е поставен частичен бек спейсър, т.е. пластина от материала зайтел, която освен естетически цели покрива и една от пробитите в едината метална пластина отвор, в който се движи пружината на системата за асистирано отваряне.
Частите на ръкохватката са съединени чрез 7 болтчета тип торкс: едно с размер 8 за остана на въртене на острието /специфика е, че от др страна няма нужда от използване на др. инструмент, което е улеснение при разглобяване и сглобяване на ножа/ останалите болтчета са номер 6 и скрепят пластините G-10 и металните такива.
Интересно решение е поставянето на две метални дискчета под клипса в областта, в която опира в ръкохватката /в зависимост в коя позиция е монтиран/ с цел по-лесното вадене на ножа при условие, че когато го получите G-10-та е като груба шкурка – вярно осигурява страхотно сцепление при мокра ръка, но за седмижа дънките ви ще заприличат на парцал. Поради тази причина още в дена на получаването на ножа свалих клипса и с шкурки загладих чирена под него с 3 идеи, а на срещуположната страна с 2.
Ергономиката е отлична като малки забележки към набраздяването в горната задна част на острието, което можеше да дава до 2 идеи по-голямо сцепление. Подобен проблем няма с набраздяването на тази област от пластината, която служи за отключване на острието, дори я намирам за 1 идея по-груба от необходимото. Всички хватове са удобни и сигурни.
Получавате ножа с много стегнат клипс, който комбиниран с агресивно текстурираното G-10 дава сериозни поражения по дънките, но заедно със заглаждането на G-10-та въздействах и в/у клипса и сега е 1 идея по-лабав – просто перфектен. Семпъл, изчистен, действащ. Оксидиран в черно – мислех, че е някаква боя, ама се оказа доста държелива, за месец ползване няма надирания.
И последно – нещо, което може да се стори недостатък на ножа, но мен никак не ми пречи, докато функционира правилно. На даденото клипче по-горе е показана същността на системата за асистирано отваряне – поради тази причина при отворено острие и разклащане на ножа се чува как пружината леко почуква металната и пластината от G-10.
Няколко думи за острието – по принцип съм привърженик на drop point оформлението на остреитата, тъй като дават повече „коремче”, което се и ползва най—често при рязане, но пък върхът не е толкова подходящ за прецизни и малки разрези. По-горе споменах – според мен формата е комбинация м/у drop и clip point, но това няма значение – важното е, че върши работата, за което е съзадено и я върши отлично, особено в частта на отваряне на каквито и да е пакети и опаковки. Дължината му е златната среда за нож за ежедневно носене и ползване –поне според мен. Дебелината – напълно достатъчна за това, което е ножът. Скосяването – много грамотно направено – няма и следа от споменаваното от притежателите на Блър и Лахар наличи на идея в повече материал зад режещия ръб. Плоското скосяване си ми остава любимо за ножче за ежедневно носене.
Няколко думи за заключването – стабилно. Според мен не по-малко здрав от frame lock при обикновено и нормално използване на ножа, като се обслужва две идеи по-лесно от back lock при затваряне на ножа. Никакви луфтове във всяка посока.
Няколко думи за отварянето – бързо. Изключително бързо на фона на притежаваните от мен към насточщия момент ножове. Когато за първи път се срещнах с асистирано отваряне на ножа на една от форумните сбирки останах очарован – продължавам да съм такъв. За системата споменах – не споменах, че м/у острието и металните пластини на ръкохватката има две шайби от фосфорен бронз, които спомагат за бързото отваряне.
Няколко думи за щифта за отваряне. Едностранно разположен, семпъл, прост, надежден, прместаваем, леко набразден щифт, който в комбинация със скуплторираната област от ръкохватката непосредствено до него при затворено острие дава сигурно и бързо боравене. Но за да не си кривя душата – кефът щеше да е пълен ако е двустранна като на моделя Блър, чиито щифтове намирам за перфектни, а и човек никога не знае дали нама да му се наложи да отвори ножа с непривичната си ръка.
Няколко думи за финиша – „къпан с камъни”, така де - stone washed. Най-общо в някакв голям съд се изсипват незаточените остриета и някакви камъчета и се върти като миксер на бавни обороти. Абе гъзарска работа – толкова ме кефи, че не мога да му се нарадвам. С ползването ще се появят драскотини /но по форумите се споменава, че този финиш се скапва по-трудно от др. типове – ке видим/ ама хич не ми пука, ножът е за ползване все пак.
Няколко думи за напасването - никакви луфтове в каквато и да е посока след около 1000 отваряния за 30 дни; острието е идеално цебтрирано в затворено положение; няма следи от обработващите инструменти. За цената си - нивото на изработка е високо.
Впечатления от употребата на ножа. Споменах, че каквото съм рязал през последните 30 дни е с него, така че мога да дам сравнително задълбочена оценка.
Носене - в предния десен джоб на дънките - почи не се усеща, макар, че е 5/6 мм по-дебел от Монохрома на Бенч...
Рязане на хранителни продукти – скосяването и дебелината го правят чудесен „слайсър” – меки заленчуци /колко да са меки през зимата доматите/, твърди такива, белене, наситянване на лук – справя се отлично. Изключително доволен от рязането на сурови мръвки – джедайски меч просто, за всякаквите там суджуци няма смисъл да споменавам – песен. Сланинка – прави я на хартия прозрачна. Единственото ограничение е дължината на острието.
Рязане на хартия, картон, отваряне на опаковки – безапелационно справяне с каквото и да е било.
Белене и дялане на дърво – за да съм честен, не съм го тествал чак толково в тази му светлина, но засега съм повече от доволен – сигурни и дълбоки срезове /ръкохватката е много удобна и при повечко усилие/.
Снимки в работна обстановка ще бъдат допълнение завбъдеще.
Заключение – според мен за парите си получавате повече отколкото очаквате. С изкл. на избоените малки недостатъци откъм финиш нямам никакви забележки откъм качество на изработката и напасване. Справил се е с всяка задача, пред която съм го поставил. Доволен съм от покупката си.
Pro:
- отлична стомана
- функционални форма и скосяване на острието
- стабилно заключване
- много бързо отваряне и затваряне
- отличен клипс
- изчистени и хармонични линии на дизайна
Contra:
- леки забележки към общия финиш, най-вече нееднаквото скосаване на острието ри режещия ръб
Всички снимки на ножа може да видите тук ->
http://stefanatanasov.snimka.bg/other/k ... -sw.462206
Извинявам се за доуснатите правописни грешки, повечето са резултат от изпитата тъмна бира
