KnivesBG.com

Днес се зачетох в ревю на Hulfators, където имаше и сравнения с Mora. А аз добавям и Bacho към въпроса, предвид добрите си впечатления от техни инструменти.
За Mora беше споменато, че ако точиш острието им повечко, в някакъв момент режещият ръб почва да се гъне, и че като цяло много тясна част от острието е закалена, който "проблем" го нямало при Hulfators.
Някой има ли впечатления конкретно в тази насока за споменатите от мен три марки?
Говорим за работни ножове, които не са особено скъпи, да не кажа че в Норвегия са направо евтини, но това съвсем не им пречи да имат повече от добри остриета.
И все пак ако това за Mora е вярно - дали и одстаналите две марки не са заложили по нещичко?
Имаше и други обсъждания. Как гумираната част на дръжката почвала да се бели или да омеква, и се налагало да се съдере и да се сложи термосвиваем шлаух например.
Ако някой има подобен типаж впечатления от тези три марки - моля да напише. Интересно ми е, но основният фокус на темата са остриетата. Няколко пъти изпитвам желание да променя напълно формата на фабрично закалено острие, и евентуално да му сложа дървена дръжка.
Само че, ако наистина някои закаляват само тънка ивица около режещият ръб - това вече няма да бъде нож, след като му сменя формата.

Поздрави на всички, и пишете.

Аз имам зелен хултафорс,на който му сведох режещия ръб почти на нула и се държи добре.Заводски беше много дебело сведен преди вторичния скос.

Аз имам син хултафорс и мора all round. И двата се ползват за една и съща работа, заточват се на фабричните им ъгли със едни и същи камъни/строп. Хулта запазва остротата за осезаемо по-дълго време. На мора-та канията е много по-добра, но ако няма да си го закачваш на колана и на хултафорс-а върши работа колкото да не е гол в чантата/ куфара.

Имам неръждаема Mora Compagnion. Не ъм ообено впечатлен от качетвата на острието, но се старая да го точа на фабричния му сканди ъгъл, без вторичен скос. Може да заколи агне, да го одере и нареже, но после иска точене. Не знам докъде е закалено острието и докъде стига закаляемата стомана въобще...
Дано съм помогнал.

Все още съм в Норвегия и ползвам следните ножове.
Нож-длето на Хултахорс.
Нож-длето на Бако.
Обикновен работен нож на Бако.
На предишното място, където съм работил, имаше един много стар Мора, който не мога да кажа със сигурност дали беше патиниран или се беше образувала някаква друга химическа реакция на повърхността на острието, но то беше черно а не ръждиво. Много кораво острие имаше този нож, и много трудно се заточваше. Преди колко години е произведен - никаква представа.
Обикновеният работен нож на Бако се държеше добре. Не беше труден за заточване, но и лесно оставаха следи по острието. Не съм пробвал, но не мисля, че с такъв нож можеш да пресечеш пирон без са повредиш острието както в шоуто родени в огъня, ако правилно си спомням името на шоуто, дето се състезават ковачи кой ще направи по-добър нож.
Нож-длето.
Този на Хултафорс си е направо мек, и макар да върши работа - не ми харесва като твърдост и като качество на изработка.
Този на Бако е по-твърд, но все пак не е друдно да му подгъна режещият ръб, ако не внимавам как точно го ползвам.
Като пиша Подгъна имам предвид деформации с размер десети от милиметъра, които лесно се оправят с презаточване, но все пак са ясно забележими, а при плъзване на пръст то ръба няма никакъв шанс да ги подминеш.

Работя понякога и с едно дърводелско длето Бако. Няма нищо общо с гореспоменатите ножове. Ако си груб с него - ще се нащърби или ще се отчупи парченце, но няма да се деформира.

Пиша тези свои впечатления, за да дам и своите 5 стотинки по темата.